Председател: Ивелина Димова Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1781/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.М.М. ***, срещу Наказателно постановление №46-0000161/11.07.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.105 от ЗАвП, както и глоба в размер на 2000,00лв. на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят счита, че не са събрани всички необходими доказателства, имащи отношение към случая, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения. Намира също, че случаят е маловажен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 23.06.2017г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил от кат.№2 марка „Мерцедес 508Д” с ДК№ Н4800АМ, собственост на „КИММС” ЕООД по ул.“Бургаско шосе“ №1 в с.Радко Димитриево, обл.Шумен. На автомобила била поставена табела “Превоз за собствена сметка“, а в товарното отделение били превозвани пътници, за които не било пригодено място за сядане. Около 07,30 часа, в близост до ВФ №26910, същият бил спрян за проверка от свидетелите С.Н.Х. и Ц.Ю.В., които констатирали посочените обстоятелства. Същите поискали да им бъде представено заверено копие на трудов договор за назначение, както и карта за квалификация на водача, но жалбоподателят не разполагал с такива. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва превоз с МПС от кат.№2 за собствена сметка на територията на РБългария, като в момента на проверката е без посочените документи. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.07.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М.М. била наложена глоба в размер на 200,00 лв., за извършено нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, както и глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите Ц.Ю.В. и С.Н.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.7б от ЗАвП лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Допълнителни изисквания към водачите, осъществяващи превози на пътници за собствена сметка се съдържат в §1, т.4, б.“б“ от ЗАвП, а също и в аналогичната разпоредба на чл.2 от Наредбата. Цитираните норми дефинират понятието „превоз за собствена сметка на пътници“ като превоз на пътници без заплащане и формиране на печалба с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор за лизинг или наем пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, собственост на „КИММС“ ЕООД, с поставена табела „Превоз за собствена сметка“, в който са превозвани 23 бр. пътници. При това положение, макар и автомобилът да не е бил предназначен за превоз на пътници, съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал превоз на пътници за собствена сметка на територията на РБългария, при което е следвало да отговаря на посочените изисквания и конкретно- да отговаря на изискването за квалификация на водача и да притежава съответна карта за квалификация, както и да е назначен по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът. От своя страна разпоредбите на чл.17, т.2, б.“А“ и б.“В“ от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка задължават водачите при извършване на превози на пътници за собствена сметка да представят при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, както и карта за квалификация на водача. От показанията на разпитаните свидетели, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е представил такива документи- обстоятелство, което не се оспорва от последния. При това положение несъмнено следва да се счете, че водачът действително е извършил нарушение на чл.17, т.2, б.“А“, както и на чл.17, т.2, б.“В“ от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. Действително, в наказателното постановление не е конкретизирано дали жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка на пътници или на товари. В решението по КАНД№337/16г. обаче ШАС приема изрично, че неразграничаването на вида на превоза в наказателното постановление не представлява нарушение на процесуалните правила. Наказващият орган е счел също така, че са нарушени изискванията на чл.18, т.1 и т.5 от Наредбата. Цитираната разпоредба обаче установява изисквания за представяне на аналогични документи и при превоз за собствена сметка на товари. Поради това съдът намира, че допуснатата непрецизност не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. В практиката си ШАС приема изрично, че наличието на непрецизности не би могло да се възприеме за съществен пропуск, ако допускането им по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Това становище е възприето изрично в Решение №52/15.02.2017г. по КАНД№4/17г. на ШАС, в което се изтъква, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая такова ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя не е налице, като от самото съдържание на жалбата е видно, че същият не е бил затруднен при възприемането на обстоятелствата около нарушенията и при организирането на защитата си. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че нарушителят не е направил възражения при съставянето на акта и не е направил изявление, че съдържанието му е неясно. Съдът намира за необходимо да посочи също, че в Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016г. на ШАС е изразено становище, че: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните нарушения е установено по безспорен начин.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Санкционните норми също така са определени правилно. За първото от описаните в НП нарушения наказанието е наложно във фиксирания размер на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай. С избирането на тази санкционна норма наказващият орган мълчаливо е изразил становище, че нарушението се изразява в непредставяне на копие от трудов договор, а не в липса на сключен такъв. За второто нарушение санкцията е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. От показанията на св.В. се установява, че М. не само не разполага с карта за квалификация на водач, но и не е преминал съответен курс за обучение, при което действително санкцията е следвало да бъде определена по реда на цитираната норма. Действително, в наказателното постановление се приема, че е нарушена разпоредбата, задължаваща водачите да представят на контролните органи карта за квалификация. Към момента на съставяне на акта обаче проверяващите не са разполагали с информация дали по отношение лицето е била издадена карта за квалификация, като данни в тази насока са били събрани впоследствие. При това положение и доколкото самата санкционна разпоредба съдържа и дължимото поведение, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. В тази насока е и практиката на ШАС- в решението по КАНД№337/16г. се разглежда случай, в който не е имало издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на България. Актът е съставен за това, че по време на работа водачът не представил при поискване на контролните органи удостоверение на ППС, а санкцията е наложена по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Били са направени възражения за незаконосъобразност на приложението на санкционната норма, но касационната инстанция е приела изрично, че е осъществен състава на нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр., както и че наложеното административно наказание е законосъобразно.

На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от гласните доказателства по делото се установява, че жалбоподателят не само не е разполагал с карта за квалификация на водача, но и не е бил преминал съответно обучение за извършване на такива обществени превози, което в значителна степен е застрашило сигурността на движението по пътищата, още повече, че са били превозвани немалък брой пътници, а автомобилът дори не е бил предназначен за това. По този начин несъмнено е възникнал значителен риск за живота и здравето на пътниците, превозвани в товарното отделение на автомобила, без пригодени места за сядане, от водач, непритежаващ необходимата квалификация. При това положение съдът намира, че случаят по никакъв начин не би могло да бъде счетен за маловажен, поради което и не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №46-0000161/11.07.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Шумен, с което М.М.М. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, както и глоба в размер на 2000,00лв. на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: