Р Е Ш Е Н И Е
631/11.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1435 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16-0869-002049 от 28.09.2016 год. на Началник група към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на И.И.Г., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца също на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1 т.2,
предл. второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият се явява лично, като
твърди, че е напуснал местопроизшествието, тъй като е бил заплашен. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител
на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, в съдебно заседание първоначално оспорва жалбата. В последното съдебно
заседание не се явява и не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, макар
и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.07.2016 год. жалбоподателят И.И.Г. управлявал
лек автомобил марка „Мицубиши Каризма“ с рег.№ Н5827ВН, собственост на Н. И.Г.,
с ЕГН**********,***. Около 15.30 часа пред дом №2 на посочената улица предприел
маневра движение на заден ход, при която блъснал паркирания зад него товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Н0747 ВА, собственост на свидетеля Б.С.Б.,
с ЕГН**********. Тъй като в този момент свидетелите Б.С.Б. и С.Б.С. се намирали
в непосредствена близост до автомобилите извикали на водача да спре. Г. непосредствено
след удара, слязъл от автомобила, като влязъл в конфликт с двамата свидетели,
след което отново се качил в управлявания от него автомобил, отново дал назад и
втори път ударил паркирания зад него автомобил, при което привключил на предна предавка и потеглил. Свидетелят
Б.С.Б. се обадил на тел.112 като съобщил за станалото ПТП и данните на
управлявания от жалбоподателя автомобил. Местопроизшествието било посетено от
свидетелите М.С.М. и С.Б.С.. Последните констатирали нанесените щети по
автомобила на свидетеля Б.. Тъй като непосредствено след станалото ПТП в
с.Мараш, жалбоподателят причинил второ ПТП на бул.“Ришки проход“, пред х-л
„Аукцион“ пристигналият на место екип от служители на РУ Шумен установили
самоличността му. На место бил извикат свидетелят Б., който потвърдил, че става
въпрос за същото лице.
След установяване самоличността му, било извършено
съпоставяне на двата автомобила, при което било установено, че щетите по
автомобилите съвпадат. Бил съставен Протокол за ПТП №1610962/16.07.2016 год. На
нарушителя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №2049
от 16.07.2016 год., с бланкетен номер 651259.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И.И.Г. са
нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, б.“А“, чл.123, ал.1,
т.3, б.“В“, чл.177, ал.1, т.2 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят е
отказал да подпише акта, отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля К.Г.К..
В последствие нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №16-0869-002049 от 28.09.2016
год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което
на И.И.Г., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в
размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
/два/месеца също на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, „глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 /триста/
лева на основание чл.177, ал.1 т.2, предл. второ от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.С.М., на свидетелите
С.Б.С., К.Г.К., Б.С.Б. и С.Б.С.,
от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. От материалите по делото се доказва по безспорен начин,
че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на заден ход. В същото време
от разпита на свидетелите Б.С.Б. и С.Б.С., които са преки свидетелите на
случилото се, се установява по безспорен начин, че при извършване на посочената
по-горе маневра е ударил паркирания в близост лек товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег.№ Н0747 ВА, собственост на първия свидетел. Това обстоятелство
се потвърждава и от разпита на актосъставителя М.С.М. и на свидетеля С.Б.С., които след установяване
на водача са извършили оглед и съпоставка на двамата автомобила и са установили,
че щетите по тях напълно съвпадат. В подкрепа на този извод е и изготвения и
приложен по делото Протокол за ПТП №1610962/16.07.2016 год., както и изготвения
от посочените свидетели снимков материал.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице
субективния елемент от състава на нарушението, като по безспорен начин се
установява авторството на деянието, доколкото жалбоподателят не отрича факта,
че именно той е управлявал автомобила в момента преди и по време на станалото ПТП.
В същото време водачът ясно е съзнавал задължението си, преди да предприеме
маневрата, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, но не го е
направил.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил задължението
си преди да предприеме маневра движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като е причинил ПТП, с което е осъществил от
обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП
предвижда наказание “глоба” в размер на 20 лева за водач, който наруши правилата
за движение назад. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен
размер.
А с оглед на изложеното наказателното
постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение
като нарушена, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. От материалите по
делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление ПТП. В същото време от разпита на свидетелите Б.С.Б. и С.Б.С.
става ясно, че жалбоподателят, въпреки, че е разбрал за станалото ПТП
първоначално е слязъл от автомобила, но непосредствено след това се е качил
отново, отново е предприел същата маневра, при която втори път блъска
паркирания зад него автомобил и е продължил движението си, без да остане и да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В подкрепа на
този извод са показанията на свидетелите М.С.М. и С.Б.С., които свидетелстват, че при посещение
на станалото ПТП вторият участник е бил напуснал местопроизшествието, което е
наложило установяване на неговата самоличност и издирването му. Това
обстоятелство не се отрича и от страна на самия нарушител, който в съдебно
заседание признава факта, че след станалото ПТП го е напуснал, като в жалбата
си излага причините, поради които го е напуснал.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на
жалбоподателя, че причината, поради която е напуснал произшествието е
поведението на свидетеля С.Б.С., който е ударил два пъти с брадва по задния
капак на управлявания от Г. автомобил. От страна на жалбоподателя не са
представени каквито и да е доказателства в подкрепа на изложеното, като
твърденията му не се подкрепят и от събрания в хода на съдебното производство
доказателствен материал. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в
съдебно заседание свидетелите Б.С.Б. и С.Б.С. категорично отричат да са
извършвали каквито и да е действия спрямо нарушителя или управлявания от него
автомобил, като по категоричен начин заявяват, че след като са извикали на
водача да спре, за да преустанови движението си назад, последният е слязъл от
автомобила и е оказал вербална агресия спрямо свидетеля С.. По делото липсват
доказателства за причинени щети по автомобила на нарушителя, различни от
вредите, съвпадащи с тези по втория автомобил и отговарящи на механизма на
станалото ПТП. В тази връзка от
приложения по делото снимков материал се установява по безспорен начин, че по
задния капак на управлявания от нарушителя лек автомобил липсват каквито и да е
следи от удар с брадва.
В тази връзка съдът намира, че доколкото по делото
се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е разбрал за станалото ПТП,
се налага извода, че изложените от негова страна твърдения в тази насока имат
характер на негова защитна версия срещу издаденото му наказателно постановление
и не могат да бъдат споделени и кредитирани.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че
жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че по отношение
на това нарушение административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер над минималния и под
средния, предвиден в закона, а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от
право да управлява МПС” е наложено в
размер близък до минимума, но над него. В този смисъл по отношение на двете
кумулативно предвидени наказания е
наложил наказание в размер, различен от минималния, посочен в закона,
като не е изложил никакви мотиви и съображения в тази насока. Съдът
съобразявайки извършеното нарушение, факта, че от същото са настъпили минимални
щети, намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение, наказанията
за същото да бъдат в размер на предвидения в разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5
от ЗДвП минимум, а именно “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
1 /един/ месец. Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да
кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е преценил, че
наказанието “глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по отношение
на второто кумулативно дадено наказание е определило такова в размер,
доближаващ се до минималния, предвиден в закона.
В тази връзка съдът намира, че наказателното
постановление в частта по пункт втори следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл.
По отношение на нарушението, визирано в пункт трети
на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в”
от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен, когато с произшествието са причинени само имуществени
вреди, когато между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От материалите по
делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление ПТП. В същото време по изложените съображения, които не следва да
бъдат преповтаряни, се налага и извода, че жалбоподателят е възприел станалото
ПТП и нанесените щети по втория автомобил, но въпреки, че за кратко е спрял и
слязъл от автомобила, впоследствие е продължил движението си. Както става ясно
от материалите по делото след момента на ПТП-то, жалбоподателят е спрял, но е проявил
агресивно поведение спрямо свидетеля С., което изключва възможността между него
и жалбоподателя да е осъществен някакъв контакт, респективно да е постигнато
споразумение относно обстоятелствата по произшествието. В същото време от
страна на Г. не са предприети никакви действия, с цел евентуално постигане на
споразумение със собственика на товарния автомобил, който се е намирал на
местопроизшествието.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил и това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган и по отношение на това деяние не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е отново наказание “глоба” в
размер около средния, предвиден в закона размер, а кумулативно предвиденото
наказание “лишаване от право да управлява
МПС” е наложено в размер малко над минимума, предвиден в закона. В този
смисъл, съдът съобразявайки извършеното нарушение, факта, че от същото са
настъпили минимални щети, които са били възстановени от застрахователя на
собственика на втория автомобил, намира за справедливо и съответно на
извършеното нарушение, наказанията за същото да бъдат в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП минимум, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец. Още повече, че
двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, а
административно – наказващият орган е преценил, че наказанието “глоба” следва
да бъде в размер близък до средния, а по отношение на второто кумулативно
дадено наказание е определило такова в размер, доближаващ се до минималния,
предвиден в закона.
С оглед на гореизложеното съдът счете за
справедливо наказателното постановление
по пункт трети да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт четвърти на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Видно от текста на постановлението на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП,
като посочената разпоредба предвижда санкция за административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС, когато свидетелството на водача е отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 от същия закон. В настоящия случай от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че свидетелството за правоуправление
на жалбоподателя е било временно отнето на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП
със заповед за прилагане на принудителни административни мерки №16-0869-000343 от
02.06.2016 год. Заповедта е била връчена на водача на 02.06.2017 год.у, не е
била обжалвана и е влязла в сила на 17.06.2016 год. По изложените по-горе
съображения се установява по безспорен начин, че жалбоподателя на 16.07.2016
год. е управлявал посочения автомобил, въпреки, че е съзнавал, че
свидетелството му за управление на МПС е отнето по реда на чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП и че Заповедта, с която същото е било отнето е влязла в сила.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението, посочено
в пункт четвърти на наказателното постановление. Административно-наказващият
орган правилно е издирил и приложил съответната законова разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, предл.второ от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба от 100 до 300 лв. за водач, който управлява
моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление е отнето
по реда на чл. 171, т.1 или 4 от същия закон.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган и по отношение на това деяние не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е отново наказание “глоба” в максималния,
предвиден в закона размер, без да изложи конкретни мотиви и съображения относно
решението си. В този смисъл, съдът съобразявайки извършеното нарушение и липсата
на изложени мотиви, намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение,
наказанието за същото да бъде в размер на предвидения в разпоредбата на чл.177,
ал.1 т.2 от ЗДвП минимум, а именно
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева. При преценка на размера на наложената глоба
съдът взе предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, изискваща наложеното
на нарушителя наказание да бъде съобразено с неговото имотно състояние. В тази
връзка административно-наказващият орган, чиято е тежестта да докаже както
извършването на съответното нарушение, така също и че наложеното наказание е
съответно и съобразено с посочените обстоятелства в разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, не е представил каквито и да е доказателства относно имущественото
състояние на нарушителя, като не е изложил и мотиви, обосноваващи наказание в
неговия максимален размер.
Ето защо съдът намира ,че наказателното
постановление по пункт четвърти следва да бъде изменено, като наложеното на
жалбоподателя наказание „глоба“ бъде намалено от 300 /триста/ на 100 /сто/
лева.
При преценка на това наказание съдът съобрази
обстоятелството, че в диспозитивната част на наказателното постановление е
допусната грешка, като така описаното по-горе наказание е било посочено в пункт
пети, вместо в пункт четвърти. В същото време обаче настоящия състав намира, че
посоченото разместване се дължи на техническа грешка, доколкото както в
текстовата част на наказателното постановление, така също и при неговото
първоначално изписване нарушението правилно е било описано и правилно е било
квалифицирано и посочено в пункт четвърти от постановлението, като посочено, че
същото се изразява в управление на моторно превозно средство, след като СУМПС е
отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, като е посочено по категоричен начин, че
същото представлява нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. В
този смисъл съдът намира, че така допуснатата грешка по никакъв начин не е
довела до невъзможност нарушителят да разбере какво нарушени се твърди, че е
извършил, за какво му се налага съответната санкция и по какъв начин следва да
организира защитата си срещу нея.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт пети на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП
регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и от материалите по делото се
установява, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било преминало годишен
технически преглед. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган
правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП. В същото време съдът намира, че администартивно-наказващият орган неправилно
е ангажирал именно отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение.
Разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДвП предвижда наказание за собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед. Видно
обаче от обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението и от
наказателното постановление жалбоподателят има качеството водач на ППС. От
материалите по делото се установява, че собственик на автомобила е трето лице,
а именно лицето Н. И.Г., с ЕГН**********, а не са събрани никакви
доказателства, които да водят до извода, че водачът е бил длъжностно лице. Ето
защо съдът намира, че отговорността на жалбоподателя не следва да се ангажира
за това нарушение, тъй като в закона е предвидена отговорност само за
собственик на ППС или за длъжностно лице, каквито качества жалбоподателят в
случая няма. От друга страна административно – наказващият орган при наличието
на изрична разпоредба в ЗДвП, ангажираща отговорност за непредставяне на МПС на
годишен технически преглед, а именно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДвП, в
наказателното постановление е посочил общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същата обаче се прилага за
нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за
което не е предвидено друго наказание. А доколкото е налице специална разпоредба,
предвиждаща наказание именно за такова нарушение, съдът намира, че сочената
обща разпоредба не може да бъде приложена, поради което и не може да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление по пункт пети да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16-0869-002049 от 28.09.2016
год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт първи, с която на И.И.Г.,
с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-0869-002049 от 28.09.2016 год.
на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт втори и трети, с която
на И.И.Г., с ЕГН**********,*** са наложени две административни наказания “глоба”
в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като намалява размера
на наложените наказания „глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а
размера на наложените наказания „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два/
месеца на 1 /един/ месец и в частта по
пункт четвърти, с която на И.И.Г., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.177, ал.1 т.2, предл. второ от ЗДвП, като намалява размера на наложеното
наказание „глоба“ от 300 /триста/ на 100 /сто/ лева и
ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-0869-002049 от
28.09.2016 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция-Шумен, в частта по пункт пети, с
която на И.И.Г., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: