Р Е Ш Е Н И Е
442/8.9.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми септември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1687 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.
59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 17-0869-001356 от 23.06.2017 г. на Началника сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на К.В.С., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не
се явява лично и не изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К.В.С. на 20.05.2017 г. около 9.55 часа управлявал
собствения си лек автомобил марка „Шкода Октавия” с ДК № Н 2147 ВМ, като се
движел в гр. Шумен, по ул.”Станционна” в посока жп гарата. В района до
автогарата бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители при РУ на МВР
към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че водачът не използва
обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е оборудван
автомобила. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1356 от 20.05.2017 г., с бланков номер 243579, в
който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя
е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
нарушителя без възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното
си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени
възражения. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № 17-0869-001356 от 23.06.2017
г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на К.В.С.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Ц.П.К. и на свидетеля И.Х.И., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на
делото са показанията на полицейските служители - Ц.К. и И.И. които непосредствено са възприели
действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителката, които дори не са я познавали и не извличат ползи от
твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава
водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай
от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на
извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но
водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се
установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите Ц.К. и И.И., които пряко са възприели това обстоятелство,
а не се оспорва и от страна на жалбоподателя. Освен това, не са налице изключенията
от категорията на посочените в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, които да дават
възможност на лицето да не използва обезопасителен колан.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
посочено в наказателното постановление, доколкото на 20.05.2017 г. не е
използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от
материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията,
посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП
предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в
неговия абсолютен предвиден в закона размер.
Съдът счита, че
жалбата е неоснователна и в частта относно отнетите контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 от 04.03.2013 г. на МВР, тъй като отнемането на
контролни точки не е самостоятелна санкция по ЗДвП или принудителна
административна мярка, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. В чл.
157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 3, ал. 1
от Наредба № Із-2539 от 04.03.2013 г. на МВР тези точки са наречени „контролни
точки за отчет на извършваните нарушения“, т.е.отнемането им е свързано с
извършване на определено нарушение от съответния водач и е последица от
извършеното нарушение, която възниква „екс леге“ по силата на законовата норма,
а не по силата на атакуваните норми на наредбата. Според чл. 3, ал. 2 от цитираната
наредба при налагане на наказания за нарушения, посочени в тази наредба, в наказателното
постановление се отбелязва броя на отнетите и броя на оставащите контролни
точки и именно от анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на мотиви
от страна на административно-наказващият орган за неприлагане на чл. 28 от
ЗАНН. Съобразно текста на ТР № 1/ 12. 12. 2007 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на съда не обхваща
въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление,
а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил
разпоредбата, т. е. преценява се материалната законосъобразност на
наказателното постановление от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не
процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви за
неприложението на текста.
Освен това,
съдът не споделя
доводите, застъпени от жалбоподателя във въззивната жалба, че извършеното
административно нарушение е
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази
следното: Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган
и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси
по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на
цитираните правни норми следва изводът, че преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11
от ЗАНН и чл. 93,
т. 9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя
по - ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият
орган не я е приложил. Освен,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по –
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-001356 от 23.06.2017
г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на К.В.С.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: