Р Е Ш Е Н И Е
478/5.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1569 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 46-0000086/28.04.2017 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.Х.С., ЕГН
********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 33, т. 3 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, във вр. чл.
8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТИТС и “глоба” в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент
на (ЕС) № 165/2014.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това
в жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателя
не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител, като депозира
молба, в която сочи, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли наказателното постановление да бъде отменено.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
съпроводителното писмо до съда излага аргументи за
неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.Х.С. на 14.04.2017 г. управлявал автобус от категория М 2, марка „Мерцедес
Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № Н 2403 ВР, собственост на „Лидер Тур“ ООД, с ЕИК
200195075, притежаваща Лиценз за обществен превоз на пътници в Общността №
1400, със заверено копие № 319000010. Посоченият автобус извършвал превоз на
пътници по редовна автобусна линия гр. Шумен – с. Ясенково. Около 10.40 часа на
ул. „Софийско шосе“ в гр. Шумен водачът бил спрян за проверка от служители при Областен
отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен. При поискване от инспекторите от ОО “Автомобилна
администрация” – гр. Шумен да представи съответните
документи по чл. 33, т. 3 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, във вр.
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТИТС, С. не представил валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като представил Удостоверение № 341131 с валидност до 17.03.2017 г., като
било констатирано, че жалбоподателя, който в момента на проверката управлявал автобуса
няма валидно удостоверение за психологическа годност. Освен това в хода на
проверката С.
не представил тахографски лист за текущия ден и тахографски листи за
предходните 28 дни или документ за дейността си. За констатираните нарушения е
издаден Акт за установяване на административно нарушение № 235099 от 14.04.2014
г., в който актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени
разпоредбите на чл. 33, т. 3 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС и чл. 36, § 1,
т. (i) от Регламент
на (ЕС) № 165/2014.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без
възражения. Впоследствие не се е възползвало от законното си право и не е
депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Със заявление с
Рег. № 52-00-33-2059/20.04.2017 г. представя копие на Удостоверение за психологическа
годност № 425906, с дата 20.04.2017 г. Въз основа на така съставения
акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и
депозираното заявление
е издадено наказателно постановление постановление № 46-0000086/28.04.2017 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.Х.С.,
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
500 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 33, т. 3 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС,
във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТИТС и “глоба” в размер
на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент
на (ЕС) № 165/2014.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетелите Ц.Ю.В. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите К.К. и Ц.В. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. С жалбата е направено искане за разпит като свидетел на
лице, с неустановена и посочена по делото самоличност. Искането обаче не е
поддържано в депозираната допълнителна молба от
жалбоподателя, поради което съдът счете, че
жалбоподателя се е дезинтересирал от същото. От друга
страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, поради което разпитът на посоченото лице не е необходим за
изясняване на фактическата обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема по отношение, описаното в пункт първи на наказателното
постановление нарушение, от правна страна следното:
„Обществен превоз на пътници“ са услуги за превоз на пътници от общ икономически интерес, предоставяни на обществеността регулярно и на недискриминационна основа според § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Маршрутно разписание“ е основен вид разписание на автобусната линия, като според буква „а“ на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П маршрутното разписание на междуселищните линии задължително съдържа следните елементи: наименование на линията, списък на всички спирки (автогари) по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията (изпълнение в отделни дни, сезонност и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ водачът на автобус за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания: да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. А според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТИТС при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че по време на извършване на проверката - 14.04.2017 г. водачът Н.С. е
нямал издадено валидно удостоверение за психологическа годност по чл.
8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006
г., тъй като представеното от негова страна удостоверение за психологическа
годност е било валидно до 17.03.2017 г. Този факт не се оспорва и от страна на нарушителя.
В същото
време обаче от материалите по делото е видно, че като писмено доказателство е
представено ксерокопие на Удостоверение за психологическа годност № 425906,
издадено на 20.04.2017 г. и валидно до 20.04.2018 г., депозираното от
жалбоподателя със заявление от същата дата. От представеното удостоверение
става ясно, че същото е с дата 20.04.2017 г., т. е. същото е съставено след
извършване на проверката от служители при ОО “Автомобилна администрация” –
гр.Шумен. В тази насока са и показанията на свидетелите К.К. и Ц.В..
В процесния случай за констатираното от органите на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр.Шумен нарушение, отговорността
на водача е ангажирана на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Начинът, по който са
описани нарушенията в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, сочи на неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл. 93,
ал. 2 от ЗАвП, тъй като цитираната разпоредба предвижда санкция за водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 500 лв. Следователно за непредставяне
на документи при поискване при извършване на обществен превоз, т. е. такива
документи са били издавани, но не са представени, докато дадената правна
квалификация на деянието по чл.
33, т. 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ сочи на
друго нарушение – водачът
на автобус за обществен превоз на пътници трябва да е психологически годен по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. Ето защо съдът намира, че административно-наказващия
орган не е определил правилно санкцията, понеже съществува специалната санкционна
разпоредба - чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща специална санкция „глоба“ в размер 500 лв. За водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност, какъвто е
и процесния случай. Поради изложеното настоящия състав намира, че наказанието
не е определено правилно, което е абсолютно основание
за отмяна на наказателното постановление в тази част.
Освен това, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените нарушения по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. В случая по делото е приложено представеното от водача на проверяващите удостоверение за психологическа годност, от което е видно, че в него е посочен срок за валидност до 17.03.2017 г. Като се има предвид и обстоятелството, че веднага след като е разбрал, че удостоверението е с изтекъл срок на валидност, нарушителят се се сдобил с друго, от което е видно, че същият продължава да притежава съответната психологическа годност да извършва обществени превози на пътници и товари, следва, че извършеното от него нарушение разкрива много по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Настоящия състав намира, че незабавното снабдяване с необходимото удостоверение за психологическа годност, сочи, че жалбоподателят не е имал за цел да извърши нарушение на правилата за движение по пътищата, а е извършил същото поради несъзнателен пропуск. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт в тази част се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на правната норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение № 257/01.07.2014 г. на АдмС - Шумен по к.а.н.х.д. № 185/2014 г. и др.
По отношение на второто, описано в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент на (ЕС) № 165/2014 когато водачът управлява превозно
средство, на което е монтиран аналогов тахограф, трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и
листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. В
случая се касае за водач, попадащ в обхвата на горепосочената разпоредба.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автобус – категория М 2, марка „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № Н 2403 ВР, собственост на „Лидер Тур“ ООД, с ЕИК 200195075, снабден с аналогов тахограф „Siemens VDO“, модел 1324.6400 е – 83, сер. № 01008973 е бил извършван обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия - гр. Шумен - с. Ясенково. По делото не се оспорва от страните обстоятелството, че с посочения автобус жалбоподателят С. е извършвал обществен превоз на пътници и не е представил на контролните органи тахографски лист за текущия ден и тахографски листи за предходните 28 дни и удостоверение за дейността си.
От обективна страна безспорно е установено,
че жалбоподателят като водач на автобус – категория М 2, марка „Мерцедес Спринтер 413
ЦДИ“ с рег. № Н 2403 ВР,
оборудван с аналогов тахограф не е представил тахографските листа от
предходните 28 дни ии удостоверение за дейности. От субективна страна деянието
е извършено виновно, тъй като жалбоподателят като водач на МПС, оборудвано с
аналогов тахограф е бил длъжен да знае правилата за работа с аналогови
тахографи и да съобрази закона, изискващ представянето им за посоченият период
и удостоверение за дейности.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
жалбоподателят като не е представил тахографските листа от предходните 28 дни и удостоверение за дейности е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент на (ЕС) № 165/2014.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 93в, ал. 17, т. 2 от
ЗАвтП, „Водач, който при проверка от контролните органи
не представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни-тахографски листа се наказва с глоба 1500 лв.“. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера
на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил
минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган
възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление в тази част не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. От
съдържанието на наказателното постановление става ясно, че на жалбоподателя е
наложена санкция в размер на 1 500 лв., като срещу сумата е изписана като санкционна
разпоредба, а именно чл. 93в, ал. 17, т. 2, така и нормативния акт – ЗАвтП.
Настоящият съдебен състав намира, че
не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение при съставянето на наказателното
постановление,
а именно, че липсва идентичност между акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление касателно посочената
дата на извършване на нарушението. Съдът счита, че в
случая е налице идентичност между акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, тъй като е видно от същите, че е посочено, че
нарушението е извършено на 14.04.2017 г.
Още повече, дори и да приемем, че е налице твърдяното
нарушение, настоящият съдебен състав намира, че не е от категорията на
съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита. Това е
така, защото акта е бил предявен по надлежния ред на нарушителя и подписан от
последния, имал е законовата възможност да депозира възражения срещу акта за
установяване на нарушението, т.е. той не е бил лишен от възможността да участва
активно в процеса, да ангажира доказателства и да изрази становището си, поради
което жалбоподателят не е бил лишен да реализира в пълна степен своето право на
защита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвт.П, предвиждащ специална санкция за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент на (ЕС) № 165/2014, какъвто е и процесният случай.
Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства,
обусловили извършването на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000086/28.04.2017 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, в частта по пункт първи, с която на Н.Х.С., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2
от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 33, т. 3 от
Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006
г. на МТИТС, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно № 46-0000086/28.04.2017 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, в частта по пункт втори,
с която на Н.Х.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1
от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент
на (ЕС) № 165/2014.,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: