Р Е Ш Е Н И Е

 

420/4.8.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, на десети юли през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав: 

                                                                 Председател: Диана Георгиева  

при участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1325/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 269734-F138486/29.05.2017г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.1 от КСО на С.Х.С., с ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.3, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от процесуалният представител на ТД на НАП гр. Варна, в което се сочи, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2014 г. била извършена проверка от  инспектор по приходите  в ТД НАП гр. Варна, офис Шумен на жалбоподателя С.Х.С. ***. В хода на проверката било констатирано, че същият в качеството си на самоосигуряващо се лице е подало Декларация Образец № 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и ЗДДФЛ” за 2013 г. на 04.11.2014г., съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина  и реда  за подаване  и съхранение на данни  от работодателите,  осигурителите  за осигурените  при тях лица както  и от само осигуряващите се лица- за дължимите осигурителни вноски. Свидетелката Д.И.В. установила, че лицето е подало Декларация обр.6 за 2013г. по електронен път на 14.11.2014г., а е следвало да я подаде до 30.04.2014г. 

За така констатираното административно нарушение, свидетелката В. изпратила Покана до С.С. до постоянния му  адрес и до адреса за кореспонденция с изх. № 11797 от 13.11.014г. за явяване за съставяне на АУАН. Поканата била получена лично от С.С. на 25.12.2014г., но същият в указания му 7-дневен срок не се явил за съставяне на АУАН.  На 04.12.2014г. свид. В. съставила Акт за установяване на административно нарушение № F138486, в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. В АУАН е отразено, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 01.05.2014г. в гр.  Шумен. Актът бил предявен и връчен  жалбоподателя С. едва на 16.05.2017г., който го подписал със следното възражение: „Имам възражения“.  В последствие не  било депозирано писмено възражение  в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено наказателно постановление № 269734-F138486/29.05.2017г. от Директор офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на С.Х.С., с ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 50  лева за извършено  нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.3, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, но са издадени извън рамките на предвидените преклузивни срокове, като съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, което води до незаконосъобразност и неправилност на процесното НП.

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на  чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване.

Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал.3, т.2 от НПК (чл.268, ал.3, т.2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в  чл.43, ал.6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.

АУАН е съставен на 04.12.2014г., както бе установено в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По делото са приложени доказателства, че до жалбоподателя са изпратени две покани за връчване на съставения АУАН, които не са му  били връчени.

На 10.03.2015г. е съставен протокол за посещение на адрес № 27007142/10.03.2015г., в който е посочено, че на постоянния адрес на жалбоподателя: гр. Шумен, ул. ***** № 23 не е открит представляващия, негов пълномощник или представител за връчване на АУАН № F138486. Тези две невръчени покани и едно посещение на посочения адрес не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта, било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР. Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР/"съответната служба" по см. на чл.43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на  чл.43, ал.6 от ЗАНН. Щателно издирване на нарушителя не е правено, тъй като такова следва да се направи от органите на МВР съгл. чл.43, ал.4 от ЗАНН.

Ето защо, следва да се приеме, че по делото не е установено в хода на административнонаказателното производство да е извършвано щателно издирване на дружеството, поради което прилагането на разпоредбата на  чл.43, ал.6 от ЗАНН, е станало при липсата на законовите предпоставки за това. Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН.

 Наказателното постановление № № 269734-F138486 е издадено на 29.05.2017г., след като към този момент са изтекли повече от две години от датата на съставяне на АУАН - 04.12.2014г., тоест след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН, преклузивен шестмесечен срок, без да е налице хипотезата на  чл.43, ал.6 от ЗАНН.

Въпреки, че горепосоченото е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна, съдът намира, че в настоящия случай следва да намери  приложение  чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото са налице данни за смекчаващи вината обстоятелства, които обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Не може да се пренебрегне факта, че в случая се касае за неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не за липса на изпълнение на задължението.  Както е вписано и в АУАН и в НП е вписано, че нарушението е установено едва след като лицето е подало със закъснение Декларацията обр. 1 за 2013г. По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

            Водим от горното  и  на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :  

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 269734-F138486/29.05.2017г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.1 от КСО на С.Х.С., с ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.3, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ, като законосъобразно.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: