Р Е Ш Е Н И Е
533/27.10.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1482 по описа на ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 38/15.06.2017 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 165 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 24 от ЗААН на И.Г.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител. Депозира писмени бележки в подкрепа на искането си.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.Шумен - административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Допълнително излага подробно съображенията си за това в писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като
взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.Г.М. бил наемател на автосервиз, находящ се в постройка в гр. Шумен, намиращ се на в двора на бивш имот на „Мебел Джен“ на кръстовището на ул. „Индустриална“ и „Строител“.
На 14.09.2016 г. експерти на РИОСВ - гр. Шумен извършили проверка по повод писмо от ОД на МВР – Шумен с Вх. № 4938/10.09.2016 г. в посоченият автосервиз, при която било установено, че в същият се съхраняват голямо количество отпадъци, представляващи 1 бр. варел пълен с отработено масло с вместимост 200 л.; отпадъци от черни метали /двигател със скоростна кутия, 3 бр. двигателни блока/ и 1 бр. излязло от употреба МПС без двигател и скоростна кутия, без предна и задна ходова част. Резултатите от проверката са подробно обективирани в Констативен протокол за № 3В – 69/14.09.2016 г., с който на лицето са дадени конкретни предписания. В същите е указано в срок до 30.09.2016 г. да бъдат предадени констатираните отпадъци на фирма, притежаваща документ по чл. 35 от ЗУО, като копия от документите, удостоверяващи предаването на отпадъците се представят в РИОСВ – Шумен.
На 16.12.2016 г. била извършена справка по документите в деловодството на РИОСВ - Шумен, при която било констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му задължително предписание, обективирано в Констативен протокол за № 3В – 69/14.09.2016 г., а именно: „Да предадат констатираните отпадъци от отработено масло, черни метали и 1 бр. излязло от употреба МПС на фирма, притежаваща документ по чл. 35 от ЗУО. Да се представят в РИОСВ – Шумен копия на документи, удостоверяващи предаването на отпадъците.“. За констатираното нарушение на 19.12.2016 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 3В – 06, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, като същият го е подписал излагайки като възражения, че ще представи документи по изпълнение на предписанието. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 38/15.06.2017 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 165 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 24 от ЗААН на И.Г.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя З.П.В. и на свидетелите С.Б.К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на констативния протокол и С.Й.Й. – свидетел при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите З.В., С.К. и С.Й. са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания да не бъдат кредитирани. Свидетелите също така не са в някакви специални отношения с жалбоподателя и не извличат полза от твърденията си, при което следва да бъдат счетени за незаинтересувани и непредубедени.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, от правна страна следното:
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Също така предписанието, обективирано в Констативен протокол за № 3В – 69/14.09.2016 г. и Акта за установяване на административно нарушение № 3В – 06/19.12.2016 г. са издадени от компетентен орган в рамките на неговите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗООС указва, че по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи, а според ал. 2 на цитираната правна норма в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.
Следователно административно-наказателната
отговорност по чл. 166, т. 3 от ЗООС, към която е привлечен да отговаря жалбоподателя,
е лична и предполага бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган, дадено по надлежния ред.
Видно от наказателното
постановление жалбоподателя И.М. е
санкциониран за това, че като не е предприел действия и мерки за предаване
на констатираните отпадъци от отработено масло, черни метали и 1 бр. излязло от
употреба МПС на фирма, притежаваща документ по чл. 35 от ЗУО не е изпълнил предписание, обективирано в
Констативен протокол за № 3В – 69/14.09.2016 г. на гл.
експерт при РИОСВ - Шумен. В цитираното предписание буквално е посочено
следното: „Да предадат констатираните отпадъци от отработено масло,
черни метали и 1 бр. излязло от употреба МПС на фирма, притежаваща документ по
чл. 35 от ЗУО. Да се представят в РИОСВ – Шумен копия на документи,
удостоверяващи предаването на отпадъците в срок до 30.12.2016 г.“. Писмените и гласните доказателства по делото сочат, че нарушителят
М. не е предприел необходимите действия, както и не е уведомил директора на
РИОСВ - Шумен. Няма постъпили в деловодството на административно наказващия
орган данни по повод изпълнение на предписанието, като по делото липсва
информация описаните в констативния протокол предписания да са изпълнени,
респективно да са възприети като изпълнение на дадените предписания.
При това положение,
съдът намира, че санкционираното лице е осъществило състав на нарушението,
визирано в наказателното постановление. Нещо повече - за да бъде наложена
санкция за неизпълнение на задължително предписание е необходимо нарушението да
е установено по безспорен начин и същото да съставлява несъответствие с
конкретно задължение за действие. Установяването на нарушението от обективна
страна е възможно само когато предписанието е ясно, конкретно и не съдържа
неясноти по отношение на неговата реализация. В настоящия случай даденото
предписание съдържа конкретно посочено задължение за действие, поради което
може да се твърди, че е налице неизпълнение на същото. Още повече, от
представените по делото писмени доказателства - сигнал с рег.
№ 58-С/16.06.2017 г., депозиран
от К.З.К. до РИОСВ - гр. Шумен и констативен протокол № ЕВ-А 21/14.07.2017 г.
става ясно, че не само в указания срок не е изпълнено даденото предписание, но и
след съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на процесното наказателно постановление жалбоподателят не е предприел действия
за изпълнение на дадените му предписания, т. е. въпреки твърденията на
жалбоподателя, че е изпълнил предписанието, в действителност предписанието не е
изпълнено.
При така установеното съдът приема, че жалбоподателят действително е нарушил виновно разпоредбата на по чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл. 165, ал. 1 от ЗООС, предвиждащ наказания за лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Санкцията е определена в минималния размер, предвиден в закона, а именно 2 000 лева
Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив - касае се за събиране на голямо количество, различни по вид отпадъци, без за това да има надлежно разрешение, а и доколкото жалбоподателят не е предприел действия за изпълнение на дадените му предписания до настоящия момент. Нарушението на обществените нарушения е в сферата на защитата здравето на хората и опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения. Поради това не са налице основания за приложението на посочената разпоредба.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 165, ал. 1 от ЗООС, като е наложил санкция в размер на законоустановения минимум, като е отчел тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна.
Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същото неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Районен съд – Велики Преслав вместо районен съд – Шумен, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: При определяне на местната подсъдност на обжалване на процесното наказателно постановление действително административно-наказващия орган неправилно е посочил, че същото подлежи на обжалване пред ВПРС, което обаче настоящият съдебен състав възприема като техническа грешка и намира, че това не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице. При това положение липсват каквито и да било основания да се счете, че процесуалните права на санкционираният нарушител са били нарушени, още повече, че същият очевидно е успял да организира съответно защитата си.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че подвеждането на жалбоподателя под административно-наказателна отговорност по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е процесуално нарушение, тъй като още в констативния протокол, полагащ начало на административно-наказателното производство е посочено, че става въпрос за извършване на проверка по реда на ЗООС. За това и впоследствие е съставен акт за установяване на административно нарушение, респ. наказателно постановление за допуснато от негова страна нарушение по ЗООС. Наказващият орган правилно е издирил нарушената законова разпоредба, като обстоятелствата около нарушението са описани достатъчно ясно и подробно, поради което съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са и доводите, изложени в писмените бележки, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е посочено точно мястото на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, тъй като е индивидуализирано много точно мястото на извършване на нарушението – автосервиз /бивш имот на фирма „Мебел Джен“/, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, т.е. не са допуснати съществените процесуални нарушения, които да опорочават самото наказателно постановление и да повлекат неговата отмяна.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение №
208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са
допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал
до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено.
Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати,
би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от
кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не
остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и
да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен
начин. Санкционната норма също така е определена правилно, както и правилно е
определен размера на наказанието.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38/15.06.2017 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 165 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 24 от ЗААН на И.Г.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: