410/27.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1433 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16 – 0869 - 000351/18.04.2017г. на Директора на ОДМВР – гр.Шумен,
с което на О.И.О., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 1000 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
недоказано. Оспорва отразените в акта фактически констатации. В съдебно
заседание не се явява. Явява се процесуален представител – адв. М.П. от ШАК.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен
- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно
заседание излага съображенията си за
това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2017год. около
21.00 часа жалбоподателят О.О. управлявал лек автомобил марка “Мерцедес МЛ 230”
с рег.№ Н 9191 АН в с. Салманово по ул. А. Вълчев“. В близост до кръстовището с
ул. „Шипка“, до автобусна спирка, бил спрян за проверка от служители при ОДМВР - Шумен – свидетелите И.Г.И.
и С.З.И.. Извършената проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с
фабр. №ARBB0020, проба №6613 в
21.13.51 часа показала наличие на алкохол в издишания въздух на
водача в размер на 1.24 промила. Водачът О. бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол.
Пред контролните органи заявил, че бил изпил 100 гр. уиски. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение №351/01.04.2017 год., който бил
връчен на нарушителя и подписан от него, като саморъчно отразил, че няма възражения. Впоследствие също не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Бил му издаден и талон за
медицинско изследване. Жалбоподателят се
е явил в ЦСМП – Шумен и дал кръвна
проба. На 03.04.2017г. било извършено
химическо изследване за алкохол по метода на Видмарк. В пробата кръв на
жалбоподателя е установено наличие на алкохол в размер на 1.15 промила. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 1000 лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 12 месеца, на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по доказателства – от разпита
в съдебно заседание на актосъставителя И.Г.И. и свидетеля при съставяне на акта
и установяване на нарушението С.З.И., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им
кореспондират със събраните писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира за неоснователен доводът на
жалбоподателя, че правото му на защита било нарушено, тъй като не била налице
идентичност между описанието на нарушението в АУАН и в НП, доколкото в акта не
било отразено обстоятелството, че е бил издаден Протокол за химическо
изследване, при което е установена концентрация - 1.15 промила. Съгласно чл.3
ал.1 от Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС в съставения АУАН актосъставителят вписва часа и
начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията
на техническото средство и видимото състояние на водача. Обясненията на водача
за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и
времето на употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни, а съгласно ал.2 на
същата разпоредба при
съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда длъжностното лице за контрол по ЗДвП
попълва и талон за медицинско изследване.Т.е. цитираната разпоредба задължава контролния орган при съставянето
на акт да издаде и талон за медицинско изследване, поради което няма как
в акта да бъде отразен резултата от изследването. Същият е посочен в издаденото наказателно постановление,
поради което не е нарушено правото на защита на лицето.. Неоснователен е и доводът, че била неясна
волята на наказващият орган коя
концентрация на алкохол приема при определяне на наказанието, доколкото в
издаденото НП били отразени показанията на техническото средство /1.24 промила/
и резултата от химическото изследване /1.15 промила/. Отчетената от
техническото средство концентрация на алкохол в издишания въздух – 1.24 промила
е основание за ангажиране на наказателна
отговорност по НК от страна на водача на МПС, което е извън компетенциите на
административно – наказващият орган. Доколкото в конкретния случай жалбоподателят е наказан по административен
ред, очевидно е, че наказващият орган е приел резултата от химическото изследване.
Още повече, че в т.1 от НП, където е
изписан текстово състава на извършеното нарушение е посочен диапазона, в който наказващият орган
е приел, че попада деянието осъществено
от нарушителя – от 0.8 на хиляда до 1.2
на хиляда, включително. Показанията на техническото средство са извън него. Не
са налице и съществени нарушения на Наредба №30/2001г., които да са довели до
компрометиране на извършеното изследване.
Съгласно разпоредбата
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът
на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал
лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от
взетата му проба №6613 с техническо средство Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB0020 и извършеното
химическо изследване. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите,
които в съдебно заседание заявяват, че по време на извършване на проверката
жалбоподателя бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол. Пред
контролните органи признал, че е употребил алкохол. Саморъчно е отразил в акта,
че няма възражения. По безспорен начин се установява и, че концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя е била 1.15 промила. Съдът намира, че от доказателствата
по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил
посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след
употреба на алкохол. Доколкото при извършеното химическо изследване е
установена концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила административно - наказващият орган правилно е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя като е приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 т.2 от
ЗДвП. Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП предвижда две кумулативни
наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв. Размерът на
наказанията е строго фиксиран от закона, поради
което не подлежи на ревизия.
Поради всичко изложено
по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по
настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16 – 0869 -
000351/18.04.2017г. на Директора на ОДМВР – гр.Шумен, с което на О.И.О., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: