РЕШЕНИЕ

 

484/10.10.2017г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На единадесети септември 2017 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                         Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1636/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „К.Б.“ ООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление №46-0000061/11.04.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят намира, че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към него, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

              В открито съдебно заседание дружеството- жалбоподател не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно уведомена, също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: По отношение дружеството-жалбоподател било издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз с №11558. Същото упражнявало превозваческа дейност посредством таксиметрови автомобили, собственост на отделни физически лица, за които били издавани съответни разрешения и които извършвали дейността от името на регистрирания превозвач, но за своя сметка. Сред тях бил и лек автомобил „Дачия Логан” с ДК№ Н 5290 ВВ, управляван от лицето Т.Н.Ч., който бил и собственик на превозното средство. За посочения автомобил бил закупен ЕТАФП, който бил монтиран на 05.12.2016г. Не била подадена обаче молба за регистриране на апарата и същият не бил представен за извършване на такава. На 22.03.2017г. служители на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен извършили проверка на посочения таксиметров автомобил за спазване на изискванията за извършване на таксиметров превоз на пътници, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 23.03.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че като данъчно задължено лице не е представил за заверка паспорт на процесния ЕТАФП в срок до 13.12.2016г. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „К.Б.“ ООД-гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба №35/03.11.1999г. на министъра на транспорта за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.С.С., Ц.Ю.В. и К.Л.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Тримата също така не извличат никаква полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредба №35/03.11.1999г. на министъра на транспорта за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет задължава водачите на таксиметрови автомобили да издават фискална касова бележка за всяка извършена таксиметрова услуга. За целта чл.24 от ЗАвП предвижда таксиметровите превози на пътници да се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет. По силата на чл.24б от ЗАвП  функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите, а именно- цитираната Наредба №35/03.11.1999г. За въвеждането в експлоатация и работата с ЕКАФП са установени определени правила, съдържащи се в Раздел IV от Наредбата. Редът за монтаж и въвеждане в експлоатация на таксиметровите апарати е уреден в чл.15, ал.2-5 от Наредбата, а разпоредбата на чл.16, ал.1 от същата наредба, от своя страна, установява задължение след въвеждане в експлоатация монтираният в автомобила ЕТАФП и неговият паспорт да бъдат представени за извършване на метрологичен контрол в ДАСМ. След извършването на метрологичен контрол, по силата на чл.16, ал.2 от Наредбата, следва да бъде попълнена молба по образец и ЕТАФП и автомобила следва да бъдат представени пред регионалните отдели на Главна дирекция „Автомобил администрация“ за регистрация. С това задължение е натоварено съответното данъчно задължено лице, което следва да предприеме необходимите за целта действия. Срокът за изпълнение на задължението е посочен изрично в чл.15, ал.1 от Наредбата, а именно-до седем дни от датата на монтаж. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че след смяната на собствеността процесният ЕТАФП е бил монтиран на автомобил „Дачия Логан” с ДК№ Н 5290 ВВ на 05.12.2016г.  /л.14/. В паспорта на апарата изрично е посочено, че данъчно задължено лице е „К.Б.“ ООД. При това положение за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение в срок до 12.12.2016г. да попълни молба и да представи апарата и автомобила пред Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен за регистрация. От показанията на свидетелите /за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани/ се установява, че това задължение не е било изпълнено не само в установения за това срок, но и към датата на проверката-обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Доколкото дружеството-жалбоподател, в качеството си на данъчно задължено лице, не е изпълнило задължението си да представи процесните апарат и автомобил пред Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен за регистрация в установения за това седемдневен срок от датата на монтажа, съдът намира, че на 13.12.2016г. „К.Б.“ ООД действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.16, ал.2 от Наредба №35/03.11.1999г., за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че по силата на граждански договор, сключен с Тошко Чобанов, последният в качеството си на изпълнител отговаря за извършените нарушения при упражняването на лек таксиметров превоз на пътници. По силата на чл.16, ал.2 от Наредба №35/03.11.1999г. с изпълнението на процесното задължение е натоварено данъчно задълженото лице. Касае се за императивна правна норма, чието действие не може да бъде дерогирано по волята на лицата, за които се отнася. При това положение правилно административнонаказателната отговорност е насочена към дружеството-жалбоподател, като вътрешните отношения между последното и изпълнителя по гражданското дружество са без правно значение в настоящото производство.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отпадане на отговорността на жалбоподателя за осъщественото неизпълнение на административно задължение, установено с чл.16, ал.2 от Наредба №35/03.11.1999г. Наказанието също така е определено правилно, във фиксирания размер на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително, налице са известни непрецизности при описанието на нарушението, които обаче не са довели до накърняването на процесуалните права на  санкционираното лице. В практиката си ШАС приема изрично, че наличието на такива не би могло да се възприеме за съществен пропуск, ако допускането им по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Това становище е възприето изрично в Решение №52/15.02.2017г. по КАНД№4/17г. на ШАС, в което се изтъква, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая такова ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя не е налице. От самия текст на жалбата е видно, че санкционираното лице е било наясно с изпълнението на какво задължение е било натоварено, като същото не е било затруднено да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. При това положение не би могло да се приеме, че санкционираното лице е било затруднено при възприемането на обстоятелствата около нарушението и при организирането на защитата си. 

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, обусловили осъществяването му. Напротив, в случая водача е извършвал превози през един немалък период от време, без монтираният в автомобила му ЕТАФП да е регистриран по надлежния за това ред, което обуславя и извода за значителната тежест на нарушението. Следва да се отбележи, че ЕТАФП са предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, при което изпълнението на задължението за регистрация на апарата е от съществено значение не само за отчетността, но и за защитата на правата на превозваните лица. Поради това и при липсата на някакви особени извинителни обстоятелства не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000061/11.04.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на „К.Б.“ ООД- гр.Шумен, с ЕИК:203812261, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева, като законосъобразно.

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: