РЕШЕНИЕ

 

532/26.10.2017г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и осми септември 2017 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                            Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева  

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1841/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Д.Д. 1” ЕООД- гр.Шумен, срещу Наказателно постановление № КХ-22/01.08.2017г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за храните. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект да търговия на дребно с храни, в който се произвеждали предназначени за консумация от хората храни, реализирани в същия обект, намиращ се на Кооперативния пазар в гр.Шумен. За целите на извършваната дейност в обекта функционирала витрина за съхранение на приготвена риба при температура над 73 градуса С, по вратичките и по долната повърхност на която на места имало корозия. На 28.06.2017г. от д-р В.В.М.- гл. инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ-гр. Шумен била извършена проверка на посочения обект, при която това обстоятелство било установено. Констатирано било също, че подът в складовото помещение и вратите на хладилниците са замърсени, а стените и таваните са опушени. Във връзка с тези констатации бил изготвен доклад за извършената проверка, а на 06.07.2017г. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не осигурява и контролира спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани и предлагани в обекта. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил такъв; впоследствие съставеният АУАН бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Д.Д. 1“ ЕООД- гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във вр. с т.1, Глава I, т.1, б.“а“, б.“б“, б.“в“ и б.“е“ от Глава II на Приложение II на Регламент 852/2004г. относно хигиената на храните.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от разпита на свидетелите В.В.М., Г.П.Г. и М.М.М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите М. и Г.. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не извличат ползи от твърденията си, нито са заинтересувани по някакъв начин от административнонаказателното производство, поради което за съда не съществуват основания за съмнение в техните показания. Посочените свидетели лично са възприели обстоятелствата около нарушението и конкретно- състоянието на обекта. По делото като свидетел е  разпитано и лицето М.М.М.- служител на дружеството, която предоставя допълнителна информация за извършената проверка и за предприетите действия по отстраняване на констатираните нередности.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ задължава производителите и търговците на храни да осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол. Конкретни изисквания към помещенията за храни са предвидени в Регламент (EO) №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните. В т.1, Глава I на приложение II от Регламента е предвидено, че помещенията за храни следва да се поддържат чисти и в добро техническо и общо състояние. В Глава II,  б.“а“, б.“б“, б.“в“ и б.“е“ от посоченото приложение са установени изисквания към местата, където се приготвят, обработват или преработват храни, а именно- подовите и стенните повърхности, както и повърхностите (включително повърхностите на оборудването) в зоните, където се работи с храни, и по-специално тези в контакт с храни, да се поддържат здрави и да могат да се почистват лесно, а когато е необходимо, да се дезинфекцират, а таваните (или, където няма тавани, вътрешната повърхност на покрива) и таванните структури да са конструирани и изпълнени така, че да не допускат натрупването на мръсотия, както и да намаляват кондензацията, формирането на нежелателна плесен и роненето на частици. От показанията на свидетелите М. и Г., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че някои от повърхностите на витрината за съхранение на приготвената риба не са били поддържани здрави, като е била налична корозия, подът в складовото помещение и вратите на хладилниците са били замърсени, а стените и таваните са били опушени. Показанията на св.М. в основни линии кореспондират на описаната в наказателното постановление фактическата обстановка, макар и да е проявен стремеж към омаловажаване на констатираните нередности. При положение, че в обекта елементи от оборудването и някои от повърхностите не са били поддържани чисти и в добро техническо състояние, съдът намира, че правилно е констатирано несъответствие с цитираните нормативни изисквания. От обстоятелството, че стените и таваните са опушени следва и извода, че същите не са конструирани и изпълнени така, че да не допускат натрупването на мръсотия. При така установеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало твърдяното неизпълнение на административно задължение, тъй като не е осигурило и контролирало спазването на посочените нормативни изисквания към храните, произвеждани и предлагани в обекта.

 Административнонаказателната отговорност правилно е насочена към санкционираното лице. Задължението по чл.16а, ал.1 от ЗХ е установено по отношение производителите и търговците на храни. Според §1, т.48 от ДР към ЗХ „производител на храни“ е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда и/или преработва храни. Понятието „търговец на храни” е дефинирано в §1, т.61 от ДР към ЗХ, според който това е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия на храни по смисъла на т.60 (процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри  от храни.). В случая дружеството-жалбоподател несъмнено се явява „производител и търговец на храни” по смисъла на посочената разпоредба, тъй като е преработвало храни, продавало е такива в процесния обект и следователно е било натоварено със задълженията по чл.16а, ал.1 от Закона за храните, за неизпълнението на които същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение се твърди, че е осъществило. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че при връчването на акта не са направени възражения и не са предявени претенции към яснотата на съдържанието му. Законосъобразно е съставянето на акта в отсъствие на представител на дружеството. За съставянето му е била изпратена покана по адреса на седалището на дружеството, която обаче не е била потърсена /видно от приложеното копие от обратна разписка-л.29/. При това положение жалбоподателят не би могъл да възразява, че не е бил надлежно поканен за съставянето на акта, тъй като неполучаването на поканата е резултат от поведението на съответния представител на самото дружество. Не представлява процесуално нарушение и съставянето на акта в присъствието на свидетели, които не са присъствали при установяването на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН допуска това, когато е налице невъзможност акта да се състави в присъствието на свидетели на установяването на нарушението, какъвто е и процесният случай. От приобщеното по делото копие от протокол от 06.07.2017г. се установява, че управителят на дружеството е бил уведомен и по телефона, но е заявил, че няма да присъства при съставяне на акта. Твърденията в жалбата за наличие на нарушения, допуснати в хода на проверката, свързани с неиздаване на предписания за отстраняване на несъответствията и с липса на определен срок за закриване на обекта, както и за неоснователно затваряне на същия, са без правно значение, тъй като не касаят елементи от административнонаказателното производство. Не е налице противоречие между отразеното в акта и в констативния протокол от 03.07.2017г., доколкото протоколът касае извършената последваща проверка, а АУАН е съставен с оглед констатациите при проверката на 28.06.2017г. Акт също така се съставя за вече извършено нарушение, което може да е констатирано в по-ранен момент, като отстраняването му преди съставянето на АУАН не заличава факта на нарушението. Позоваването на Регламент (EO) №852/2004 не е незаконосъобразно, доколкото цитираната в жалбата Наредба №1/2016г. относно хигиената на храните осигурява приложението именно на регламента и кореспондира на неговото съдържание. В  Решение № 130 от 5.05.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 80/2017 г. също е счетено за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя за нарушение на посочения регламент в сходен случай. Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, предвиждащ специално наказание за юридическо лице или едноличен търговец, който наруши разпоредбите на съответните нормативни актове. При липсата на специално наказание за нарушения от вида на процесното правилно е приложена именно посочената обща санкционна норма. Наказанието също така е наложено в минимален размер, като са отчетени особеностите на случая, при което липсват основания същото да бъде намалено от съда.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Липсват основания и случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Макар и несъответствията да са били отстранени в сравнително кратък срок след установяването им, констатациите в акта касаят значителни по площ повърхности, както и такива, намиращи се в непосредствен контакт с храната, с което несъмнено е била създадена опасност за здравето на потребителите. При това положение и при липсата на някакви особени извинителни обстоятелства за допуснатото неизпълнение съдът намира, че не са налице условията за приложение на посочената разпоредба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът  

Р Е Ш И:  

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № КХ-22/01.08.2017г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните -гр.Шумен, с което на „Д.Д. 1” ЕООД- гр.Шумен, с ЕИК:201853715, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за храните, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, като законосъобразно.

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.                                                           

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: