Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1637/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „К.Б.“ ООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление №46-0000062/11.04.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят намира, че не е налице неизпълнение на административно задължение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството- жалбоподател не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно уведомена, също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.01.2016г. на дружеството-жалбоподател било издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз с №11558. Същото упражнявало превозваческа дейност посредством таксиметрови автомобили, собственост на отделни физически лица, за които били издавани съответни разрешения и които извършвали дейността от името на регистрирания превозвач, но за своя сметка. Сред тях бил и лек автомобил „Шевролет АВЕО” с ДК№ 4409 АХ, управляван от лицето Й.И.В., който бил и собственик на превозното средство. По отношение дружеството-жалбоподател от Община Шумен било издадено Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 16/01.02.2017г., в списъка към което бил включен и посоченият автомобил. На гърба на Разрешението обаче не били вписани имената на Й.В. като водач, извършващ дейността от името на „К.Б.“ ООД, но за своя сметка. На 17.03.2017г. служители на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен извършили проверка на посочения таксиметров автомобил за спазване на изискванията за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Общината, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 23.03.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че като превозвач с валидно разрешение не е осигурило разрешение за таксиметров превоз на пътници с всички необходими реквизити, а именно- не е вписан водачът В.. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „К.Б.“ ООД-гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.34, т.1, във вр. с чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не извличат никаква полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници задължава превозвачите да осигуряват на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози. Документите, необходими за извършване на такива превози, са посочени в чл.31 от Наредбата. Първият от изброените документи, които водачът следва да носи, е разрешението за извършване на таксиметрови превози /чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата/. Предвид издаденото Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, дружеството-жалбоподател се явява „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП, тъй като представлява юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В това си качество същото е било натоварено със задължението по чл.34, ал.1, т.1 от Наредбата. За надлежното изпълнение на това задължение е било необходимо не само на водачите да бъдат предоставени всички необходими документи, но и да се осигури съответствие на документите /в т.ч. и на разрешенията за извършване на таксиметров превоз/ с нормативните изисквания. Едно от изискванията, на които следва да отговаря разрешението за извършване на таксиметров превоз е визирано в чл.24а, ал.1 от ЗАвП, според който в разрешението следва да се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В процесния случай лицето Й.В. е извършвало такава дейност от името на жалбоподателя, но за своя сметка, поради което неговите данни е следвало да бъдат вписани в Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници №16/01.02.2017г. /копие, издадено за автомобил с рег.№ Н4409АХ/. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в настоящото производство, че в разрешението, представено от В. на проверяващите, не са били вписани неговите данни. Доколкото дружеството-жалбоподател, в качеството си на превозвач, е било натоварено със задължението да снабди водача с разрешение, отговарящо на всички нормативни изисквания, а процесното такова не е отговаряло на изискването по чл. 24а, ал.1 от ЗАвП, съдът намира, че „К.Б.“ ООД не е изпълнило надлежно вмененото му задължение. Съдът намира, че ненадлежното изпълнение на това задължение следва да се приравни на неизпълнение на същото, тъй като резултатът е идентичен с липсата на изпълнение- в случая- не е налице валиден документ. По този начин дружеството действително е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с чл.34, т.1 от Наредба №34/99г., за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че никой, освен Община Шумен, няма право да извършва каквито и да е поправки по разрешението. Действително, по силата на чл.24а, ал.1 от ЗАвП разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, като именно това са лицата, които следва да попълнят всички необходими реквизити, вкл. и данните на водача, т.е. превозвачите нямат нито правото, нито задължението да вписват сами тези данни. Същите обаче са задължени да предприемат необходимите действия за снабдяване на водачите с надлежни разрешения, в които техните данни да бъдат отразени, като за целта е необходимо да представят в Община Шумен определени документи, удостоверяващи наличието на съответните изисквания, както и да предоставят данните за водачите. Вписването на данните за водача се извършва едва след представяне на необходимите за това документи и след удостоверяване на определени обстоятелства, от надлежно длъжностно лице, като очевидно за целта е необходимо извършването на съответните действия от страна на превозвача. Като не е предприело такива, дружеството несъмнено е допуснало процесното неизпълнение на административно задължение.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отпадане на отговорността на жалбоподателя за осъщественото неизпълнение на административно задължение, установено с чл.34, т.1 от Наредба №34/99г. Наказанието също така е определено правилно, във фиксирания размер на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително, в наказателното постановление е отстранено препращането към нормата, установяваща изискване за вписване на данните на водача в разрешението, а именно- тази на чл.24а, ал.1, т.1 от ЗАвП. Същата обаче се съдържа в текста на НП, а и е посочена в съставения акт. Дори и да се счете, че в тази връзка е допусната известна непрецизност, в практиката си ШАС приема изрично, че наличието на такава не би могло да се възприеме за съществен пропуск, ако допускането ѝ по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Това становище е възприето изрично в Решение №52/15.02.2017г. по КАНД№4/17г. на ШАС, в което се изтъква, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая такова накърняване на процесуалните права на жалбоподателя не е налице. От самия текст на жалбата е видно, че на санкционираното лице е било известно процесното нормативно изискване, като същото не е било затруднено да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. При това положение не би могло да се приеме, че санкционираното лице е било затруднено при възприемането на обстоятелствата около нарушението и при организирането на защитата си.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, обусловили осъществяването му. Напротив, в случая водача е извършвал превози през един немалък период от време, без да разполага с надлежно разрешение, което обуславя и извода за значителната тежест на нарушението.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000062/11.04.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на „К.Б.“ ООД- гр.Шумен, с ЕИК:203812261, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: