Р Е Ш Е Н И Е
458/26.9.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми септември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1376 по описа на
ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 12/22.05.2017 г. на Началника на РУ -Шумен към ОД
на МВР - Шумен, с което на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, във
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗМВР на Т.Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично, а изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал .2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
11.04.2017 г., в 22.45 часа полицейски служители от РУ – Шумен
били изпратени на ул. “Ружа Тенева - Северина“ № 13 в гр. Шумен по повод сигнал, подаден на телефон 112, за нарушаване
на обществения ред. При
извършване на полицейска проверка от свидетелите К.Д.К. и С.С.С. – и двамата
служители на РУ на Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен,
констатирали, че от гаража на
посочения адрес се чува силна музика от използването на озвучителна система,
като по време на извършване на проверката продължило това. След
надлежно отправена покана до същия да представи документите си за самоличност,
лицето започнало да пречи на полицейските органи да изпълнят задължението си по
служба, като започнал да се държи грубо и агресивно с тях блъскайки с ръка
рамото на полицай С. и се опитал да напусне местото. След няколкократни предупреждения да се въздържа и да преустанови словестните атаки, жалбоподателят бил закопчан с белезници и отведен в
сградата на РУ – Шумен. Резултатите от извършената проверка са
били подробно обективирани в Докладна записка с Рег. № 1729р-11275 от 12.04.2017 г., адресирана до Началника на РУ на МВР
– гр. Шумен. За констатираното нарушение на 11.04.2017
г. на жалбоподателят бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 12, като актосъставителят е посочил
словестно, че на 11.04.2017 г. около 22.45
часа в гр. Шумен на ул. “Ружа Тенева
- Северина“, до № 13 лицето съзнателно и
противозаконно пречи на полицейски орган
да изпълни задълженията си по служба с действия, изразяващи се в блъскане на
полицай С. по рамото с ръка и опит да напусне мястото на проверката,
като посочил като нарушена законова разпоредбата по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, във вр. чл. 5 от
ЗМВР. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителят, като същият е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля А.В.А.. Впоследствие Т.
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На следващия ден -
на 12.04.2017 г. му бил съставен и връчен протокол за предупреждение по чл. 65,
ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В протокола било записано „да не пречи на полицейските
служители да изпълняват задълженията си по служба“, като бил предупреден, че
при неспазване на горното може да понесе отговорност по чл. 264, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 12/22.05.2017
г. на Началника на РУ - Шумен към ОД на МВР - Шумен, с което на основание чл. 264,
ал.
2 от ЗМВР, във
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗМВР на Т.Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал.
2 от ЗМВР.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя К.Д.К. и на свидетелите С.С.С., А.В.А. и И.А.В., както
и от присъединените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото
са показанията на полицейските служители - К.К., С.С. и А.А., които непосредствено са
възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителят,
които дори не са го
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
По делото
като свидетел е разпитано и лицето И.А.В., но съдът
счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са
противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен
материал. Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на
посоченият свидетел и поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В
този смисъл свидетелят И.В. е негов съсед,
като това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи
единствено оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
При
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до
неговата отмяна. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
описаното административно нарушение по следните правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено. С ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидена възможност да се издават
и устни разпореждания, които съгласно чл. 64, ал. 4 от с. з. са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение или застрашават живота или здравето му.
Според
нормата на чл.
264, ал. 2 от ЗМВР който противозаконно наруши физическата неприкосновеност
на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с „глоба“
от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
на 11.04.2017
г. около 22.450
часа свидетелят С.С.С. по повод изпълнение на
служебните си задължения заедно със своя колега К.К. се е намирал на
посочения по-горе адрес. Също така е установено безспорно наличие на
неизпълнение на устно разпореждане на полицейски орган – полицейски служители к.К. и С.С. в изпълнение на функциите им по охрана на обществения ред,
отправено към лицето Т.Н.Т., както
и противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски
служител при РУ - Шумен при ОД на МВР - Шумен – С.С.С. при изпълнение на служебните му задължения от страна на жалбоподателят Т.,
като последният е извършил действия по бутане с ръка в
областта на рамото му.
Осъщественото от Т. деяние
е противозаконно такова, доколкото видно от установените по делото факти е
извършено умишлено, а именно – било е част от цялостното поведение, реализирано
от лицето, насочено към противопоставяне и незачитане на телесната
неприкосновеност, честта и достойнството на полицейския служител, съответно не
е предприето при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост, които
биха изключили обществената опасност и противоправността на осъщественото
деяние. Т.е. в случая се установява подадено ясно и конкретно разпореждане към
жалбоподателя от страна на полицейски служител, което е било задължително за
изпълнение, тъй като е било необходимо за изпълнение на възложените му функции. В тази връзка съдът съобрази събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.К. и С.С., от които става ясно, че при
пристигането си на посочения по-горе адрес двамата полицейски служители освен,
че са били облечени в служебна полицейска униформа са се легитимирали пред
жалбоподателят. Следователно служителите са се
легитимирали, съгласно устава и за жалбоподателят
е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от
страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като
жалбоподателят не е имал основание да му се
противопостави и да не го изпълни. Действията, извършени от страна на
жалбоподателят Т.,
нарушаващи физическата неприкосновеност на полицай С.С. и изразяващи се в бутане с ръка в
областта на рамото на полицейски
служител С., безспорно са противозаконно нарушаване
на физическата неприкосновеност по време, когато последният е изпълнявал
служебните си задължения. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите К.К. и С.С., доколкото същите са
непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената
по-горе фактическа обстановка. И двамата свидетели пряко са възприели
поведението на жалбоподателят
и осъществените от негова
страна действия. Следва да се посочи, че няма пречка административното
обвинение да се гради на показанията на полицаите, тъй като в случая не се
установи необективност или заинтересуваност на показанията им. По делото е приложена
и Докладна записка от 12.04.2017 г., изготвена от свидетелите К.К. и С.С. – полицаи в ГООР при
РУ – Шумен, в която е посочено, че на 11.03.2017
г. в 22.30
часа в гр. Шумен на ул. “Ружа Тенева
- Северина“ № 13, жалбоподателят Т.Н. Т.
бил във видимо нетрезво състояние, бил агресивен,
нарушил физическата неприкосновеност на ст. полицай С.С. и се опитал да напусне мястото на проверката,
поради което се наложило да използват физическа сила и помощни средства –
белезници за отвеждане на Т.Т. ***. От страна на
жалбоподателят не са
представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни
изводи.
Ето
защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят
чрез действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение.
Административно-наказателната
разпоредба на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР предвижда административно наказание
“глоба” в размер от 500 до 1000 лева за лице, което противозаконно
наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.
Съдът,
съобразявайки материалите по делото намира, че с оглед степента на обществена
опасност на нарушителят и на
извършеното от негова
страна деяние, същото не може да бъде квалифицирано, като престъпление, поради
което следва да бъде ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност по посочената правна норма.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В същото време съдът
намира, че наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието в
съответствие с целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложил е наказание в размер на минималния,
предвиден в закона, излагайки конкретни съображения, поради които е решил да
наложи именно тази санкция, като е преценил тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното
постановление, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на
какво нарушение му е вменено. Жалбоподателят
е присъствал при съставянето на акта, който му
е бил съответно предявен, при което възраженията за нарушено право на защита,
се явяват неоснователни. Не представлява процесуален порок посочването текстово на елементи и от състава на ал. 1 на чл. 264 от ЗМВР,
тъй като нарушената разпоредба е посочена с езика на закона, по начина, по
който е била формулирана от законодателя. Действително в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното
постановление е употребена думата „пречи“, но макар и употребена думата „пречи“, всъщност е конкретизирано именно
поведение, което се изразява в нарушение на физическата неприкосновеност както
е конкретизирано в ЗМВР. Ето защо съдът намира, че тази дума „пречи“ в съществена
степен не нарушава правото на защита на жалбоподателя да не може да разбере за
каква фактическа обстановка и за какво точно нарушение е наложено съответното
наказание с процесното наказателно постановление. В
случая извършването на нарушението е
безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин и при
това положение известните непрецизности в акта и в
наказателното постановление не представляват основание за
отмяна на наказателното постановление, тъй като критерият,
по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита
на наказаното лице. В
този смисъл е и установената съдебна практика, а именно: Решение от
01.04.2009 г., постановено по КАНД № 52/2009 г. на ШАС и др.
В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителят да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно -наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно
защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно
производство.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, която разпоредба освен санкционна е и материално - правна, тъй като няма друг законов текст, който да забранява нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски орган, какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също
така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на
нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение,
поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 12/22.05.2017 г. на Началника на РУ - Шумен към ОД на
МВР - Шумен, с което на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, във
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗМВР на Т.Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал.
2 от ЗМВР, като правилно и
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: