Р Е Ш Е Н И Е

524/24.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1761 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0042699/19.06.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК831462181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №115И, представлявано от А.И.Д., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.210а от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД извършва търговска дейност в обект, находящ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №62. На 31.01.2017 год. по повод потребителска жалба с вх.№В-01-35/Ц-03.273 от 24.01.2017 год. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. Повод за подаване на посочената жалба бил фактът, че потребителят П.Х. е подал заявление за прекратяване на безсрочен договор за доставка на телекомуникационна услуга, като предварително е подготвил същото на хартиен носител, но му било отказано физическото приемане на заявлението. В търговския обект му било предложено подготвено в електронен вариант заявление, в което фигурирал текст, съгласно който заявителят следвало да декларира, че предоставя личните си данни на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД и дава съгласието си същите да бъдат предоставени на „Агенция за събиране на вземания“. Тъй като потребителят не бил съгласен с посочения текст отказал да подпише представеното му в електронен вид заявление.

По време на проверката в магазина било установено, че потребителката Катя Белчева от гр.Шумен, също желае да подаде заявление за прекратяване на срочен договор, което е било предварително подготвено от нея на хартиен носител, но служителят в обекта отказал да го приеме, като предложил на потребителката заявление в електронен вариант. Тъй като потребителката не била съгласна с текста на същото отказала да го подпише, в резултата на което й било отказано прекратяване на договора.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0254511/31.01.2017 год. и в Протокол за проверка на документи №К-078024/29.12.2015 год. към Констативен протокол №К-0099518/27.04.2017год. На 27.04.2017 год. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042699/27.04.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.68в, във вр. с чл.68з и чл.68и, т.4 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042699/19.06.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК831462181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №115И, представлявано от А.И.Д., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.210а от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.68в от същия закон е имало задължението в качеството си на търговец, предлагащ услуги на потребителите, да не допуска нелоялна търговска практика.

Нормата на чл. 68з, във вр. с чл.68и, т. 4 ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика налагането на несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, с което се променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Една търговска практика е агресивна, когато, при отчитане на целия фактически контекст, тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на съответния продукт или услуга поради използването на тормоз, принуда, злоупотреба с влияние, като го подтиква или може да го подтикне да вземе търговско решение, което в противен случай средният потребител не би взел.

Съгласно нормата на чл.68и, т.4 от Закона за защита на потребителите при извършване на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът няколкократно е приложил нелоялна търговска практика по отношение на потребители, които желаят да прекратят договорните си отношения, при която им е предлагал като единствен вариант за прекратяване на договора подписване на електронен вариант на подготвено заявление, в което е фигурирал текст, по силата, на който потребителят следвало да декларира, че предоставя личните си данни на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД и дава съгласието си същите да бъдат предоставени на „Агенция за събиране на вземания“. Посоченото условия за прекратяване на договора създава злоупотреба с влияние, доколкото налага прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки пред потребители, които желаят да упражнят правата си по договора и по-конкретно правото си да прекратят договора. В подкрепа на изложеното са както събраните в хода на производството писмени доказателства, така също и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., които лично са възприели поставените пред потребителката Белчева условия по време на подаване на попълненото от нейна страна заявление за прекратяване на договора.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че видно от представения като писмено доказателство по делото извлечение от Протокол №15/20.04.2017 год. по конкретните казуси е налице произнасяне на Комисията към КЗП, в което се приема, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. В същия смисъл е и издадената от КЗП Заповед №925/18.11.2015 год. с която на дружеството-жалбоподател е било забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъл на чл.68и, т.4 от ЗЗП, във вр. с чл.68з от ЗЗП налагайки прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато те желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по начин, указан в тях.

С оглед на изложеното съдът не споделя твърдението, изложено в жалбата, че административно-наказващият орган не е обсъдил цялостната дейност на дружеството, а само изолиран случай. В този смисъл при преценка на задължението на дружеството да не извършва нелоялна търговска практика комисията е обсъдила множество случаи на констатирани нарушения и оплаквания от потребители, подложила е същите на задълбочен анализ и изводът им в тази насока се явява обоснован, мотивиран и доказан.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател чрез отказа си да приеме изготвеното и написано на хартиен носител от потребителя заявление и заставянето му и принуждаването му да подпише предоставено и изготвено от търговеца на електронен носител заявление, налагайки прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договор, включително и правото си да прекрати договора е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.68в, във вр. с чл.68з, във вр. с чл.68и, т.4 от ЗЗП.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.210а от ЗЗП, предвиждаща за юридическите лица имуществена санкция, в размер от в размер от 1000 до 30 000 лв. за нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на чл.68в от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и имайки предвид, че нарушението е извършено за първи път, е определил наказание в размер на минимума, предвиден в закона.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0042699/19.06.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК831462181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №115И, представлявано от А.И.Д., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.210а от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: