Р Е Ш Е Н И Е
514/19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ж.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1760 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 0042698/19.06.2017 г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра
със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от
Д.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Дружеството
- жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените
по делото съдебни заседания представляващия дружеството - жалбоподател не се
явява и не изпраща процесуален
представител. Депозира писмени молби, с които
поддържа жалбата на посочените в нея основания и излагат допълнителни мотиви.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание
не се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632 е със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14 и
се представлява от управителя Д.В.. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр.
София, извършва дейност като финансова институция, като предлага на
потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити потребителски и стокови.
Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в офис на магазин „Технополис“,
находящ се на бул. “Симеон Велики“
№ 5, като предлагало потребителски, стокови кредити за
закупуване на стоки от магазин „Технополис“.
На
23.03.2017 г. била извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила
потребителска жалба от М.С.Д. с Вх. № В–03-680
от 14.03.2017 г. относно твърдения, че е договорена определена сума за
заем, а впоследствие са и начислени задължения по-големи от договорените. По този повод на посочената
дата от
свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - инспектори в РД на КЗП – гр. Варна, звено гр.
Шумен
била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за
потребителския кредит. При проверката било установено, че търговецът извършва
търговско - банкова дейност. По
време на извършената проверка същите
поискали информация относно предоставянето на стоков потребителски кредит за
закупуване на музикална уредба, модел „Lfgitech Z 906“, на
стойност 679
лева, като заявили интереса си и представили талон за кандидатстване
за покупка на кредит на музикална уредба модел „Lfgitech Z 906“. Кредитен инспектор,
служител в офиса, предоставил устна информация по условията на заявения от
проверяващите кредит, начина на отпускане на кредита, плащанията по него,
начините за предсрочно погасяване, както и условията за прекратяване на
договора за кредит и лихви. Устната
информация била подробна, но след
проведения разговор, служителят в офиса не представил на проверяващите Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение
№ 2 от ЗПК. Такъв не бил представен и след приключване на проверката. Във
връзка с тези констатации на 11.05.2017 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, в който
е посочено, че е нарушило
чл. 5, ал. 2 от ЗПК - за това, че не е изпълнило задължението
си да издаде Сандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
искания кредит. Актът бил съставен в присъствието на К.И.Б. - упълномощено
от представляващия дружеството – нарушител лице, бил предявен и
подписан от него без възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно № В - 0042698/19.06.2017 г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й.
– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите В.К.Г. и
Н.Й. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а
и се потвърждават от останалите събрани доказателства. С жалбата е направено
искане за разпит като свидетели
на две лица, с
неустановена и посочена по делото самоличност, които да установят, че
представителите на КЗП не са заявили предпочитания да сключат договор. Искането обаче не е
поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател,
поради което съдът счете, че дружеството – жалбоподател се е дезинтересирало от
същото. От друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на посочените лица не е необходим за
изясняване на фактическата обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до
неговата отмяна.
Дружеството-жалбоподател
има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9,
ал. 4 от ЗПК, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност. Разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ЗПК задължава кредиторите да предоставят своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Втората алинея на цитираната
норма конкретизира това задължение, като посочва, че информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. От събраните по
делото доказателства се установява, че при проявен интерес за получаване на стоков
кредит в определен размер за закупуване на музикална уредба, модел „Lfgitech Z 906“, на
стойност 679
лева и представен талон за кандидатстване за покупка на кредит на посочения
модел музикална уредба на
потребителя не е бил издаден Сандартен
европейски формуляр /СФЕ/ -
обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното дружество. При
това положение съдът приема, че дружеството - жалбоподател действително е
допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
От страна на
дружеството – жалбоподателя се изтъква, че проверяващите не са изразили
предпочитания на база на предлагани от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД условия към
евентуален договор за потребителски кредит. Поради
това счита, че задължението по чл. 5, ал. 2 от ЗПК не е възниквало за
дружеството и съответно същото не следва да бъде санкционирано за
неизпълнението му. Изложените доводи следва да бъдат счетени за неоснователни.
На първо място, от показанията на свидетелите В.Г. и Н.Й. се
установява, че същите, освен заявен интерес за покупка на кредит на музикална уредба
модел „Lfgitech
Z 906“, са представили и талон за кандидатстване. Показанията на посочените свидетели следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата
не са заинтересувани или предубедени и не съществуват основания за съмнение в
техните твърдения. В такива случаи в практиката си ШАС трайно приема, че
кредитният инспектор е следвало да изготви СЕФ и да го представи на
потребителя, след като същият ясно е посочил своите изисквания за размера на
искания потребителски кредит и за неговия срок на погасяване. В Решение № 300
от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 303/2011 г., постановено по
сходен случай, изрично се приема, че не може да се сподели тезата на касатора,
че искането не е било конкретизирано, доколкото не бил посочен конкретният
кредитен продукт. Разпоредбата на чл. 5 от
ЗПК въвежда изискването за изготвяне на стандартен европейски формуляр с
цел потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. В
този смисъл, за да вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да
избере, същият следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху
неговите задължения като кредитополучател, което няма как да стане без
снабдяването му с формуляр, изготвен съгласно Приложение № 2 към ЗКП.
Изложеното виждане е възприето също в Решение № 185 от 7.06.2012 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 171/2012 г., Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г., Решение № 177 от 24.03.2016 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 90/2016 г.,
Решение № 164 от 26.05.2016 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 104/2016 г. и
др. По изложените съображения съдът приема, че дружеството-жалбоподател
действително е допуснало твърдяното неизпълнение на административно задължение,
като доводите за липса на такова не могат да бъдат споделени.
Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на
своята дейност дружеството - жалбоподател е извършило вмененото му административно
нарушение. Съобразно административно - наказателна разпоредба на чл. 45, ал. 2
от ЗПК за нарушение
на чл. 5 от ЗПК на виновните лица се
налага „глоба“ в размер от 700 лв. до 2 000 лв. - за
физическите лица, и „имуществена
санкция“ в
размер от 3 000 лв. до 8 000 лв. - за
едноличните търговци и юридическите лица.
При
индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите, установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административно-наказващия
орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил наказание в
минималния размер, предвиден в цитираната законова разпоредба.
Не са налице и условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, в цитираното
по - горе Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
258/2011 г. се приема изрично, че нарушенията от вида на процесното засягат в
значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити
на потребителите, доколкото предоставянето на преддоговорната информация по
кредита в съответната форма е съществено задължение на банката – кредитор,
благоприятстващо за създаването на равноправни условия между кредитора и
потребителя при получаването на кредита. Съдът
намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение, доколкото се
касае за приложение на норми, които безспорно спомагат за вземане на правилно
решение при избор на възможности за получаване на кредит. При липсата на някакви конкретни обстоятелства, които да
обусловят извода за маловажност на конкретния случай, доводите в тази насока
следва да бъдат счетени за неоснователни.
Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като са нарушени правилата, визирани в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН за връчване на
препис от наказателното постановление. Действително съгласно чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и поискалия
обезщетение, а според чл. 58, ал. 2 от цитирания
закон
- когато не се намерят на посочения от тях адрес и новият им адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От цитираните разпоредби следва
извода, че по правило наказателното постановление подлежи на съобщаване на
адреса, който е посочен от нарушителя, респ. поискалият обезщетение. Видно от
материалите по делото, както в АУАН, така и във възражението срещу него,
дружеството-жалбоподател е посочило своя постоянен адрес – гр. София, р-н
Възраждане, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, този адрес е отразен и в самото
наказателно постановление, като връчването на наказателното постановление е
именно на посочения адрес, видно от известието за доставяне. Освен това, от
известието за доставяне става ясно, че е получено от служител на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, натоварен да получава книжа, което е удостоверено и с
печат на дружеството-жалбоподател. Ето защо при това положение може да се приеме,
че е налице надлежно връчване на наказателното постановление, тъй като
дружеството е получило същото и е успяло да организира съответно и своевременно
защитата си по един адекватен начин,
подавайки съответната жалба и ангажирайки процесуален представител – адвокат.
Относно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не са
били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество
против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно
постановление е вписано, че: „По АУАН е направено възражение в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, което не приемам, тъй като нарушението е установено по безспорен
начин.“. Дори и да се приеме, че липсват мотиви по отношение самото възражение,
настоящият съдебен състав намира, че това не е съществено нарушение, тъй като
по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй
като тези възражения могат да бъдат направени с жалбата срещу издаденото
наказателно постановление, което е сторено от дружеството – жалбоподател.
Предявяването на такова възражение е право на нарушителя и би било съществено
нарушение, ако административно-наказващия орган издаде наказателно
постановление преди да е изтекъл 3 – дневния срок за предявяване на това
възражение. В този случай нарушението нарушението ще е съществено, тъй като
действително административно-наказващия орган следва да прецени спорните факти,
който спор е наведен с предявяване на възражението от нарушителя. В настоящата
хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след като е изтекъл 3 –
дневния срок за възражение и липсата на мотиви в наказателното постановление по
това възражение не е съществено нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. В този смисъл е установената практика на
Административен съд – гр. Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013г.
по КНАХ № 154/2013г. и др.
На следващо място, съдът не кредитира и твърденията,
изложени в жалбата, че е налице съществено нарушение, тъй като проверката е
била извършена в отсъствието на надлежен представител на дружеството. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че проверката е била извършена в офис на
магазин „Технополис“,
находящ се на бул. “Симеон Велики“
№ 5, в чийто офис обаче дружеството –
жалбоподател осъществява своята дейност в гр. Шумен и то в присъствие на
служители, работещи в посочения офис. Още повече, в хода на проверката не е
задължително присъствието на изрично упълномощен представител на дружеството. Също така, с Констативен протокол № К-0257887/23.03.2017
г. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 31.05.2017 г. за приключване на проверката.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016г.
на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като
районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е
безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само
когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция
за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение
е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена
правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 45, ал. 1
от ЗПК, предвиждащ специална имуществена
санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 5,
ал. 2 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът
установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно,
като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е
санкциониран.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № В - 0042698/19.06.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В.
е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: