Р Е Ш Е Н И Е

504/16.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1568 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000087 от 28.04.2017 год. на Началника на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Н.Х.С., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева /двеста лева/ на основание чл.97, ал.1 от ЗАвтП и “глоба” в размер на 700 лева /седемстотин лева/ на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а наказателното постановление - отменено.

За ИА “Автомобилна администрация”-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Към момента на извършване на проверката жалбоподателят Н.Х.С. работел като шофьор към фирма „Лидер Тур“ ООД. Последната притежавала лиценз на общността №319000010, валидно до 10.06.2017 год. На 14.04.2017 год. жалбоподателят управлявал автобус от категория М2, марка Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ, с рег.№Н2403ВР, собственост на посочената по-горе фирма, като извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.Шумен за с.Ясенково, съгласно маршрутно разписание, заверено от Община Венец и попълнен пътен лист серия Л №0000386 от 14.04.2017 год. Около 10.40 ч. бил спрян за извършване на рутинна проверка в гр.Шумен, на ул.“Софийско шосе“, до Хиподрума, в посока изхода на гр.Шумен. Било констатирано, че водачът извършва превоз по редовна автобусна линия Шумен-с.Ясенково, възложена от Община Венец, като в момента на проверката не може да представи билети за платена превозна цена или електронно устройство за издаване на документ за пратена превозна цена, като извършва превоз по редовна автобусна линия, без да е издал документи за платена превозна цена на пътниците. След констатиране на нарушението било потърсено съдействие от екип на сектор „ПП“ към ОД на МВР Шумен за снемана не сведения от пътниците. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №227831 от 14.04.2017 год., в който актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на 40, ал.1, т.7 и чл.37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002 год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, след като е изложил възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление постановление №46-0000087 от 28.04.2017 год. на Началника на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Н.Х.С., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева /двеста лева/ на основание чл.97, ал.1 от ЗАвтП и “глоба” в размер на 700 лева /седемстотин лева/ на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя Ц.Ю.В. и на свидетеля К.Л.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията По време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи изрично посочени документи, между които и билети. В настоящия случай от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че по време на управление на посочения по-горе автобус водачът не е разполагал и не е могъл да представи и покаже билети или електронно устройство за издаване на документ за платена превозна цена. В същото време водачът е изпълнявал редовна автобусна линия по маршрутно разписание, заверено от Община Венец. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ц.Ю.В. и К.Л.К., които лично са извършили проверката на водача и са установили, че същият не разполага с билети, които да бъдат предоставени на пътниците след заплащане на превозна цена.

А с оглед на изложеното настоящият състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че с описаното деяние жалбоподателят, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.40, ал.1, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Настоящият състав намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото именно той е бил водач на посочения автобус в момента на извършване на превоза, респективно и на проверката.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1 от ЗАвтП, доколкото за конкретното деяние не е налице специална норма, а посочената предвижда наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева да нарушения на ЗАвтП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, налагайки наказанието в размер на негови абсолютен размер, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

А с оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление по отношение на нарушението, описано в пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. В настоящия случай от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че жалбоподателят, в качеството си на водач на посочения автобус е осъществявал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия. Следователно същият е имал задължение да издава документи за платената за превоза цена, в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива. От разпита в съдебно заседание на свидетелите К.Л.К. и Ц.Ю.В. се установява, че по време на извършване на проверката в управлявания от жалбоподателя автобус са пътували пътници, на които не са били издадени билети. В същото време обаче от материалите по делото не се установява някой от пътуващите в автобуса пътници да е заплатил превозната цена за извършвания превоз. В този смисъл видно от събраните от трима от пътуващите сведения се установява, че никой от тях към момента на извършване на проверката не е бил заплатил превозна цена. От страна на административно-наказващият орган, чиято е доказателствената тежест за установяване на нарушението не са представени доказателства, от които да се направи категоричен извод, че водачът е получил от пътуващите в автобуса пътници превозна цена за превоза, за да възникне за него задължение за издаване на билет или друг документ, доказващ извършеното плащане. Доколкото разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год.. визира задължение за водача да издава документи именно за платена превозна цена и доколкото такава е не е била платена, за него не е възникнало и задължението да издава подобни документи.

Разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 от ЗАвтП действително вменява задължение за издаване на билети при превоз на пътници, без обвързаност от постъпилото плащане, но за превозвача, а не за водача на превозното средство. Извършването на плащане на превозната цена е насрещна престация по договор за превоз на пътници, сключен между превозвача и пътника и действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или загубването на билета или картата, какъвто смисъл е вложен и в разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАвтП.

Наличието или липса на плащане на превозната цена по извършения превоз касае единствено възникналите правоотношения между превозвача и пътника по сключения между тях Договор за превоз и създава задължение за водача да издаде документ за платена превозна цена, но едва след получаване на плащането. Следователно до момента на получаване на такова за водача не възниква задължение за издаване на подобен документ, респективно неиздаването му, при липса на получено плащане на превозната цена, не влече след себе си ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.37, ал.1, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год. А с оглед на изложеното съдът намира, че ангажирането на неговата отговорност за посоченото нарушение, както и налагането на санкция за нарушение по смисъла на чл.94, ал.1 от ЗАвтП се явява недоказано, неоснователно и незаконосъобразно.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори се явява недоказано, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000087 от 28.04.2017 год. на Началника на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на Н.Х.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева /двеста лева/ на основание чл.97, ал.1 от ЗАвтП и

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №46-0000087 от 28.04.2017 год. на Началника на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, в частта по пункт втори, с която на Н.Х.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лева /седемстотин лева/ на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: