Решение по Наказателно дело 1425/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

449/18.9.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. Илиева,като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1425 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 245114-F-253694/09.02.2017г. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на Е.Х.Е., с ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Сочи още, че АНО е издал обжалваното НП като има издадено друго наказателно постановление за същото нарушение на фирма „Б.Е.К.“, но която е представител жалбоподателя, като е недопустимо за едно и също нарушение да има две издадени наказателни постановления. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща упълномощен представител.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 22.07.2016г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо и списъци за лица, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, свидетелката Г.Н.Й. – инспектор по приходите, констатирала, че лицето Е.Х.Е. в качеството си на представляващ „Б.Е.К.“ ЕООД, с ЕИК 201993763 не е изпълнило задължението си да публикува в Търговския регистър, Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2015г., в срок до 30.06.2016г., съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. По повод констатираното неизпълнение на задължение била изпратена Покана с изх. № 3203/22.07.2016г. до „Б.Е.К.“ ЕООД, гр. ******* за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 28.07.2016г. На 26.09.2016г., свидетелката Г.Й. съставила АУАН сер. АN, № F253694, срещу Е.Х.Е., с ЕГН ********** за това, че в качеството си на представляващ „Б.Е.К.“ ЕООД, с ЕИК 201993763 не е изпълнило задължението си да публикува в Търговския регистър, Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2015г., в срок до 30.06.2016г., изискващ се съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Към момента на съставяне на АУАН било подадено заявление за вписване и представяне за обявяване на 01.08.2016г. с вх. № 20160801153643 в Агенция по вписванията – Търговски регистър, като нарушението е извършено за първи път на 01.07.2016г. в гр. Шумен, с което е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, който след изпратена и връчена покана не се явил. На 21.11.2016г. нарушителят Е.Х.Е. отказал да подпише АУАН сер. АN, № F253694, като отказа бил удостоверен с подписа на един свидетел. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 245114-F-253694/09.02.2017г. от Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.74, ал.1 от ЗСч. на Е.Х.Е., с ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.16, ал.1 т.4 във връзка с чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Н.Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество „Б.Е.К.“ ЕООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2015г. в установения за това срок. Съгласно чл.16, ал.1 т.4 от ЗСч. ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон.

Не се спори по делото, че лицето Е.Х.Е. в качеството си на представляващ „Б.Е.К.“ ЕООД не е заявило за публикуване в Търговския регистър годишния финансов отчет на дружеството за отчетната 2015г. – до 30.06.2016г., както го задължава разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч. предвижда наказание „глоба“ в размер от 200 до 3 000 лева за лицето, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, а на предприятието се налага имуществена санкция. Съдът намира, че нарушената норма е правилно съотнесена към санкционната такава, като наложеното административно наказание е в минималния предвид размер.

Съдът намира, че в настоящият случай АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП е издаден в нарушение на чл.40 от ЗАНН. Действително актосъставителят е изпратил Покана с изх. № 3203/22.07.2016г., но същата е адресирана до „Б.Е.К.“ ЕООД, гр. *******, ул. ******* № 44. На практика физическото лице Е.Х.Е. не е било поканено за съставяне на АУАН, за да е налице предпоставката на чл.40, ал2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя.

Съдът намира още, че в случая следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото са налице данни за смекчаващи вината обстоятелства, които обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Не може да се пренебрегне факта, че в случая се касае за неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не за липса на изпълнение на задължението. Както в АУАН, така и в НП е вписано, че към момента на съставяне на акта е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване на 01.08.2016г. с вх. № 20170801153643 в Агенцията по вписванията – Търговски регистър, изискващият се годишен финансов отчет. От събраните по делото доказателства се установява, че от нарушението не са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път и макар и след законоустановения срок, е отстранено, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, респективно административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира нарушителя с предвидената в чл. 74, ал.1 от ЗСч глоба, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014г., Решение № 171, постановено по КАНД № 115/2017г. и др.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 245114-F-253694/09.02.2017г. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на Е.Х.Е., с ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.16, ал.1, т.4 във връзка с чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: