Р Е Ш Е Н И Е
453/20.9.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми септември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ж. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1501 по описа на
ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 17-0869-001299 от 22.06.2017 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Н.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** са наложени три административни наказания, съответно “глоба”
в размер на 1 000 /хиляда/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и “глоба” в
размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено, като излага подробно съображенията си
за това.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Е.Н.Х. на 11.06.2017 г. около 07.00 часа управлявал лек автомобил марка “БМВ 530
ХД” с регистрационен № Н 3332 ВР, собственост на Г.Д.Х., ЕГН **********,*** в
посока ул. „Васил Априлов“ в гр. Шумен. В близост до кръстовището
с ул. „Марица“ водачът бил спрян за рутинна проверка от свидетелите И.Х.И. и К.Д.К..
На жалбоподателя му били поискани документи за самоличност, след което била
извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARDN – 0034,
електронният екран, на което отчел в дъха на жалбоподателя 0.85 промила алкохол
в 7.10 часа, проба № 724. Пробата била показана на жалбоподателя, след което му
бил издаден талон за медицинско изследване № 0046825, като същият се явил за
даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок - в 8.15 часа на
11.06.2017 г. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в ЦСМП при
„МБАЛ“ – гр. Шумен. При спиране за
проверка от служители при ОД на МВР – гр. Шумен било установено също, че водачът не
носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. За констатираните
нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 1299/11.06.2017 г., серия Д, с бланков № 243910. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния е нарушена
разпоредбата чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал
от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 30/27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС с протокол за химическа експертиза № 144/14.06.2017 г. на НТЛ –
Шумен било установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на
0.90 промила. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно
постановление № 17-0869-001299 от 22.06.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Н.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
са наложени три административни наказания, съответно “глоба” в размер на 1 000
/хиляда/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Х.И. и на свидетелите К.Д.К. и С.С.С., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията
на свидетелите И.И., К.К. и С.С.,
следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителят,
които дори не са познавали
и не извличат ползи от твърденията
си, същите не могат да
се считат за заинтересувани или предубедени, при което за
съда не съществуват
основания да не кредитира дадените
показания и приема
същите за достоверни и правдиви. За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода
на административно-наказателното производство е била назначена и изготвена
съдебно-химическа експертиза, по която вещото лице, използвайки метода Видмарк дава заключение, че наличието на алкохол в кръвта
на жалбоподателя е 0.90 промила.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-химическа експертиза, по която вещото лице, на база
изследване, извършено по газхроматографския метод
дава заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.92
промила.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното
постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление като нарушена, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на проверката Е.Н.Х. е управлявал МПС след употреба на алкохол, констатирана с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDN – 0034, електронният екран на което в 07.10 часа отчел наличие на алкохол в дъха на жалбоподателя в размер на 0.85 промила, проба № 724, както и, че пробата е показана и видяна от жалбоподателя, след което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0046825. Впоследствие същият се е възползвал от предоставената му възможност и се е явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – до 08.15 часа на 11.06.2017 г., като от заключението на назначената и изготвена в хода на административно-наказателното производство съдебно-химическа експертиза по метода Видмарк става ясно, че наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.90 промила. От заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-химическа експертиза по газхроматографския метод е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.92 промила. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който отново следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на свидетеля К.К. е видно, че по време на проверката водачът лъхал на алкохол. Освен това, от показанията на свидетелите И.И., К.К. и С.С. става ясно, че същият е бил изпробван с техническо средство, както и че след получаване на издадения му талон за медицинско изследване, същият се е явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – до 08.15 часа на 11.06.2017 г., като не изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това обстоятелство се удостоверява и с подписа на дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр.Шумен в издадения талон за медицинско изследване № 0046825, а именно: “Пробата взета в 8.15 часа.“. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на техническото средство установяват съдържание на алкохол у жалбоподателя /водач на МПС/ над наказуемите 0,5 промила – т.е. относно наличието на алкохол в кръвта на водача в порядъка от 0,5 до 1,2 промила, представлява административно нарушение на водач на МПС. В тази насока са и заключенията на двете съдебно-медицински експеризи. От материалите по делото по категоричен начин е установено, че именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка “ БМВ 530 ХД” с регистрационен № Н 3332 ВР по времето и мястото на вмененото му административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като съдържанието на алкохол в издишания въздух на жалбоподателя - нарушител е доказана посредством техническото средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDN – 0034. Видно от представеното по делото заверено копие на писмо № 3286Р – 18001/28.04.2017 г. на Директора на ГДНП, ведно с приложен към него списък на преминали последваща проверка средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7510“ на 24.04.2017 г. е извършена последваща проверка и техническото средство, използвано в конкретния случай с № ARDN – 0034 и е било годно към датата на извършване на проверката по процесното дело – 11.06.2017 г. Същевременно жалбоподателят се е възползвал от предоставената му законова възможност и се е явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – до 08.15 часа на 11.06.2017 г., като от заключението на назначената и изготвена в хода на административно-наказателното производство съдебно-химическа експертиза по метода Видмарк става ясно, че наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.90 промила, а от заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-химическа експертиза по газхроматографския метод е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.92 промила. Следователно жалбоподателят се е възползвал от възможността да докаже, че концентрацията на алкохол е в допустимите норми. Ето защо съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като бидейки водач на МПС е бил длъжен да не го управлява под въздействие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух”. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, като съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
Освен това, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън това нарушението да е първо по ред, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни простъпки. Касае се за нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото, следователно и са ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да се констатира управление на ППС под въздействие на алкохол с концентрация над 0.5 до 1.2 промила. Деянието - управление на МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, само по себе си застрашава сериозно обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и подлежи на санкциониране, съгласно чл. 174, ал. 1 ЗДвП, без да е необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено наказание единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху водача. В конкретния случай обаче е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,90 промила, т.е. наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя - водач въобще не е към минималния размер, а е към максималния размер, като това деяние, само по себе си, се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради повишеният риск от извършваната дейност, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител. Ето защо настоящият съдебен състав, намира че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата и опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.