Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1344/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.А.Н. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-001559/18.07.2016г. на началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция” - Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита, че не е извършил вмененото му нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Доколкото управлението на автомобила от неправоспособното лице, представляващо елемент от процесното нарушение, е приключило в района на ШРС, съдът приема, че нарушението е довършено в този съдебен район и следователно компетентен да разгледа делото е именно Районен съд-Шумен. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят ползвал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № DKL512. На 31.05.2016г. същият оставил ключовете за автомобила върху хладилник в дома си, без надзор. Синът на жалбоподателя- непълнолетният Я. С.А. се възползвал от това обстоятелство, взел ключовете, качил се в автомобила и потеглил към гр.Варна, където живеела неговата майка. При преминаване през Област Търговище на непълнолетния бил подаден сигнал да спре от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Търговище. Последният обаче не се подчинил на сигнала, а продължил движението си по главен път гр.Търговище-гр.Шумен. Тъй като полицейските служители го последвали, А. се опитал да избяга, като се отклонил по общински път №SHU 1182-в посока с.Черенча, в резултат от което обаче претърпял ПТП. Пристигналите на мястото на произшествието служители на сектор „Пътна полиция“ –Шумен събрали необходимите данни за изясняване на случая. Тъй като автомобилът бил с неустановена собственост, същите запитали непълнолетния кой ползва процесното МПС, като същият обяснил, че ползвател е неговият баща, а именно-жалбоподателя. Във връзка с тези констатации на 01.06.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на С.Н. за това, че в качеството си на ползвател на посочения лек автомобил е допуснал управлението на същия от неправоспособния и непълнолетен Я. С.Н. с ЕГН: **********. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 18.07.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.Г.М., И.Ц.К. и М.Д.Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.102 от ЗДП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя същото на водач, който е неправоспособен. От своя страна чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда специална санкция за собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и място лицето Я. А. е управлявало лек автомобил, ползван от жалбоподателя, без да е правоспособен водач- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на санкционираното лице. Същото не отрича и че е ползвател на автомобила, който е с неустановен собственик. Независимо от изложеното съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. По силата на цитираната санкционна разпоредба за допускане или предоставяне управлението на МПС на неправоспособен водач наказание може да се наложи на собственик, длъжностно лице или водач, извършил такова деяние. Жалбоподателят обаче не притежава никое от изброените качества. От самото наказателно постановление е видно, че процесният автомобил е с неустановена собственост, т.е. Н. не се явява негов собственик. Същият очевидно не е наказан и в качеството на длъжностно лице, каквото няма данни да представлява. Наказващият орган е приел, че същият е извършил нарушението като водач на автомобила. Понятието „водач“ е дефинирано в §6, т.25 от ДР на ЗДвП като лице, което управлява пътно превозно средство. Съдържанието на понятието "управление" е изяснено от съдебната практика и конкретно- ППВС № 1 от 1983 г., в което се приема, че същото включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В случая жалбоподателят не само не е извършвал действия или бездействия, представляващи управление на процесния автомобил, но и изобщо не се е намирал в него. При това положение е видно, че Н. е санкциониран в качество, каквото в действителност не е притежавал. Същият освен това не е бил нито собственик на автомобила, нито съответно длъжностно лице, при което налагането на санкция на лицето по реда на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП е незаконосъобразно, тъй като същият не е включен в кръга на лицата, подлежащи на административнонаказателна отговорност на това основание. Този извод е в съответствие с практиката на ШАС- в решението по КАНД№222/2016г. например изрично се приема за незаконосъобразно санкционирането на лице в качество, каквото същото не притежава. Следва да се отбележи също, че по същите съображения не би могло да се приеме и че жалбоподателят е нарушил цитираната норма на чл.102 от ЗДвП, тъй като не е нито водач на автомобила, нито негов собственик, а и няма данни да се е явявал упълномощен ползвател. От данните по делото се установява, че Н. фактически е ползвал превозното средство, но наличието на съответно пълномощно, по силата на което да представлява упълномощен ползвател, нито е доказано, нито се твърди от наказващия орган, върху когото е възложена тежестта на доказване в административнонаказателното производство.

При преценката на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът отчете и обстоятелството, че материалноправната разпоредба, установяваща забрана за предоставяне управлението на автомобил на неправоспособен водач /чл.102 от ЗДвП/ изобщо не е издирена и посочена от наказващия орган, с което съществено е накърнено правото на защита на санкционираното лице. Същевременно е допуснато противоречие между съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, като в акта се приема, че жалбоподателят е извършил нарушението в качеството на ползвател, а в заключителна част на НП се сочи, че е извършил същото като водач на МПС. Противоречие е налице и в самото наказателно постановление, в което при описанието на нарушението е отразено, че Н. е действал като ползвател на лек автомобил, а при посочването на нормата, която е нарушена виновно, се приема, че същият има качеството водач на автомобила. Допуснатите пороци са особено съществени, тъй като в случая е от решаващо значение качеството, което се приема, че е притежавало лицето, като изложените несъответствия са затруднили в значителна степен организацията на защитата на жалбоподателя.

Отделно от изложеното, съдът намира и че не е доказано осъществяването на нарушението от субективна страна. От показанията на свидетелите се установява, че непълнолетният е управлявал автомобила без знанието и разрешението на жалбоподателя. В тази връзка представителят на въззиваемата страна намира, че деянието е осъществено по непредпазливост под формата на небрежност. Действително, разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН установява като принципно положение, че и непредпазливите деяния подлежат на административно наказание. Съдът обаче не намира основания да се съгласи с наказващия орган, че жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди действията на непълнолетния. Докато чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ установява определени изисквания относно съхраняването на огнестрелни оръжия например, нито ЗДвП, нито друг нормативен акт установяват определени задължения относно съхраняването на ключовете за автомобили и за ограничаване на достъпа до тях. Подобни правила не са установени и фактически, в практиката на водачите на ППС. За осъществяването на нарушение от вида на процесното по непредпазливост е необходимо да са били налице някакви конкретни основания, обуславящи вероятност неправоспособно лице да предприеме управление на даден автомобил. Единствено наличието на неправоспособно лице в жилището по никакъв начин не е достатъчно, за да бъде задължен собственикът да предприеме специални мерки за ограничаване достъпа до контактните ключове. Да се възприеме позицията на наказващия орган би означавало да се счете, че и лице- пострадало от престъпление по чл.346 от НК, извършено от неправоспособен /обсъждането на каквото далеч не е изключено в случая/, следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение от вида на процесното.

На следващо място, дори и да се приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, то същото би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително, в случая е била налице сериозна опасност за живота и здравето както на непълнолетния, така и на други участници в движението. Тежестта на нарушението обаче следва да се преценява с оглед действията на конкретния нарушител, а не с оглед предприетото от трето лице. При липсата на данни да е могло да се очаква предприемането на подобни действия от страна на непълнолетния и при безспорната липса на умисъл от страна на жалбоподателя, то деянието следва да бъде преценено като такова с много по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, свързани с умишлено предоставяне или допускане на управление от неправоспособно лице.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 16-0869-001559/18.07.2016г. на началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция” - Шумен, с което на С.А.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: