Р Е Ш Е Н И Е

408/25.7.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На дванадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Прокурор: С. Михайлова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Наказателно дело от административен характер № 1565 по описа за 2017г.

Р Е Ш И :

ПРИЗНЕАВА В.Р.М. с ЕГН **********, бълг.гр., роден на ***г***, женен, със средно образование, работи, реабилитиран ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 21.07.2015г. в гр. Шумен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал, държал се агресивно към Д.С.Д., като му отправял обиди на висок глас, псувал го и го заплашвал - престъпление по чл.325 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000/хиляда лева/.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА В.Р.М. да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 302,68 лв. по сметка на ОД към МВР гр. Шумен, както и такса от 5 лева при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК в 15 - дневен срок от днес пред ШОС.

Районен съдия:

Мотиви към решение по НАХД № 1565 по описа за 2017г. на ШРС

Производство по глава 28 от НПК.

С постановление от 07.07.2017г. на ШРП е предложено на ШРС да бъде прекратено наказателното производството против В.Р.М. за извършено от него престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да му бъде наложено административно наказание.

За ШРП, редовно призовани, се явява процесуален представител, който поддържа внесеното постановление, като предлага да се наложи наказание глоба в размер на 1500 лв.

Подсъдимият В.Р.М., редовно призован, не се явява, за него се явява редовно упълномощен адвокат Р., който подкрепя заявеното предложение, като предлага на съда наложеното наказание да е в минималния предвиден от закона размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемият В.Р.М. и свид. Д.С.Д. се познавали от години.Д.бил собственик и управител на „Стиви и Ко“ ЕООД гр. Шумен, като дружеството му се занимавало с покупко-продажба и внос на автомобили втора употреба. В тази връзка в края на м. юни 2015г. обв. М. го потърсил за съдействие по сделка с евентуални купувачи от гр. Варна, негови познати. На 02.07.2015г. Д.продал на лице от гр. Варна с прякор „Бебчо“ лек автомобил „Ауди ТТ“, като преди това автомобила бил огледан и изпробван от купувача. След около седмица, купувачът от гр. Варна се свързал по телефона с Д., като го уведомил, че има проблеми със закупения автомобил и предявил искане за поемане на разноските по ремонта му. Първоначално Д.се съгласил да поеме разноските по отстраняването на проблема, но в последствие купувача отново предявил претенции за други разноски, за които Д.му отказал, тъй като било минало вече време и автомобила бил ползван от купувача. Обвиняемият М. разбрал за възникналите проблеми във връзка с въпросния автомобил и доколкото се чувствал задължен с тази сделка, тъй като именно той свързал купувача с продавача Д., на 21.07.2015г. около обяд, афектиран от отказа му спрямо неговия познат от гр. Варна, посетил автокъщата на Д.находяща се на ул. „Ришки проход“ № 181 в гр. Шумен. По същото време в двора на автокъщата били свид. Д., съпругата и децата му, големият му син С.С., както и работници сред които и обучаващият се по това време свид. А.М. и клиенти, а в близост до нея, на отсрещната страна на улицата били и свидетелите В. И.и Д.Н., които ремонтирали автомобила на И.. В този момент пред входа на автокъщата спрял автомобил от който слязъл обв. М., влязъл в двора на автокъщата и още с влизането си започнал да вика на висок глас, да се държи грубо и да се заканва, като се насочил към Д.. Приближавайки към него, без обаче да влиза във физически контакт, ръкомахайки обвиняемият започнал да го обижда, като го наричал с обидни и нецензурни думи: „пе*ераст“… глупак… дрисльо…“. Питал го дали знае с кого си има работа, казал му че щял да му стъжни живота … да го фалира, псувал го на майка, държал се нагло, агресивно и арогантно. На няколко пъти обвиняемият се отправял към автомобила си и отново се връщал обратно и продължавал да вика и да обижда и псува Д., като му заявил, че вместо 5000 лв. щял да плати глоба 30 000 лв. Цялото това агресивно и арогантно поведение обвиняемият демонстрирал в присъствието на горепосочените свидетели, както и други клиенти на автокъщата, които останали крайно възмутени от случващото се и държанието на обвиняемия, още повече, че всичко това се случило и в присъствие на съпругата му и малолетните му деца. След отправените викове, псувни, крясъци, закани и обиди от страна на обвиняемия, последният напуснал автокъщата, качил се в автомобила и потегляйки с ряз си заминал.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че В.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл. 325 ал1от НК.

За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация както и обществено порицание. Същевременно се установи, че нарушителя е пълнолетен, реабилитиран е и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, а в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че М. не представляват голяма обществена опасност - по делото са налице добри характеристични данни за него и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в размер на 1000 лв.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът му възложи и направените разноски по делото в досъдебното производство.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.

Районен съдия: