Р Е Ш Е Н И Е  

 

            534/27.10.2017г.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети октомври две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1618 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 260619 – F283473/24.03.2017год. на Директора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС и чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на жалбоподателя “В. Трейд” ЕООД, с ЕИК по Булстат 203581324 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Л.В.” № 29 с представляващ – В.Н.В. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата си  жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки доводи за това в жалбата. В съдебно заседание редовно призован се явява с редовно упълномощен представител, като поддържа жалбата си.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в съдебно заседание като не взема отношение по депозираната жалба. Моли за срок от пет дена за представяне на писмено становище. В оказания от съда срок такова становище не е представено.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 23.11.2017г., документирана в ПИП, сер. АА № 0261017/23.11.2017 г. на търговски обект – ключарско ателие, находящо се в гр. Шумен, бул. “Велики Преслав” № 1, стопанисвано от „В. Трейд БГ ЕООД, органът по приходите е констатирал следното: В попълнения въпросен лист е установено по голяма фактическа наличност от разчетената касова наличност дължаща се на неописани в касовата книга пари в размер на 97лв. 40 ст. От констатираното  проверяващите направили извода, че “В. Трейд БГ” ЕООД в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ при осъществяване на търговската си дейност не е изпълнил задължението си да регистрира във ФУ в обекта промяна на касовата наличност – служебно въведена сума в размер на 97.40 лв. Същата не е била описана и в касовата книга на дружеството съгласно чл. 33 ал.2 от Наредба Н-18 от 2006г. на МФ. Монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство Модел А100 KL с индивидуален номер 3658336DT 303 762 не притежава техническа възможност за отразяване на всяка промяна в касовата наличност чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. За констатираното нарушение на чл.33 ал.2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св. Х.И.А. на 29.11.2016г. съставил срещу “В. Трейд БГ” ЕООД, АУАН сер. АNF283473 в присъствието на представляващия дружеството В.Н.В.. При съставянето и предявяването на акта присъствала и свид. Н.Н.В., като в акта не били записани възражения. Управителя на проверяваното дружество се възползвал  от законното си право  да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и е депозирал такива. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление № 260619 – F283473/24.03.2017год. на Директора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС ичл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на жалбоподателя “В. Трейд” ЕООД, с ЕИК по Булстат 203581324 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Л.В.” № 29 с представляващ – В.Н.В. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като напълно е възприел описаното в АУАН. Наказателното постановление е връчено лично на представляващият  дружеството на 27.06.2017г.

Така установената фактическа обстановка от АНО не се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива. В показанията си свид. Х.А. - извършил проверката заявява, че проверката е планова, като не може да уточни дали преди началото на проверката обекта е работел и имало ли е клиенти пред обекта, както и дали той и колегата му са чакала обекта да отвори за да започнат проверката си. Както бе казано по горе, жалбоподателя е депозирал писмено възражение срещу съставения му акт, но по така депозираното възражение НО не извършил никаква проверка, още повече във връченото НП е посочено, че не е постъпвало възражение, такова е заведено под Вх. № 13 507/02.12.2016г. Свидетелските показания дадени от свид. Н.В. са в потвърждение на твърдяното във възражението на жалбоподателя, че проверяващите не са му дали никаква възможност да впише в касовата книга останалите от предишния ден в касата финансови средства. Задължение на АНО е да докаже извършването на твърдяното в АУАН нарушение, а в настоящия случай това не е сторено.

В процесния случай неизпълнението на задължението се изразява в това, че не е отразена промяната в касовата наличност – в случая е установена наличност на 97.40 лв., като същата не е описана в касовата книга на дружеството. Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице – жалбоподател,  е оборен от ответната страна тъй като се установи, че жалбоподателя не е имал физическата възможност да стори това, тъй като проверяващите са чакали на входа на ателието пристигането му и са влезли в ателието и започнали проверката си без да дадат възможност на жалбоподателя да изпълни задължението си. В самата наредба не е упомената кога трябва да се изпълни това задължение, дали при приключване на работа или преди започването и, в случая това е трябвало да стане преди започване на работа, но не се е случило, тъй като проверяващите не са дали никаква възможност на жалбоподателя да направи това. Поради това, съдът намира, че в настоящия случай не е извършено твърдяното от страна на АНО нарушение.

Освен това, настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е също основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно -наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното управление, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно - наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвидената в ЗДДС санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 260619 – F283473/24.03.2017год. на Директора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС ичл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на жалбоподателя “В. Трейд” ЕООД, с ЕИК по Булстат 203581324 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Л.В.” № 29 с представляващ – В.Н.В. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                                 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: