Р Е Ш Е Н И Е
515/20.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1669 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 1561862 на ОД на МВР - Шумен, с който на Б.Н.Д. ***,
управител на „Еврогеймс“ ООД, ЕИК 103851092 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща упълномощен процесуален представител. Депозира
писмени бележки, с които поддържа жалбата на посочените в нея основания и
излага допълнителни мотиви.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Б.Н.Д. на 06.04.2017 г. в 13.49 часа управлявала товарен автомобил, марка “Грейт Уолл Волекс Ц 10” с ДК № В 8411 НВ, като се
движела по главен път І-4, км. 255+512. В района на разклона за с. Градище,
където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената
скорост за движение от 60 км/час., процесният
автомобил се движел със скорост от 109 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с мобилно автоматизирано техническо средство – радарна
система тип „TFR1-М”, № 0637. Установено
е, че автомобилът е собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД – клон Варна, а представляваното
от Б.Н.Д. дружество
„Еврогеймс“ ООД, ЕИК 103851092 е вписано във водения от Пътна полиция регистър,
като ползвател на автомобила.
Впоследствие бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № 1561862 на ОД на МВР - Шумен, с който на Б.Н.Д., ЕГН **********,***,
управител на „Еврогеймс“ ООД, ЕИК 103851092 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Същият бил връчен на
жалбоподателката на 21.06.2017 г. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се
изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1
и 2 от
цитирания закон,
а именно -
на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен
представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая ползвател на процесния
автомобил е „Еврогеймс“ ООД гр. Варна, като електронният фиш е издаден на
законния представител на дружеството през процесния период, който съответно е имал
възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателката не е
представила писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за правоуправление.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното деяние /редакция, изм. ДВ бр. 101 от 2016 г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Според текста на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /арг. чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.
На базата на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 1/2013 г.е приета нова ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015 г./, с която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в резултат на която е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата.
От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 598 от 07.04.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 543/2017 г., Решение № 163 от 6.04.2017 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 99/2017 г. и др.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 06.04.2017 г. в 13.49 часа товарен автомобил,
марка “Грейт Уолл Волекс Ц
10”
с ДК № В 8411 НВ се е движел
по главен път І-4, км. 255+512, като в района на разклона за с. Градище, в зоната на
действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до
60 км/ч, се е движил със скорост 109 километра в час. Съгласно разпоредбата на
чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство – радарна система тип „TFR1-М”, № 0637. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 112 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 109 км/ч. По
делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 06.04.2017 г. в 13.49 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 112 км/ч. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол
от проверка № 3-55-16/28.10.2016 г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена на 28.10.2016 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателката се
е движел с посочената скорост от 109 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен
знак В-26, при което следва да се приеме за
безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е
движел по главен път І-4, км. 255+512, в района на разклона за с. Градище,
със скорост, превишаваща разрешената максимална такава.
Освен това,
техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на
скоростта е било обозначено по реда посочен в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени
доказателства по делото Протокол за извършен монтаж на пътни знаци „Е24“ от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и Схема на пътни
знаци се установява, че системата за мобилно
автоматизирано техническо средство тип „TFR1-М”, № 0637 е била
обозначена по предвидения в закона ред чрез поставяне на два броя пътни знаци
„Е24“ на главен път I-4 „Варна – Шумен – Търговище
- София“, съответно на км 255+512, при пътен знак „В26“ /въвеждащ ограничение
за движение със скорост не по-висока от 60 км/ч/.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи са регламентирани условията и реда за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол, като по този начин се отстранява празнотата в закона, довела до липса на регламентация на реда за установяване на нарушенията на движението с автоматизираните технически средства и системи. Санкционираното превишаване на скоростта на 06.04.2017 г. е осъществено след приемането на Наредбата и към този момент не е съществувала законова празнота, а и не е установено използването на системата да е в нарушение на утвърдените с цитираната наредбата правила.
В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. мястото за контрол е било обозначено с пътен знак „Е24“. Представен е и задължителният в случаите на ползване мобилно техническо средство протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съгласно приложението от същата, който следва да е доказателство за мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила, на който е поставено мобилното техническо средство, поставен ли е или не знак „Е24“ и табела „Т2“ и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната наредбата е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай има снимка на разположението на уреда, респ. къде в действителност е бил разположен полицейския автомобил при извършване на заснемането на скоростта.
Законът за движението по
пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на административни
наказания в разпоредбата на чл. 188 - собственикът или този на когото е
предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него
нарушение, а в хипотеза на собственост на юридическо лице - отговорност носи
неговия законен представител или лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно
отговорност носи собственикът на превозното средство, а когато управлението е
предоставено на трето лице, именно собственикът следва да предостави данни на
кого е предоставен автомобилът. В конкретния случай собственикът на автомобила „Интерлийз
ауто“ ЕАД – клон
Варна е
декларирал в КАТ предоставянето на правото на ползване на „Еврогеймс“
ООД,
което е отразено в информационната система на полицията. Съгласно Търговския регистър
управител на „Еврогеймс“ ООД
е Б.Н.Д.,
поради което и правилно е ангажирана отговорността й. В тази връзка следва
да се отчете, че Б.Н.Д.
не предоставя данни за друго лице, което е управлявало
автомобила при заснемане на нарушението, поради което и не може да се приеме,
че приложение намира процедурата по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП. В
тежест на жалбоподателката е било възложено да обори в хода на образуваното
административно - наказателно производство тази презумция. Като не изпълнил
законово регламентирани изисквания, поради процесуалното си бездействие
правилно административно-наказващия орган е приел, че лицето, на чието име е
регистрирано МПС е управлявал собствения си автомобил. Принцип в правото е, че
никой не може да черпи права от собственото си пасивно поведение. След като
жалбоподателката не е посочила кое лице е управлявало собствения й автомобил, с
приложени към декларацията документи, законът презюмира, че той е управляван от
неговия собственик.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателката се
е движел с посочената скорост от 109 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен
знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган
правилно е издирил и посочил законовата
разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
предвижда “глоба” в размер от 400 лева за
водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и
превишението е в границите от 41 до 50 км./ч.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Съдът не
кредитира наведените от страна на жалбоподателката доводи за неправилно
издаване на електронния фиш. Изложени
съображения са изцяло неотносими към процесния електронен фиш, тъй като те са
извлечени от доводи, които към настоящия момент вече са претърпели както
законодателни, така и подзаконови промени, и съответно не могат да доведат до
извод за незаконосъобразност на прилагането на тази процедура.
Съдът намира
за неоснователни и твърденията на жалбоподателката за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда за издаване на
електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи
съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът
намира, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване на
нарушението и налагане на съответната санкция. Още повече, че самия електронен
фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш,
утвърден със Заповед №
Із-305 от 04.02.2011 г., като при процедури по чл. 189 от ЗДвП са напълно
неотносими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които срокове са за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, а в случая такива актове няма. Освен това, процесния електронен
фиш е издаден своевременно и същият е бил адресиран до нарушителката.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Водим от горното,
съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен
и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание
чл. 63,
ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № 1561862 на ОД на МВР - Шумен, с който на Б.Н.Д. ***, управител на
„Еврогеймс“ ООД, ЕИК 103851092 е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр.
чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като законосъобразен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: