РЕШЕНИЕ

 

497/12.10.2017г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На четиринадесети септември 2017 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                             Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1683/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.С.Ч. *** срещу Наказателно постановление № 18/29.06.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.258, ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за прекомерност на наложената санкция, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наказанието да бъде намален до разумен минимален размер.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.10.2016г. жалбоподателят управлявал в гр.Шумен лек автомобил с технически неизправно шумозаглушително устройство. Това обстоятелство било установено от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, който му съставил съответен АУАН. За да се установи дали техническата неизправност е била отстранена, жалбоподателят бил призован да се яви на 10.11.2016г. в 16,00ч. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен. Призовката била връчена лично на лицето на 28.10.2016г. На съответната дата и час обаче жалбоподателят не се явил на указаното в призовката място, което наложило същият да бъде поканен да се яви в тридневен срок за съставяне на АУАН. Поканата не била връчена, тъй като Ч. не бил намерен на известния му адрес. Поради това на 18.01.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя в негово отсъствие за това, че не се е явил в сектор „ПП“ без да представи уважителни причини, след като е бил редовно призован. Впоследствие актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 29.06.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.69, ал.1 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Г.И., Ф.С.А. и Й.Ж.Ж., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Според втората алинея на цитираната норма гражданите следва да бъдат уведомени писмено за призоваването, като в съобщението изрично следва да се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. От приложеното по делото копие от отрязък от призовка /л.9/ се установява, че Ч. е получил лично процесната призовка, в която, в изпълнение на нормативните изисквания, са били посочени целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Предвид събраните по делото доказателства и най-вече с оглед свидетелските показания съдът приема, че жалбоподателят действително не се е явил на указаните му в призовката време и място. Липсват също така данни за наличие на уважителни причини за неявяването. По този начин Ч. безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ специална санкция за лице, което без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призовано, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. На отрязъка на призовката, връчена на лицето, ясно е посочено в каква връзка е призовано, при което непосочването на причината за призоваване в наказателното постановление не е довела до накърняване правото му на защита. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като словесната формулировка в наказателното постановление не затруднява реализирането на процесуалните права на жалбоподателя.  Следва да се обобщи, че посочените в жалбата  непрецизности при описанието на нарушението не са довели до накърняването на правото на защита на  санкционираното лице. В практиката си ШАС приема изрично, че наличието на такива не би могло да се възприеме за съществен пропуск, ако допускането им по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Това становище е възприето изрично в Решение №52/15.02.2017г. по КАНД№4/17г. на ШАС, в което се изтъква, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая такова ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя не е налице, като претендираните пороци на наказателното постановление са само формални. При това положение не би могло да се приеме, че санкционираното лице е било затруднено при възприемането на обстоятелствата около нарушението и при организирането на защитата си. 

Законосъобразно също така актът е съставен в отсъствието на нарушителя. Според разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят е известен, но не може да се намери, актът се съставя в негово отсъствие. В случая жалбоподателят не е бил намерен на адреса, известен на актосъставителя, като от показанията на свидетелите се установява, че не са били налични други данни за контакт с него. При това положение действително са били налице условията за приложение на цитираната норма, позволяваща съставянето на АУАН и в отсъствието на лицето.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са установени някакви особени обстоятелства, обусловили осъществяването му, при което и липсват условия за приложението на посочената разпоредба. Не представлява процесуално нарушение липсата на обсъждане дали случаят не е маловажен в наказателното постановление, тъй като съдебната практика трайно приема, че с издаването на НП наказващият орган мълчаливо е изразил становище за немаловажност на случая. Основателни са обаче доводите за липса на мотиви при определяне размера на наказанието, както и за прекомерност на същото. Няма данни жалбоподателят да е санкциониран за други подобни нарушения, нито е известно от действията му да са настъпили някакви конкретни вредни последици. При това положение и при липсата на специален минимум в санкционната разпоредба съдът намира за достатъчно и справедливо наказанието да е в размер от 50,00 лева, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И:  

 

Изменя наказателно постановление № 18/29.06.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на С.С.Ч. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.258, ал.1 от ЗМВР, административно наказание „глоба“  от 100.00 на 50.00 лева.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: