479/6.10.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На двадесет и девети септември две
хиляди и седемнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВАНД
№ 1868 по описа за 2017г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №267564 – F297710/10.05.2017год. на Директора на ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на
“МИПА“ ООД, гр.Шумен с ЕИК 127032379 е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33 ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като Счита, че се касае
за маловажен случай. В съдебно заседание представител се явява управителя М.М., който поддържа
жалбата.
За административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. Депозирано е
писмено становище да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: При извършена проверка на 12.04.2017г., документирана в ПИП №
0945803/12.04.2017 г., на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов” №24, стопанисвана от “МИПА“ ООД, гр.Шумен , органът по приходите е констатирал следното: В обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Съгласно извлечения междинен финансов отчет от ЕКАФП за деня на проверката е установено, че дневния оборот бил в размер на 328.50 лева. Извън случаите на продажби служебно въведена била сума от 30 лева. Касовата
наличност съгласно дневния финансов отчет към момента на проверката била 358.50лева.
Видно от описа на паричните средства в касата на обекта, който бил съставен в
присъствието на продавачката К.Р., била установена фактическа наличност на парични средства в касата в размер на 381.05
лева. Установена е
разлика между фактическата наличност в касата и разчетената от ФУ в размер на 22.55
лева повече, от което проверяващите
направили извода, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите
на продажба да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно
въведени" промяна на касовата наличност. Това се потвърждава и от отразеното от Р.във въпросния лист към ПИП, че се касае за оборотни пари, които не са
въведени във фискалното устройство като служебно въведени суми. За констатираното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св.Х.И.А. на 19.04.2017г. съставил срещу дружеството
АУАН № F297710, в присъствието на представляващия
дружеството – управителя М.И.М.. При предявяване на АУАН М. не е отразил
възражения. Не се е възползвал и от законното си право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185
ал.1 от ЗДДС на “МИПА“ ООД,
гр.Шумен с ЕИК 127032379 е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Наказателното
постановление е връчено лично на представляващият на 28.07.2017г.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства
и от събрани гласни такива – показанията на свид. Х.И.А. - извършил проверката
и актосъставител.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите
на продажби, когато ФУ притежава
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми,
всяка промяна на касовата наличност да се регистрира. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент.
При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по
делото доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно
установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, дружеството - жалбоподател е нарушило
чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е констатирано чрез извършване на надлежна
проверка от контролните органи и се установи, и доказа по несъмнен и
категоричен начин в процеса. Въпреки, че нарушението е формално без видим
вредоносен резултат, задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение, представлява нарушение на установения правов
ред по отношение на фискалната система. В административното и
в съдебното производство
по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че
на посочената в НП дата в стопанисвания от него търговски обект е била
установена сума, която не била регистрирана във ФУ, чрез служебното й въвеждане.
Единствено се излагат обстоятелствата, поради които е извършено. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на търговеца, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване
на тяхната дейност.
Настоящият състав обаче
счита за основателен довода на дружеството – жалбоподател, че в конкретния
случай се касае за маловажен случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай
от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато
трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая
административното нарушение е формално, на простото извършване. Не са настъпили
вреди, тъй като не е довело до неотчитане на приходи. Констатираната разлика не
е на голяма стойност. Съдът намира, че както нарушителя, така и
нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Не са налагани други наказания за
извършени нарушения от дружеството, поради което съдът счита, че се касае за
инцидентен случай в дейността на дружеството.
Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от
ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият
орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага
чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който
наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, наказващият орган въобще не е изложил мотиви за
липсата на предпоставките по чл. 28 от
ЗАНН.
Предвид изложеното,
съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен
състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН. В подкрепа на това е и обстоятелството, че при извършена последваща
проверка на дружеството през м. юли 2017г. не е
констатирана разлика между касовата и
фактическата наличност, което потвърждава доводите на представляващият
дружеството, че са били взети мерки в бъдеще да не бъдат допускани нарушения на
закона и подзаконовите нормативни актове по прилагато му.
От друга страна в процедурата по цялостното
изследване на законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът
установи и следното:
Административно-наказателна
отговорност на дружеството за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., е ангажирана на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС. Доколкото
е безспорно установено, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. , наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението,
но неправилно го е санкционирал съобразно чл.185 ал.1 от ЗДДС. Приложената
санкционна разпоредба не съответства на констатираното нарушение. Съотносимата
санкционна разпоредба за извършеното от дружеството нарушение е чл.185 ал.2 от
ЗДДС. Когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи, какъвто е
настоящият случай, ал.2 на чл.185 от ЗДДС препраща към ал.1, но само относно
размера на предвидената санкция, поради което дружеството следва да бъде
санкционирано съобразно чл.185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на
чл.185 ал.1 от ЗДДС се явява самостоятелна санкционна разпоредба за друг вид нарушение, а именно на чл.118 ал.1
от ЗДДС - неиздаване на фискален или
системен бон за извършени доставки/продажби в търговския обект. Това
несъответствие нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като
внася неяснота относно за какво нарушение е санкциониран.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №267564 – F297710/10.05.2017год.
на Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на “МИПА“
ООД, гр.Шумен с ЕИК 127032379 е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: