Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1343/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Д.Д. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-000539/02.05.2017г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но привежда доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил водач на лек таксиметров автомобил марка „Шевролет Матиз“ с рег.№ Н5921ВК, собственост на С.Г.С.. На 24.03.2017г. около 13,55 часа същият извършвал таксиметров превоз на пътник, който пътувал в автомобила, без да постави обезопасителен колан. На бул.“Симеон Велики“ същият бил спрян за проверка от свидетелите И.Ц.К. и С.Б.С.- служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен. Двамата установили, че пътникът, седящ на предната дясна седалка, е без поставен обезопасителен колан, поради което на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е взел необходимите мерки превозваният от него пътник да си постави обезопасителния колан, с който превозното средство е оборудвано. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 02.05.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Д. била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.Ц.К. и С.Б.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От своя страна чл.184, ал.4, т.7 предвижда специална санкция за водач, който превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че превозваният в автомобила пътник действително не е бил поставил съответния обезопасителен колан- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя. По този начин Д. е нарушил нормативните изисквания и е осъществил състава на нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон. Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено с чл.137А, ал.1 от ЗДП, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без поставен колан. В случая както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която правилно е посочена от наказващия орган.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В общият случай водачите на МПС превозват лица, които са техни близки и върху които биха могли да упражнят въздействие, за да ги мотивират да поставят обезопасителен колан. При водачите на таксиметрови автомобили тази възможност е силно ограничена, предвид обстоятелството, че същите превозват лица, които обикновено не познават и на които трудно биха могли да повлияят в насока изпълнение на нормативните изисквания. Ако след съответна покана пътникът не постави обезопасителен колан, за водача на таксиметров автомобил остава единствено възможността да откаже да превози лицето. В случая обаче пътникът е бил във видимо нетрезво състояние- обстоятелство, което се потвърждава от св.С.. В депозираното възражение жалбоподателят пространно обяснява, че се е опасявал от възникване на конфликт, ако откаже да извърши превоза, като сочи, че често към него е била проявявана агресия от клиенти в подобно състояние. При това положение съдът намира, че жалбоподателят е бил затруднен в значително по-голяма степен при изпълнението на процесното задължение от обикновено- от една страна, защото като водач на таксиметров автомобил е превозвал непознато за него лице, върху което трудно би могъл да окаже въздействие, а от друга- защото поради състоянието на пътника е имал основателни опасения, че може да предизвика агресивна проява, ако откаже да извърши превоза. Предвид особеностите на ситуацията съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, като извършването му е обусловено не от незачитане на съответните правни норми, а най-вече от опасения за личната сигурност. По изложените съображения съдът намира, че наказващият орган е следвало да прецени случая като маловажен и само да предупреди жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 17-0869-000539/02.05.2017г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Д.Д. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: