Р Е Ш Е Н И Е

397/17.7.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. Илиева,като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1289 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 235251-F-235414/21.12.2016г. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 във вр. чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на „К. Т. 15“ ЕООД, с ЕИК 203707805, адрес гр. К., ул. Н.В. № 27, представлявано от К.В.Г. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева. В жалбата се твърди, че АУАН е съставен при съществено нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН, а НП – в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В жалбата се сочи, че НП не се съдържат императивно посочените в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, реквизити. В жалбата се излагат и доводи за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява редовно упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 05.08.2016г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо и списъци за лица, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, свидетелката С.С.Е. – инспектор по приходите, констатирала, че дружеството “К. Т. 15” ЕООД, с ЕИК 203707805, представлявано от К.В.Г., в качеството си на задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува в Търговския регистър, Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2015г., в срок до 30.06.2016г. По повод констатираното неизпълнение на задължение била изпратена Покана с изх. № 3817/05.08.2016г. до „К. Т. 15“ ЕООД гр. К. за съставяне на АУАН. На 23.08.2016г., свидетелката С.Е. съставила АУАН сер. АN, № F235414, срещу “К. Т. 15” ЕООД, с ЕИК 203707805 за това, че в качеството си на задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува, чрез заявяването му за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър – Годишния финансов отчет за дейността извършвана през 2015г., изискващ се съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в законоустановения срок, съгласно същата разпоредба, а именно не по-късно от 30.06.2016г. Годишният финансов отчет за 2015г. е публикуван на 10.08.2016г. с вх. № 20160810145722, като нарушението е извършено за първи път на 01.07.2016г. в гр.Шумен, с което е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Във връзка с чл.74, ал.1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – нарушител и подписан от него със следното възражение: „Годишен финансов отчет на фирмата е подаден със закъснение. Фирмата не е извършвала никаква дейност от създаването си“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 235251-F-235414/21.12.2016г. от Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.74, ал.1 от ЗСч. на “К. Т. 15” ЕООД, с ЕИК 203707805, адрес гр. К., ул. Н.В. № 27, представлявано от К.В.Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.С.Е., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество „К. Т. 15“ ЕООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2015г. в установения за това срок. Не се спори по делото, че дружеството не е заявило за публикуване в Търговския регистър годишния си финансов отчет за отчетната 2015г. – до 30.06.2016г., както го задължава разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч. предвижда наказание „глоба“ за лицето, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Съдът намира, че нарушената норма е правилно съотнесена към санкционната такава, като наложеното административно наказание е в минималния предвид размер.

Съдът намира обаче, че в случая следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото са налице данни за смекчаващи вината обстоятелства, които обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Не може да се пренебрегне факта, че в случая се касае за неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не за липса на изпълнение на задължението. Както е вписано и в АУАН и в НП е вписано, че ГФО за 2015г. е публикуван на 10.08.2016г., като в обстоятелствената част на атакуваното НП е вписано, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г. с вх. № 274351600406113/29.03.2016г., в която е декларирало, че за данъчния период не е извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи, съгласно счетоводното законодателство. Задължението за публикуване на годишния финансов отчет е установено с оглед сигурността на търговските отношения, но от материалите по делото се установява, че дружеството не е встъпвало в такива. По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014г., постановено по КАНД № 106/2014г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014г. и др.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 235251-F-235414/21.12.2016г. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53 във връзка с чл.83 от ЗАНН на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на “К. Т. 15” ЕООД, с ЕИК 203707805, адрес гр. К., ул. Н.В. № 27, представлявано от К.В.Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: