Р Е Ш Е Н И Е
371/3.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1285 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 0042795/19.05.2017 г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на “София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул.
„Васил Калчев“ бл. 58, офис № 6, представлявано от А.Д.С., ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение
по чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си
за това в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява, като изпраща
процесуален представител, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание се излагат
допълнителни мотиви.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание
не се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “София Комерс Кредит Груп” АД, гр. София е със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“ бл.
58, офис № 6 и се представлява от А.Д.С., ЕГН **********.
Дружеството
– жалбоподател “София Комерс Кредит Груп” АД, гр. София, чрез посредниците си –
„Кредитен център Кредитур“ ООД, „Креди Тур Бг“ ООД и „Аляска“ ЕООД извършва следната
дейност като финансова институция – отпускане на заеми със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановяеми средства. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството
осъществявало в офис „Кредитур“, находящ се на ул. “Лозенград“ № 1, като
предлагало потребителски бързи кредити. На 11.04.2017 г. е извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила
потребителска жалба от Е.А.Д. с Вх. № В – 03 - 806 от 30.03.2017 г. относно
твърдения, че е договорена определена сума за заем, а впоследствие са и начислени
задължения по-големи от договорените. По този повод на посочената дата от свидетелите Ц.И.Х. и Н.И.Й. - инспектори в РД на КЗП – гр. Варна, звено гр.
Шумен
била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за
потребителския кредит. При проверката било установено, че търговецът
извършва търговско - банкова дейност. По
време на извършената проверка същите
поискали информация относно предоставянето на потребителски кредит в размер на 500 лева, като посочили
и срок за погасяване на същия – 6 месеца. Кредитен
инспектор, служител в офиса, предоставил устна информация по условията на
заявения от проверяващите кредит, начина на отпускане на кредита, плащанията по
него, начините за предсрочно погасяване, както и условията за прекратяване на
договора за кредит и лихви. Устната
информация била подробна, след което свидетелите благодарили и попитали има ли
нещо друго, с
което дали знак, че разговорът е приключен. След проведения разговор,
служителят в офиса не представил на проверяващите Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение
№ 2 от ЗПК. Такъв не бил представен и след приключване на проверката. Във
връзка с тези констатации на 05.05.2017 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, в който
е посочено, че е нарушило
чл. 5, ал. 2 от ЗПК - за това, че не е изпълнило
задължението си да издаде Сандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на
информация за искания кредит. Актът бил съставен в присъствието на В. И. Ц. - упълномощено
от представляващия дружеството – нарушител лице, бил предявен и
подписан от него без възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно № В - 0042795/19.05.2017 г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК
175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Васил Калчев“ бл. 58, офис № 6, представлявано от А.Д.С., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 45, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Ц.И.Х. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Ц.И.Х. и Н.Й. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на рекламни табели, отразяващи, че нарушение е извършено от дружеството - жалбоподател. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
В съдебно
заседание,
дружеството - жалбоподател
посредством разпита на свидетелят Н. Красенов Колев, прави опит да
установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че системата на
“София Комерс Кредит Груп” АД разполага с възможност за издаване на Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение
№ 2 от ЗПК само при въвеждане на информация за размера на искания
кредит, както и на сроковете за неговото погасяване. Същата обаче не съответства на
действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна
теза от страна на дружеството - жалбоподател, доколкото същата е противоречива и не
се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира
показанията на посоченият свидетел и поради финансовите отношения на същият с дружеството
- жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията му прекалено
пристрастни и целящи единствено оневиняване на дружеството – жалбоподателя, а
още повече, че свидетеля Колев няма реална представа как функционира
проверявания офис, находящ се на
ул. “Лозенград“ №
1 в гр. Шумен.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.
Дружеството-жалбоподател
има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9,
ал. 4 от ЗПК, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност. Разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ЗПК задължава кредиторите да предоставят своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Втората алинея на цитираната
норма конкретизира това задължение, като посочва, че информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. От събраните по
делото доказателства се установява, че при проявен интерес за получаване на
потребителски кредит в определен размер на потребителя не е бил издаден Сандартен европейски
формуляр /СФЕ/ - обстоятелство, което по начало не се
оспорва от санкционираното дружество. При това положение съдът приема, че
дружеството - жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на задължение
към държавата, установено с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
От страна на дружеството
– жалбоподателя се изтъква, че проверяващите са проявили интерес само за
определена главница на кредита, което е поставило дружеството в невъзможност да
издаде СЕФ, тъй като последният следва да съдържа и други реквизити като размер
на вноските, периодичност на плащане, размер на годишна лихва и т.н. Поради
това счита, че задължението по чл. 5, ал. 2 от ЗПК не е възниквало за
дружеството и съответно същото не следва да бъде санкционирано за
неизпълнението му. Изложените доводи следва да бъдат счетени за неоснователни.
На първо място, от показанията на свидетелите Ц.Х. и Н.Й. се установява, че същите, освен размер на
кредита, са посочили и период на изплащане. Показанията на посочените свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични.
Двамата не са заинтересувани или предубедени и не съществуват основания за
съмнение в техните твърдения. В такива случаи в практиката си ШАС трайно
приема, че кредитният инспектор е следвало да изготви СЕФ и да го представи на
потребителя, след като същият ясно е посочил своите изисквания за размера на
искания потребителски кредит и за неговия срок на погасяване. В Решение № 300
от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 303/2011 г., постановено по
сходен случай, изрично се приема, че не може да се сподели тезата на касатора,
че искането не е било конкретизирано, доколкото не бил посочен конкретният
кредитен продукт. Разпоредбата на чл. 5 от
ЗПК въвежда изискването за изготвяне на стандартен европейски формуляр с
цел потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. В
този смисъл, за да вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да
избере, същият следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху
неговите задължения като кредитополучател, което няма как да стане без
снабдяването му с формуляр, изготвен съгласно Приложение № 2 към ЗКП.
Изложеното виждане е възприето също в Решение № 185 от 7.06.2012 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 171/2012 г., Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г., Решение № 177 от 24.03.2016 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 90/2016 г., Решение № 164 от 26.05.2016 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 104/2016 г., и др. По изложените съображения съдът
приема, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало твърдяното
неизпълнение на административно задължение, като доводите за липса на такова не
могат да бъдат споделени.
Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на
своята дейност дружеството - жалбоподател е извършило вмененото му
административно нарушение. Съобразно административно - наказателна разпоредба
на чл. 45, ал. 2 от ЗПК за нарушение
на чл. 5 от ЗПК на виновните лица се
налага „глоба“ в размер от 700 лв. до 2 000 лв. - за
физическите лица, и „имуществена
санкция“ в
размер от 3 000 лв. до 8 000 лв. - за
едноличните търговци и юридическите лица.
При
индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите, установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административно-наказващия
орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил наказание в
минималния размер, предвиден в цитираната законова разпоредба.
Не са налице и условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, в цитираното
по - горе Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
258/2011 г. се приема изрично, че нарушенията от вида на процесното засягат в
значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити
на потребителите, доколкото предоставянето на преддоговорната информация по
кредита в съответната форма е съществено задължение на банката – кредитор,
благоприятстващо за създаването на равноправни условия между кредитора и
потребителя при получаването на кредита. Съдът
намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение, доколкото се
касае за приложение на норми, които безспорно спомагат за вземане на правилно
решение при избор на възможности за получаване на кредит. При липсата на някакви конкретни обстоятелства, които да
обусловят извода за маловажност на конкретния случай, доводите в тази насока
следва да бъдат счетени за неоснователни.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че акта
за установяване на административно нарушение е съставен и е бил връчен на
пълномощник без представителна власт. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че лицето В. И. Ц., посочен за получател в акта за установяване на
административно нарушение е била редовно упълномощен по силата на представеното
като писмено доказателство по делото нотариално заверено пълномощно рег. № 04082
от 28.04.2017 г. По силата на последното лицето е било упълномощено да
представлява управителя на дружеството пред всички държавни, общински, данъчни
и др. организации и учреждения, в т.ч. и Община Шумен, както и с извършването
на всички останали възможни правни действия, част от които са били изрично
посочени. А с оглед на изложеното настоящият състав намира, че съставянето и връчването
на акта за установяване на административно нарушение на посоченото упълномощено
лице в никакъв случай не е нарушило правото на защита на
дружеството-жалбоподател. От материалите по делото се налага извода, че
последният не само е разбрал какво точно нарушение се твърди, че е било
извършено от дружеството, но е могъл и да организира защитата си по един
адекватен начин, подавайки съответната жалба и ангажирайки процесуален
представител – адвокат.
Относно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не са
били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество
против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление
е вписано, че: „По АУАН е направено възражение, което не приемам, тъй като
нарушението е установено по безспорен начин.“. Дори и да се приеме, че липсват
мотиви по отношение самото възражение, настоящият съдебен състав намира, че
това не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото
на защита на санкционираното лице, тъй като тези възражения могат да бъдат
направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е сторено
от дружеството – жалбоподател. Предявяването на такова възражение е право на
нарушителя и би било съществено нарушение, ако административно-наказващия орган
издаде наказателно постановление преди да е изтекъл 3 – дневния срок за
предявяване на това възражение. В този случай нарушението ще е съществено, тъй
като действително административно-наказващия орган следва да прецени спорните
факти, който спор е наведен с предявяване на възражението от нарушителя. В
настоящата хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след като е
изтекъл 3 – дневния срок за възражение и липсата на мотиви в наказателното
постановление по това възражение не е съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление. В този смисъл е
установената практика на Административен съд – Шумен по този въпрос, по -конкретно Решение № 181/22.04.2013 г. по КНАХ № 154/2013 г. и др.
На следващо място, съдът не кредитира и твърденията,
изложени в жалбата, че е налице съществено нарушение, тъй като проверката е
била извършена в отсъствието на надлежен представител на дружеството, както и
че проверяващите са изисквали информация от лица, които не са служители на
дружеството - жалбоподател. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
проверката е била извършена в офис на „Кредитур“, находящ се на ул. “Лозенград“ № 1 в
гр. Шумен, в чийто офис обаче дружеството – жалбоподател осъществявало своята дейност в гр. Шумен и то в
присъствие на служители, работещи в посочения офис. Още повече, в хода на
проверката не е задължително присъствието на изрично упълномощен представител
на дружеството. Освен това, от приложените
по делото
фотоснимки на рекламни табели и от разпита на свидетелката Ц.Х. става
ясно, че в
посочения офис дружеството – жалбоподател е осъществявало своята дейност.
В подкрепа на изложеното е и процесния договор за потребителски паричен кредит,
от който е видно, че е подписан от В. И. Ц. за кредитора
„София Комерс Кредит Груп” АД. Също така,
с Констативен протокол № К-0245355/11.04.2017 г. представител на дружеството е бил
поканен да се яви на 20.04.2017
г. за приключване на проверката.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016г.
на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като
районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е
безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само
когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция
за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното
нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е
определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 45, ал. 1
от ЗПК, предвиждащ специална имуществена
санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 5,
ал. 2 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът
установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно,
като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е
санкциониран.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № В - 0042795/19.05.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК
175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Васил Калчев“ бл. 58, офис № 6, представлявано от А.Д.С., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 45, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: