Р Е Ш Е Н И Е

 

555/7.11.2017г. ,                   гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На първи ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: Ж.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1576 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-001283 от 21.06.2017 г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на М.А.С., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведeните по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с  упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения. В съдебно заседание излага допълнителни съображения в подкрепа на искането си.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.А.С. на 20.04.2017 г. управлявал собствения си лек автомобил, марка „Ауди А4“, с рег. № Н 3772 ВР, като се движел по улиците в        гр. Шумен посока сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен. Около 16.00 часа на посочената дата - 20.04.2017 г. М.С. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“. При извършване на проверка от служители при ОД на МВР – Шумен било установено, че водачът С. е правоспособен водач на МПС, като за допуснати от негова страна в периода от 2014 г. - 2017 г. административни нарушения на правилата за движение по пътищата са му били наложени административни наказания „глоба“ с влезли в сила наказателни постановления и фишове, издадени от компетентни длъжностни лица от системата на МВР, които С. не бил платил до 20.04.2017 г. Поради тази причина в посоченото учреждение му била лично връчена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-000322/20.04.2017 г. /поправена със Заповед № 869з-48/20.04.2017 г./ на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен, предвиждаща временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на жалбоподателя до заплащане на дължимите глоби. След връчването на заповедта на С., физически било иззето и свидетелството за правоуправление. Също така, от полицейски служител И.П. му било разпоредено да не управлява МПС, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Полицейските служители уведомили М.С., че работното време на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен е до 17.30 часа и до тогава той следва да отстрани автомобила си от двора на учреждението.

Въпреки, че СУМПС вече му било отнето и въпреки направеното устно разпореждане на водача да не управлява МПС, след като му е отнето СУМПС, същият не изпълнил полицейското разпореждане и вместо да потърси правоспособен водач, който да стори това, С. решил сам да поеме управлението върху автомобила. Около 16.30 часа на същата дата, шофирайки той напуснал района на сектор „Пътна полиция“ и се отправил по ул. „Университетска“, в посока към кооперативния пазар в гр. Шумен. Около 16.35 часа, жалбоподателя М.С. бил спрян от полицейски патрул, състоящ се от свидетелите И.Г.И. и С.Н.Х.. Същите извършили проверка и констатирали, че С. управлява МПС, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето с ПАМ, като установеното нарушение на ЗДвП било отразено в съставения АУАН № 245337/20.04.2017 г., изготвен от свидетеля С.Х., въз основа на който било образувано бързо производство № 452/2017г. Цитираното бързо производство е водено срещу Антон С. за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. Впоследствие било приключено с Решение № 299 от 30.05.2017 г., постановено АНД № 990/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна сила на 15.06.2017 г., с което М.С. на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, извършено на 20.04.2017 г. Освен това, на жалбоподателя С. бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 1283 от 20.04.2017 г., с бланкетен номер 245073. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушен разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, тъй като след направено полицейско разпореждане от к. о. И.П. – служител в сектор „Пътна полиция“ да не управлява МПС, след като СУМПС му е отнето със ЗППАМ, управлявал МПС в гр. Шумен по ул. „Университетска“. Актът е подписан от нарушителя сочейки, че има възражения, понеже не бил предупреден да не шофира на паркинга. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по  чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-001283 от 21.06.2017 г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на М.А.С., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания  “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Г.И. и на свидетелят С.Н.Х. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетелите Б.В.И., И.П.П. и С.С.С., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители – И.И., С.Х., Б.И. и И.П., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са я познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По отношение на описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Видно от констативно-съобразителната част на наказателното постановление е описано поведение, което контролните органи са квалифицирали като нарушаващо  чл. 103 от ЗДвП. Словесно то е изписано по следния начин: „след направено полицейско разпореждане от к. о. И.П. – служител в сектор „ПП“ – Шумен, да не управлява МПС след като СУМПС му е отнето със ЗППАМ“. Административно-наказващия орган е посочил още, че деецът „отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, с което виновно е нарушил  чл. 103 от ЗДвП“. Цитираното правило от ЗДвП визира състава само на едно нарушение, изпълнителното деяние на което се осъществява с неизпълнение на задължението на водача на МПС, при подаден сигнал от контролен орган, да спре и да изпълнява неговите указания и което се преследва по реда на чл. 175, ал. 1, т. 4 от закона. В случая обаче липсват надлежни доказателства, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна именно нарушение на  чл. 103 от ЗДвП. В показанията си свидетелят И.П. сочи, че е дал устни разпореждания на водача при съставяне на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като му е разяснил, че следва да плати глобите и да не управлява превозното средство след като му е отнето свидетелството. В тази насока са и показанията на актосъставителя И.И. и на свидетелят С.Х.. Както обаче бе посочено, нормата на чл. 103 от закона визира друго по вид нарушение, чиито белези не се припокриват с описаното в акта и в наказателното постановление. Неизпълнението на дадени устни разпореждания би могло да доведе до неблагоприятни административнонаказателни последици за лицето, но в конкретната хипотеза поведението му е отнесено към правна норма, която той на практика не е нарушил. Погрешната квалификация на деянието му и разминаването между нея и словесното описание на деятелността му несъмнено опорочава санкционния акт, препятствайки пораждане на целените с него последици. Допуснатото опущение дисквалифицира поведението на водача като нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и засяга в значителна степен правото му на защита, представлявайки достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. /в т. см. Решение № 173/22.06.2017 г. по КАНД № 136/2017 г. по описа на ШАС и др./.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност, ако представлява нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, то съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието. Приетите за установени факти сочат на деяние, което формално осъществява признаците на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, но обществената му опасност е явно незначителна, като в тази връзка, настоящият състав преценява всички обстоятелства по механизма на деянието. Касае се за управление на МПС за изключително краткотрайно шофиране поради това не е създадена опасност за безопасността на другите участници в движението.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в        чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление в тази част.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0869-001283 от 21.06.2017 г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на М.А.С., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно. 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: