Р Е Ш Е Н И Е

566/13.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1472 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №17 – 0869 - 001142/12.06.2017г. издадено от Ф.С.А. - Началник група в сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на И.П.Г., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Г. моли съда да отмени НП в частта относно наложените му наказания на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Оспорва годността на техническото средство, както и че не са спазени изискванията на Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /отм./, относно пренасянето и съхранението на взетата кръвна проба.Също така излага доводи за здравословни проблеми, в резултат на които консумираният от него алкохол вечерта преди проверката не е могъл да бъде преработен. По отношение констатираното нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено “глоба” в размер на 50 лева, не го оспорва и моли в тази част НП да бъде потвърдено.В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. Н.К. от ШАК. В хода по същество адв. К. поддържа изложените в жалбата и моли наказателното постановление да бъде изменено в частта относно наложените му наказания на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. По отношение констатираното нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено “глоба” в размер на 50 лева, жалбоподателят не го оспорва, в тази част НП е влязло в сила, поради което съдът не следва да се произнася.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2017г. вечерта жалбоподателят И.Г. и св. С.И.А., за времето от 20.00 часа до около 22.00 – 23.00 часа, консумирали алкохол – 700 мл. водка. Според св. А.двамата изпили долу – горе по равно. Според направените от жалбоподателя уточнения в съдебно заседание, във връзка с назначената експертиза, той изпил около 200 – 300 мл. водка „Савой“.

На 10.05.2017год. около 16.20 часа жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил марка “Опел Зафира” с рег.№ Н 9005ВР по ул. “Софийско шосе”, в гр.Шумен, в посока ул. “Марица”. Полицейските служители – А. Н.А. и П.С.П. – мл. авконтрольори в сектор ПП при ОДМВР, гр.Шумен, съвместно със служители от РУ- гр.Шумен, един от които св. Ц.Е. Ц.– ст. полицай в ГООР, работели по КАТ в района. Жалбоподателят управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, поради което бил спрян за проверка. Тъй като водачът лъхал на алкохол била му извършена и проверка с техническо средство “Дрегер 7510 с фабр. №ARBB – 0004, което отчело наличие на алкохол в издишания въздух на Г. в размер на 0.79 промила. Пред полицейските служители посочил, че на обяд изпил едно уиски. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение №1142 от 10.05.2017 год. за нарушения на чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбоподателят отразил обяснения единствено относно непоставения обезопасителен колан. Възражения не е отразил. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0046559, съгласно който следвало да се яви ЦСМП, гр.Шумен за вземане на кръвна проба за изследване до 17.30 часа. Такава била взета в 17.50 часа. В съставеният съгласно чл.10 от Наредба №30/2001г. Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, който е подписан от жалбоподателя, лекарят е отразил, въз основа на данни от жалб. Г., че е употребил 50 гр. уиски на 10.05.2017г. в 12.30 часа.

На 11.05.2017г. в 09.30 часа взетата кръвна проба, която се съхранявала в хладилник в ЦСМП, гр.Шумен, била транспортирана от св. С.С. *** с линейка в специално оборудван за целта контейнер и е била предадена на св. И. И.– оперативен дежурен в ОДМВР – Шумен, който я поставил в хладилник. Впоследствие била взета с хладилна чанта от св. Д.С.Г. – химик в специализирана лаборатория към сектор НТЛ при ОДМВР, гр.Шумен. При извършеното химическо изследване по метода на Видмарк, в пробата кръв се установило наличие на алкохол в размер на 0.68 промила.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

На 16.05.2017г. жалбоподателят постъпил на лечение в „МБАЛ – Шумен“ АД и след проведено лечение бил изписан с диагноза - други хронични хепатити – стеатозен хепатит.

От назначената съдебно медицинска и токсикологична експертиза се установява, че наличието на хроничното чернодробно заболяване по принцип променя детоксичната функция на черния дроб като забавя метаболизма на химичните съединения, вкл. и на алкохол. За един час концентрацията на алкохол в кръвта на здрав организъм намалява с 0.15 промила. Възможно е елиминацията на алкохол да варира в границите 0.10 промила - 0.30 промила като при физически натоварвания настъпва по бързо, докато при заболявания, забавени жизнени функции и ниска активност по – бавно. Променената детоксична функция на черния дроб ще промени и забави скоростта на разграждане на алкохола. Но според вещите лица в конкретния случай, вземайки предвид количеството алкохол употребен от жалбоподателя и изминалия период от 20 1/3 часа от началото на елиминацията до извършване на проверката, всички изчислени стойности, съобразно декларираните от него различни количества консумиран алкохол /200, 250, 300 мл./ и телесно тегло /68-70кг./, дори при минимална елиминация /0.10 промила на час/ биха били под допустимия минимум от 0.50 промила.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А. Н.А.,П.С.П. - свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, Ц.Е. Ц.– свидетел при установяване на нарушението, Д.С.Г., С. Б.С., И. С.И., заключението на назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебномедицинска и токсилогична експертиза, поддържана от вещите лица и приета от съда, както и от събраните писмени доказателства. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели П.И.П. и С.И.А., показанията на която касаят здравословното му състояние и факта, че на 09.05.2017г. жалбоподателят е консумирал алкохол.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта и наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му в 16.28 часа проба №06653 с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 0.79 промила, както и заключението на изготвената химическа експертиза, съгласно което в пробата кръв взета от И.Г. се установило наличие на алкохол в размер на 0.68 промила. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите А. Н.А. и П.С.П., които в съдебно заседание заявяват, че по време на извършване на проверката жалбоподателя е лъхал на алкохол, поради което бил проверен с техническо средство, а също така и самия той заявил, че е употребил алкохол, според показанията свидетелите П.С.П. и Ц.Е. Цветков. Показанията на свидетелите кореспондират и с отразеното в изготвения Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в който е отразено, по данни на жалб. Г., че е употребил 50 гр. уиски на 10.05.2017г. в 12.30 часа. В тази насока е и заключението на изготвената съдебно медицинска и токсикологична експертиза, според което наличието на хроничното чернодробно заболяване по принцип променя детоксичната функция на черния дроб като забавя метаболизма на химичните съединеня, вкл. и на алкохол. Но според вещите лица в конкретния случай, вземайки предвид количеството алкохол употребен от жалбоподателя и изминалия период от 20 1/3 часа от началото на елиминацията до извършване на проверката, всички изчислени стойности, съобразно декларираните от него консумирани различни количества алкохол и телесно тегло, дори при минимална елиминация /0.10 промила на час/ биха били под допустимия минимум от 0.50 промила. Предвид изложеното съдът намира за безспорно установена, че установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя не се дължи на употребен алкохол на 09.05.2017г. вечерта, който да не е бил разграден предвид заболяването му. Констатираното нарушение не е било оспорено от жалбоподателя в административно – наказателното производство. Не се е възползвал от правото си да поиска повторен анализ. По отношение концентрацията на алкохол в кръвта, съдът счита за достоверно заключението на изготвената химическа експертиза в хода на административното производство – 0.68 промила.

Въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.С.Г., С. Б.С., И. С.И., не се установява да са били нарушени съществено изискванията на Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /отм./, относно пренасянето и съхранението на взетата кръвна проба, които да са довели до протичане във времето на химични и биологични процеси в кръвната проба, в резултат на които извършеното химическо изследване да не отразява реално концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Неоснователно е възражението, че техническото средство не било годно. Първоначалната проверка за употреба на алкохол е била извършена, чрез допустимо от закона техническо средство, което е било технически изправно, видно от представения документ за извършена проверка от 11.11.2016г., със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 11.05.2017г.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Доколкото при извършеното химическо изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.68 промила административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя като е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 т.1 от ЗДвП. Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв. Размерът на наказанията е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В хода на съдебното производство са направени разноски за изготвяне на експертиза в размер на 402.04 лева, които следва да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17 – 0869 - 001142/12.06.2017г. издадено от Ф.С.А. - Началник група в сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на И.П.Г., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС направените разноски в размер на 402.04 лева, както и пет лева при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: