Р Е Ш Е Н И Е

 

410/27.7.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1433 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №16 – 0869 - 000351/18.04.2017г. на Директора на ОДМВР – гр.Шумен, с което на О.И.О., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000  лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12  месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят  моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано. Оспорва отразените в акта фактически констатации. В съдебно заседание не се явява. Явява се процесуален представител – адв. М.П. от ШАК.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага  съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2017год. около 21.00 часа жалбоподателят О.О. управлявал лек автомобил марка “Мерцедес МЛ 230” с рег.№ Н 9191 АН в с. Салманово по ул. А. Вълчев“. В близост до кръстовището с ул. „Шипка“, до автобусна спирка, бил спрян за проверка от  служители при ОДМВР - Шумен – свидетелите И.Г.И. и С.З.И.. Извършената проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB0020, проба №6613 в 21.13.51 часа показала  наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 1.24 промила. Водачът О. бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол. Пред контролните органи заявил, че бил изпил 100 гр. уиски. Съставен е акт за установяване на административно нарушение №351/01.04.2017 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, като саморъчно отразил,  че няма възражения. Впоследствие също не се е възползвал от законното си право и не е депозирал  писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Бил му издаден и талон за медицинско изследване. Жалбоподателят  се е явил в ЦСМП – Шумен  и дал кръвна проба.  На 03.04.2017г. било извършено химическо изследване за алкохол по метода на Видмарк. В пробата кръв на жалбоподателя е установено наличие на алкохол в размер на 1.15 промила. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 1000  лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12  месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по доказателства – от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Г.И. и свидетеля при съставяне на акта и установяване на нарушението С.З.И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им кореспондират със събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.  Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя, че правото му на защита било нарушено, тъй като не била налице идентичност между описанието на нарушението в АУАН и в НП, доколкото в акта не било отразено обстоятелството, че е бил издаден Протокол за химическо изследване, при което е установена концентрация - 1.15 промила. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС в съставения АУАН актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. Обясненията на водача за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни, а съгласно ал.2 на същата разпоредба при съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда длъжностното лице за контрол по ЗДвП попълва и талон за медицинско изследване.Т.е. цитираната разпоредба задължава контролния орган при съставянето на  акт да издаде и талон за медицинско изследване, поради което няма как в акта да бъде отразен резултата от изследването. Същият е посочен в издаденото наказателно постановление, поради което не е нарушено правото на защита на лицето..  Неоснователен е и доводът, че била неясна волята на наказващият орган  коя концентрация на алкохол приема при определяне на наказанието, доколкото в издаденото НП били отразени показанията на техническото средство /1.24 промила/ и резултата от химическото изследване /1.15 промила/. Отчетената от техническото средство концентрация на алкохол в издишания въздух – 1.24 промила е основание  за ангажиране на наказателна отговорност по НК от страна на водача на МПС, което е извън компетенциите на административно – наказващият орган. Доколкото в конкретния случай  жалбоподателят е наказан по административен ред, очевидно е, че наказващият орган е приел резултата от химическото изследване.  Още повече, че в т.1 от НП, където е изписан текстово състава на извършеното нарушение  е посочен диапазона, в който наказващият орган е приел, че  попада деянието осъществено от нарушителя – от 0.8 на хиляда  до 1.2 на хиляда, включително. Показанията на техническото средство са извън него. Не са налице и съществени нарушения на Наредба №30/2001г., които да са довели до компрометиране на извършеното изследване.

 Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №6613 с техническо средство Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB0020 и извършеното химическо изследване. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите, които в съдебно заседание заявяват, че по време на извършване на проверката жалбоподателя бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол. Пред контролните органи признал, че е употребил алкохол. Саморъчно е отразил в акта, че няма възражения. По безспорен начин се установява и, че  концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 1.15 промила. Съдът намира, че от доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в  разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Доколкото при извършеното химическо изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила  административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя като е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП. Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда  две кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв. Размерът на наказанията  е строго фиксиран от закона, поради което не подлежи на ревизия.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16 – 0869 - 000351/18.04.2017г. на Директора на ОДМВР – гр.Шумен, с което на О.И.О., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12  месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                           

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: