Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                   642/14.12.2017г.

 

                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА           

 

            Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1865/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В жалбата си до съда, И.Ю.И., с ЕГН **********, с адрес *** твърди, че  с Наказателно постановление № 17-0869-001626 от 21.07.2017г, издадено от Началник група към сектор “ПП” при ОД  МВР гр. Шумен му били наложени три административни наказания “глоба” и две “лишаване от право да управлява МПС” за нарушения на ЗДв.П. В жалбата си твърди, че наказателното постановление е необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата, както и е нарушен материалния закон. Сочи още, че са извършени и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което така наложените наказания се явяват незаконосъобразни и несправедливи. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно.

            Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не  се явява лично, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното НП.

            ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за честично основателна, поради следните съображения:

            По делото е безспорно установено, че на 04.06.2017г. след 19,46 часа, свидетелят П.С.П. - служител в сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен, получил сигнал от дежурния за пътно транспортно произшествие на път I-2 – Русе – Варна, малко преди бензиностанцията „Кастрол“, в посока гр. Варна. Свидетелят П. заедно със свидетеля Ц.Е.Ц. *** пристигнали на место, където установили лек автомобил “Сеат Толедо” с рег. № Н51 32ВВ, който бил излязъл в ляво от пътното платно, по посока на движението си и бил паднал в лявата канавка, с колелетата нагоре. На местото нямало никакви хора, поради което свид. П. отишъл до бензиностанцията да пита работника дали е забелязал някой да минава покрай него и да иска помощ,  тъй като на местопроизшествието имало видими следи от кръв. Работникът от бензиностанцията дал информация на свид. П., че имало момче с порезна рана на главата, но не посочил нито кой е, нито къде е отишъл. Свидетелят П.П. направил четири снимки на обърнатия в канавката, лек автомобил. Свидетелите П. и  Ц. ***, където установили пострадалото от пътно-транспортното произшествие, лице – А. Н. А., на който била оказвана медицинска помощ. Малко след това в болницата пристигнал и жалбоподателя – И.Ю.И., който съобщил на свидетелите, че е бил водач на обърналия се лек автомобил. Свидетелите снели писмени обяснения от жалбоподателя за настъпилото ПТП, като го изпробвали с техническо средство за употреба на алкохол. На 05.06.2017г. свидетелят П.П. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него. За констатираните три административни нарушения: 1. на чл.20, ал.2 от ЗДв.П; 2. на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДв.П и 3. На чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДв.П, свидетелят П.П. съставил АУАН сер.Д, бл. № 243640 на 05.06.2017г. в присъствието на свидетеля Ц.Е.Ц., както и на жалбоподателя И.И., който го подписал с възражението: “Дал съм обяснение.“ В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник група към Сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен на 21.07.2017г. издал Наказателно постановление № 17-0869-001626, с което на жалбоподателя И.Ю.И. били наложени  следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П;  2. “глоба” в размер на 80 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П и 3. “глоба” в размер на 80 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П, за това, че на 04.06.2017г. около 19,40 часа в община Шумен на път I-2, в посока  гр. Варна, на км.101+590 е управлявал лек автомобил “Сеат Толедо” с рег. № Н51 32ВВ, собственост на А.Н.А., с ЕГН **********. Водачът не се е съобразил с релефа на местността и на десен завой губи контрол над МПС, излиза вляво от пътя и се преобръща, с което причинява ПТП. 2. След ПТП водачът не уведомява службата на МВР. 3. Водачът напуска мястото на ПТП.

            Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са осъществени съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек автомобил “Сеат Толедо” с рег. № Н51 32ВВ на 04.06.2017г. към 19,40 часа по първокласен път I-2 – Русе – Варна. Безспорно установен е и факта, че в следствие несъобразена с релефа на местността, скорост е настъпило ПТП – лекия автомобил се е преобърнал в лявата / по посока на движение/ канавка, след десен завой. Безспорно е установено, че в резултат на настъпилото ПТП е бил наранен собственика на лекия автомобил, който е пътувал в него – свидетеля А.Н.А.. По делото е приложена Епикриза на същия от която е видно, че същия е постъпил на 04.06.2017г. по повод ПТП и изписан на 06.06.2017г. с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“.

По отношение на визираното в пункт 1 от атакуваното НП, административно нарушение съдът установи следното: Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДв.П се наказва с глоба 200 лева водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно параграф 6, т. 30 от ПР на ЗДв.П  "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретният случай се установи безспорно, че при избиране скоростта на движение на управлявания автомобил, жалбоподателя не се е съобразил с релефа на местността /десен завой/, т. е. поради движение с несъобразена скорост е причинил ПТП – преобърнал е лекия автомобил в лявата канавка, по посока на движението му.. Това поведение на жалбоподателят законосъобразно е квалифицирано като неизпълнение на задължението му, визирано в чл.20, ал.2 от ЗДв.П, за което законът предвижда пораждането на неблагоприятните последици, регламентирани в санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДв.П.

 За визираното в пункт 1 от атакуваното НП,нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание именно в посочения размер, поради което съда намира, че по пункт първи атакуваното НП е правилно и заноконосъобразно.

Второто  и третото нарушение, описани в АУАН и в НП, а именно, че жалбоподателят, като водач на МПС – участник в ПТП не е уведомява компетентната служба на МВР и не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР, факт който самия той не отрича, съдът счита за безспорно установено и доказано. Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П се предвижда наказание "лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Извършените нарушения на това изискване на закона са две, които жалбоподателя е извършил и са описани по - горе. Както вече бе прокоментирано, поради движение с несъобразена скорост И.И. е предизвикал ПТП с управлявания от него автомобил, причинявайки тотална щета по него и „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ на пътника в него – свид. А.А..   Именно в качеството си на участник в ПТП, жалбоподателят е бил длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, както и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи, в какъвто смисъл е и задължителната повеля на чл.123, ал.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗДвП. Вместо това, той не само, че не уведомил компетентните органи на МВР, но и напуснал местопроизшествието /прибрал се у дома си и се къпал/, с което действително е осъществил визираните в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П две нарушения. Разпитаните двама свидетели – П. и Ц.  дадоха показания, че пристигайки на местопроизшествието са констатирали само наличието на обърнатия в канавката, лек автомобил. Съдът кредитира изцяло тези показания, предвид обстоятелството, че преди разпита на свидетелите бе разяснена наказателната отговорност, която носят на основание чл.290 от НК.

Не са налице и твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя  неясноти при индивидуализиране на обстоятелствата, при които са осъществени правонарушенията. В този смисъл, контролните органи достатъчно ясно са описали поведението на водача в контекста на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, посочвайки релевантните за спора факти. Дори и да се приеме, че актът и НП не отразяват цялостната фактология – липсва като описание, че при ПТП с пострадало лице, то това опущение не разкрива белезите на съществен процесуален порок и не ограничава в съществена степен правото на защита на санкционираното лице, което е разбрало какви деяния му се вменяват и е успяло да организира своевременно защитата си.

В настоящият случай, водачът е санкциониран за множество нарушения по ЗДвП, като водещо е нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП за причиняване на пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост. Останалите две съставомерни деяния се явяват последващи визираното такова. В тази връзка, настоящият състав приема, че действително материалите, съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното наказателно постановление и тези, събрани в хода на съдебното производство, съдържат достатъчни доказателства за установеност на административните нарушения от обективна и субективна страна. По несъмнен начин е доказано, че водачът не е уведомил компетентната служба на МВР, нарушавайки задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б."а" от закона. Актосъставителят, а впоследствие и АНО, правилно ги е квалифицирал, доколкото водачът не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представителни на МВР, а го е напуснал, без това му действие да е било предпоставено от каквато и да е спешна нужда, в какъвто смисъл е правилото на чл.123, ал.1, т.2, б."б" от ЗДв.П. С факта на напускане на местопроизшествието преди пристигането на компетентните органи на МВР жалбоподателя на практика е нарушил и задължението си по чл.123, ал.1, т.2, б."б" от ЗДв.П.

Гореизложените съображения съдът намира за достатъчно основание, за да се приеме, че деецът е осъществил приписаните му простъпки по пункт 2 и 3 от НП. Въпреки това, настоящия съдебен състав намира, че наложените административни наказания „глоба“ и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за правонарушенията по чл.123, ал.1, т.2, б. "а" и "б" от ЗДв.П, без да са посочени конкретни мотиви за това от АНО и без да са приложени доказателства по делото обосноваващи налагането на санкцията в по-висок от минималния размер  и се явяват прекомерни и не са съобразени с установените смекчаващи вината обстоятелства. Приобщените писмени и гласни доказателства сочат по категоричен начин, че жалбоподателят за повече от шест години е бил санкциониран за нарушение на ЗДв.П веднъж с НП и три фиша, т. е. липсват данни същия да е системен нарушител. Поради това, съдът намира, че всяко едно от наказанията „глоба“ и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" следва да бъде редуцирано до законовия му минимум, а именно „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС за по 1 /един/ месец доколкото съответстват на тежестта на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА пункт първи на НП № 17-0869-001626 от 21.07.2017г. на Началник група към Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на И.Ю.И., с ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДв.П за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П.

ИЗМЕНЯВА  наказателно постановление № 17-0869-001626 от 21.07.2017г. на Началник група към Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, в частта по пункт втори и трети, с което на И.Ю.И., с ЕГН ********** са наложени две „глоби” в размер на 80 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П за  нарушения на: чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДв.П и на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДв.П, като намалява глобите от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и намалява "лишаване от право да управлява МПС " за срок от по 2 /два/ месеца на по 1 /един/месец за всяко едно от нарушенията.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: