В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 1392 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0869-003536/09.03.2017год. на Началник сектор към ОДМВР , сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.178д от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява лично , но изпраща процесуален представител в лицето на адв.Т.от ШАК, който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП №16-0869-003536/09.03.2017год. на Началник сектор към ОДМВР , сектор ПП Шумен , на осн.. чл.178д от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева за това, че “без да има право е паркирал на място определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания”, като е посочено, че виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП . Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 3536/03.10.2016г., в който е отбелязано, че около 17.20 часа на 03.10.2016г, жалбоподателят е управлявал л.а. „Рено Меган Сценик” с рег.№ Н 7959 АХ, собственост на Р. В. А.на паркинга пред магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Симеон Велики“ в Шумен на парко място определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д-21, без да има това право. Жалбоподателят е подписал АУАН с възражения, в които сочи, че пътния полицай не му се е представил и не ставало ясно кои са местата за инвалиди. Впоследствие в законоустановения от чл.44 от ЗАНН срок, жалбоподателя е депозирал пространни възражения, придружени със снимки, в които освен, че излага доводи , поради които счита, че не е извършил административно нарушение, дава препоръки на административнонаказващия орган какви действия трябва да предприеме в бъдеще. Административнонаказващият орган е извършил проверка, като е изготвена докладна записка от инспектор Г.и съответно е преценил, че жалбоподателя е извършил административно нарушение, поради което и издал атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, актосъставителят П.П. и свид.Ц. К. изтъкнаха , че са видели, че автомобила, управляван от жалбоподателя е паркирал на място предназначено за инвалиди и тъй като е нямал поставен стикер, че има подобно право са го изчакали и след като не им е предоставил инвалидна карта са му съставили АУАН. Посочените свидетели изрично посочиха, че е имало поставен знак указващ, че местата са предназначени за инвалиди , придружен с табела фиксираща броя на тези места, както и че на точно тези места са наредени плочки с два цвята, които да ги отличават от останалата част на паркинга пред търговския обект, който е с асфалт. Отделно от това заявиха, че жалбоподателя по време на проверката е бил сам. Свид.А./собственик на л.а. „Рено Меган Сценик” с рег.№ Н 7959 АХ майка на жалбоподателя/ заяви от своя страна, че е присъствала по време на проверката, като наблегна на липсата на обозначителни знаци на полицейските служители, както и на обстоятелството, че тъй като в съседство имало паркиран микробус не се е виждал знак, а и нямало пътна маркировка.

В разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП е посочено, че паркирането е забранено на места, предназначени за хора с трайни увреждания. В конкретната хипотеза по безспорен начин е установено, че автомобила управляван от жалбоподателя е бил паркиран на място, предназначено за хора с трайни увреждания, както и че жалбоподателя е нямал това право, тъй като не притежава подобна карта. Съдът не споделя лансираната от жалбоподателя и от неговия процесуален представител теза, че тези места не са били ясно обозначени, тъй като от доказателствата по делото се установява, че е имало поставен пътен знак Д21“място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания“, както и допълнително обозначаване на броя на местата, а именно 4 места, а и полицейските служители П. и К. изрично заявиха, че тези места/на едно от които е бил паркиран, автомобила управляван от жалбоподателя/ се отличават от останалата част на паркинга, тъй като са наредени плочки с два цвята, което означава, че са спазени изискванията на чл.22 от Наредба №4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Вярно е, че на пътното платно не е бил поставен международния символ за достъпност, но дори и да се приеме, че пътната маркировка не е била в пълната си цялост, в чл.7 ал.3 от ЗДП ясно е отбелязано, че при несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Съдът, категорично не споделя мнението, че паркирането на заден ход дава право на участник в движението да не се съобразява с пътните знаци, а и от приложената по делото снимка става ясно, че паркирания в съседство автомобил ни най-малко не затруднява видимостта към знака.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно без да има това право е паркирал на място определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания , което означава, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с изискванията на ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. Следва да се отбележи, че действително в АУАН е посочено, че жалбоподателя е управлявал МПС, без да е употребен глагола паркирал, но съдът счита, че административнонаказващия орган е действал в унисон с изискванията на чл.53 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания .

При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е наложил наказание в императивния размер, посочен в чл.178д от ЗДП , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 16-0869-003536/09.03.2017г на Началник сектор към ОДМВР , сектор ПП Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: