Решение по Наказателно дело 1620/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

528/25.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1620 по описа на ШРС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-1729-000119 от 13.03.2017 г. на Началника на РУП към ОД МВР Шумен, с което на И.А.Т., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Въззиваемата страна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.А.Т. на 06.03.2017 г. управлявал лек автомобил, марка “Опел Инсигния Лимузине”, с рег. № В 3803 ВМ, собственост на А.М.Т., ЕГН **********, като се движел в с. Мадара, обл. Шумен, по ул. Съединение посока ул. Мадарски конник. При спиране за рутинна проверка от служители при РУ към ОД МВР Шумен – свидетелите Р.Л.М. и Е.В.В. установили, че водачът не им представя свидетелство за управление на МПС. След направена справка със служителя, който отговаря за административно-наказателната дейност, свид. М. установил, че свидетелството на жалбоподателя било отнето, като имал и наложена принудителна административна мярка – отнемане на МПС до сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ , но за друг автомобил – не този, който управлявал при проверката. Свидетелят М. установил от справката, че в системата имало две влезли в сила заповеди за ПАМ. Едната била за употреба на алкохол, която е изтекла и след това за управление на МПС без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение, свидетеля Р.М. съставил на место Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 934954 от 06.03.2017г. на жалбоподателя И.А. Актосъставителят посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя сочейки, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-1729-000119 от 13.03.2017 г. на Началника на РУП към ОД МВР Шумен, с което на И.А.Т., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Л.М. и на свидетелят Е.В.В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Р.М. и Е.В.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По отношение, описаното в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

За да е съставомерно деянието по чл. 150 от ЗДвП, водачът на МПС следва да е неправоспособен - никога да не е придобивал правоспособност за съответната категория МПС или да е загубил правоспособността си - да не отговаря на условията за придобиване на правоспособност или да му е отнета по административен или съдебен ред.

Не е спорно между страните, че жалбоподателя И.Т. е отговарял на изискванията за придобиване правоспособност/и е придобил такава през 2008 г./ за управление на МПС, видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач.

Описано нарушението в АУАН гласи, че: „водачът И.А.Т. е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство“. В издаденото въз основа на АУАН, наказателно постановление като установено административно нарушение е вписано следното: „Като водач лишен от СУМПС управлява ЛА ОПЕЛ ИНСИГНИЯ ЛИМУЗИНЕ с рег. № В38 03ВМ без да притежава СУМПС /НЕПРАВОСПОСОБЕН/“. Настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението не е било надлежно установено от административно-наказващия орган и от доказателствата събрани в рамките на съдебното производство се установи, че така описаната фактическа констатация не съответства на обективната истина. Видно от приложената справка за нарушител/водач към 06.03.2017г. жалбоподателя Т. е притежавал СУМПС, валидно до 09.07.2018 г. следователно същият безспорно е бил правоспособен водач на МПС. Действително с АУАН сер.Г № 747673 от 09.07.2016г., изд. От мл. атоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД МВР Варна е било отнето СУ МПС на жалбоподателя за срок от 6/шест/ месеца, т. е. до 09.01.2017г. Била е издадена и друга ЗППАМ № 16-0819-001543/ 09.07.2016г. за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка, но същата не е породила правно действие и не е влязла в законна сила, защото му е била връчена на 07.03.2017г. От гореизложеният анализ на приложената като писмено доказателство, Справка за нарушител/водач, следва безспорния извод, че за периода от 10.01.2017г. до 07.03.2017г. жалбоподателят не е бил лишен от право да управлява МПС, нито по съдебен нито по административен ред. При това положение Административно наказващия орган при издаването на АУАН е нарушил разпоредба на чл. 53 от ЗАНН, съгласно която постановлението се издава само след като се установи, че нарушителят е извършил деянието, реализиращо нарушението и същото е извършено виновно. Доказателствената тежест в административно-наказателното производство относно всички факти от фактическия състав на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение лежи върху административно-наказващия орган. Ето защо Съдът намира, че жалбоподателят не е реализирал състава на вмененото му във вина административно нарушение. При това положение НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна.

Освен гореизложеното, съдът намира, че в атакуваното НП е налице противоречие между описаното нарушение и санкционната норма. Като описание на констатираното нарушение е вписано, че: „като водач лишен от СУ МПС…“, а е наложено наказание за управление на МПС без да притежава съответно СУ МПС. АНО неправилно е приложил административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДв.П, предвиждащ наказание за водач, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Безспорно е установено, че жалбоподателят е притежавал СУ МПС – валидно до 09.07.2018г.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 17-1729-000119 от 13.03.2017 г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Шумен, с което на И.А.Т., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: