Р Е Ш Е Н И Е

469/2.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1567 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №16 – 0869 - 002320/24.10.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Шумен, с което на Р.П.Д., ЕГН********** *** на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева , за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Сочи се също така, че при издаване на НП е нарушен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва отразените фактически констатации.В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. А.А. от ШАК.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

В ранните часове на 17.08.2016г. жалбоподателят Р.П.Д. и свидетелите М.И.Х. и А.А.В. посетили закусвалня „Руше 2“, находяща се на ул. „Добруджа“ в гр.Шумен, с лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № Н 1181 АК, собственост на св. В.. По същото време свидетелите П.С.П. и И.П.Д. – служители в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен патрулирали в района със служебен автомобил. Забелязали лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № Н 1181 АК , който бил неправилно паркиран пред закусвалнята. Св. П. влязъл в закусвалнята за да си вземе закуска. Забелязал жалбоподателят Р.Д. и свидетелите М.Х. и А.В., които видимо били под въздействието на алкохол. Полицейските служители решили да изчакат, за да видят дали някое от лицата ще се качи на управлява автомобила. Спрели служебния автомобил в една от страничните улици, от където имали пряка видимост към паркирания автомобил „Рено Клио“. Малко след това забелязали автомобила „Рено Клио“ да бъде придвижван от жалбоподателя до паркинга, който се намирал отстрани на закусвалнята. Придвижили се със служебния автомобил до паркинга, където извършили проверка на Д. за употреба на алкохол с “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB - 0003, проба №034716613 в 03.59.17 часа. Техническо средство отчело наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0.94 промила. Д. бил във видимо нетрезво състояние. Пред контролните органи жалбоподателят отрекъл да е управлявал автомобила. При проверка документите на автомобила било установено, че същият не бил представен и на годишен технически преглед. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение №2320/17.08.2017 год. за нарушения на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП. При предявяване на акта Д. отразил възражения, че не е палил автомобила, не е влизал в него, бутали го без да палят двигателя на 10 метра за да го паркират. Не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Бил му издаден и талон за медицинско изследване, но жалбоподателят не се е явил в ЦСМП – Шумен в указания срок за даване на кръвна проба. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. На основание чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева , за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл.174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. По делото не се спори, че в ранните часове на 17.08.2016г. жалбоподателят и свидетелите М.Х. и А.В. са посетили закусвалня „Руше 2“ в гр.Шумен с лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № Н 1181 АК, собственост на св. В.. Не се оспорва и обстоятелството, че са били употребили алкохол, както и че след пристигането на полицейските служители автомобилът е бил преместен на паркинга до закусвалнята. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин и от всички събрани гласни доказателства.Спорно се явява обстоятелството как е станало придвижването на автомобила. Според показанията на свидетелите П.С.П. и И.П.Д. лекия автомобил е бил придвижен от жалбоподателят, който е влязъл в автомобила и седнал на мястото на водача. През цялото време на придвижване на автомобила полицейските служители да имали пряка видимост и са възприели действията на жалбоподателя. Тъй като свидетелите са се намирали на разстояние от първоначалното местоположение на л.а. „Рено Клио“ не могат да посочат дали при извършване на тази маневра е работел двигателя. При застигането му от полицейския автомобил, л.а. „Рено Клио“ вече е бил на паркинга с неработещ двигател. Съдът кредитира показанията на свидетелите, относно тези факти тъй като техните показания са конкретни и ясни, изясняват фактите и обстоятелствата във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Според показанията на свидетелите М.Х. и А.В., преместването на автомобила е станало посредством бутане, без привеждане в действие на двигателя. Жалбоподателят се е намирал извън автомобила като бил застанал до предната лява врата и през отворения прозорец направлявал движението на автомобила посредством волана, докато свидетелите Х. и В. бутали отзад.

Въпросът който следва да бъде изяснен и който има значение за съставомерността на деянието вменено на жалбоподателя е дали към момента на извършване на тези действия е имал качеството на “водач” на МПС. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДП е дадена легална дефиниция на термина водач, а именно - "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния случай следва да установи, че жалбоподателят е управлявал МПС. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС. Дори да се приеме, че автомобилът не е бил в работещ двигател и е бил придвижен посредством бутане, дори жалбоподателят да е бил извън автомобила, извършените от него действия изразяващи се в направление движението на автомобила посредством волана, имат характера на упражняване на контрол върху превозното средство и физическо действие по управление на същия и при извършването им е налице опасност от настъпване на съставомерни последици, поради което жалбоподателят е имал качеството на “водач” на МПС..Тези действия са извършени по път отворен за обществено ползване, през тъмната част на денонощието.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната му отговорност като е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174 ал.1 от ЗДвП. Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. На жалбоподателят са наложени наказания “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. По отношение и на двете кумулативно предвидени наказания са наложени наказания в размер около средния, посочен в закона. При определяне на наказанията наказващият орган се е мотивирал единствено с обстоятелството, че концентрацията на алкохол е към горната граница. Видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е правоспособен водач от 2001г., т.е. от около 16 години. До настоящият момент е бил наказван само за едно нарушение на ЗДвП, във връзка с използване на обезопасителните колани. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че автомобилът е бил придвижен на незначително разстояние и е бил паркиран. В тази връзка, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Съдът намира, че така определените наказания в минимално предвидения размер са напълно достатъчени, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподателя.

По отношение на наложеното на основание чл.185 предл.1 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, съдът от правна страна следното:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач за това, че управлява ППС, което не е представено на технически преглед. В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена норма регламентира, че МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в АУАН и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.П. и И.Д. се установява, че управлявания от Р.Д. автомобил не е бил представен на годишен технически преглед. Наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че МПС е чужда собственост, а не на жалбоподателя, както и че за това автомобилът да бъде представен на технически преглед задължение има собственика, или съответно длъжностно лице. В случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181, т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая е установено категорично извършване на нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед. Като е съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач по общия текст на чл.185 от ЗДвП и му е наложил предвидената в този текст глоба.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16 – 0869 - 002320/24.10.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Шумен, в частта с която на Р.П.Д., ЕГН********** *** на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца като намалява размера на наложените административни наказания на “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16 – 0869 - 002320/24.10.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Шумен, в частта с която на Р.П.Д., ЕГН********** *** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: