Р Е Ш Е Н И Е
475/5.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1439 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 260755-F270803/24.03.2017 г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна,
с което на Х.И.Д., ЕГН **********,*** на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева /двеста лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. Депозира писмена молба с която поддържа жалбата на
изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ТД на НАП – Варна, офис Шумен -административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата
и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Х.И.Д., ЕГН ********** е представляващ и управител на търговското дружество „НЕХ
- АГРО“ ЕООД, с ЕИК 203746224, със седалище и адрес на управление: с. Вълнари,
обл. Шумен, ул. „Георги Димитров“ № 12.
На 25.07.2016
г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо № 20
– 00 – 143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП и получена справка за лица, които не са
изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/,
С.К.И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, констатирала,
че жалбоподателя Х.Д. в качеството му на задължено лице по
ЗСч, като
представляващ „НЕХ - АГРО“ ЕООД не е изпълнил задължението си за
публикуване на годишния финансов отчет на предприятието за 2015 г. чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30.06.2016
г., тъй като посоченият
отчет бил публикуван
на 19.08.2016 г. С покана
изх. № 3273/25.07.2016 г., адресирана до „НЕХ - АГРО“ ЕООД е дадено указание за
явяване на управителя или упълномощено лице на „НЕХ - АГРО“ ЕООД в 7-дневен
срок от получаване на поканата, с оглед съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Цитираната покана била получена с обратна
разписка на 17.08.2016 г. Тъй като в указания срок не се явил управител или друг представител на „НЕХ - АГРО“
ЕООД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие
- на 30.09.2016 г. на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя Х.Д. в качеството му на задължено лице по
ЗСч, като
представляващ „НЕХ - АГРО“ ЕООД е
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F270803, в който е посочено,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от ЗСч. Цитираният акт за установяване на
административно нарушение на 28.12.2016 г.
бил връчен на нарушителя Х.Д. и
подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в
разписка. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 260755-F270803/24.03.2017 г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна,
с което на Х.И.Д., ЕГН **********,*** на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева /двеста лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителката С.К.И., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията
на посочената
свидетелка следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите
събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 260755-F270803/24.03.2017
г. е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД
на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗМФ-166/29.02.2016 г. Министъра на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.
Установено е, а и не оспорва от страните, че „НЕХ - АГРО“
ЕООД, е търговец по
смисъла на Търговския
закон, чиито управител е жалбоподателя Х.И.Д.. Като
такъв същият е ръководител на предприятието по смисъла на §
1, т. 24 от ДР на Закона за счетоводството и на основание чл.
16, ал.
1, т. 4 от ЗСч. отговаря
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон. Поради това
за него съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч до 30
юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет /ГФО/ чрез заявяване и представяне за обявяването му в
Търговския регистър. Следователно
ГФО за 2015 г. на НЕХ - АГРО“ ЕООД
е следвало да бъде публикуван до 30.06.2016 г., а видно от
материалите по делото съответно заявление Г2 пред Агенция по вписванията е било
подадено на 19.08.2016
г. Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят в
качеството му на управител на „НЕХ - АГРО“ ЕООД
е извършил нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗСч., вр. чл.
16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38,
а за
предприятието –
„имуществена
санкция“ в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период,
за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил
никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Същевременно настоящият съдебен
състав, в унисон със застъпената от представляващия дружеството - жалбоподател теза,
приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката
дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. Годишният финансов отчет за 2015 г., макар и със закъснение е бил заявен за публикуване в Търговския регистър, т. е. налице е само забава в изпълнението, а не за липса на изпълнение на задължението. От събраните по делото доказателства се установява, че от нарушението не са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път и макар и след законоустановения срок, е отстранено, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 74, ал. 1, предл. 1 от ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо представляващия дружеството – управителят е лице с ниска обществена опасност, с чисто съдебно минало, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г.; Решение от 30.05.2017 г., постановено по КАНД № 114/2017 г. и др.
Освен това, съдът намира, че хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. В процесния случай акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление е издаден в нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Действително актосъставителят е изпратил Покана с изх. № 3273/25.07.2016 г., но същата е адресирана до „НЕХ - АГРО“ ЕООД на адрес: с. Вълнари, ул. „Георги Димитров“ № 12. На практика физическото лице Х.И.Д. не е било поканено за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, за да е налице предпоставката на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 260755-F270803/24.03.2017
г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна, с което на Х.И.Д., ЕГН **********,*** на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева /двеста лева/ за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: