Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1903/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от ЕТ „Я.Ж.”–гр.Шумен срещу Наказателно постановление № И-2221/19.06.2017г. на кмета на Община Шумен, с което на търговеца било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 49, ал.7 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното: На 17.03.2017г. едноличният търговец сключил договор за наем, по силата на който му били предоставени за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ Бюфет „Тополите“, находящ се на ул.“Цар Освободител“, кв.169, парцел I по плана на гр.Шумен, представляващ масивна едноетажна сграда, както и цялото оборудване, намиращо се в Бюфета. Наемодателят бил собственик на сградата, а прилежащият терен към заведението бил собственост на Община Шумен. Наред с другите задължения, наемателят се задължил да плаща 100% от дължимото тротоарно право /летни маси/ на наетия имот към Община Шумен. След наемането на имота жалбоподателят предприел определени ремонтни дейности в Бюфета, в хода на които били отрязани три декоративни дървета, намиращи се наетия общински имот -1 бр. дърво от дървесен вид ясен с дебелина на ствола 0,30м. било отрязано на един метър височина от повърхността; 1 бр. дърво от дървесен вид „иглолистна туя“ с дебелина на ствола на мястото на отрязване 0,15м. било отрязано на височина три метра, като били премахнати всички клони на дървото, а 1 бр. дърво от дървесен вид „иглолистна туя“ с дебелина на ствола на мястото на отрязване 0,20м. било отрязано на височина от повърхността 0,70м. На 04.04.2017г. свидетелите Л.Л.К. и Н.И.Г.- инспектори в Дирекция „Устройство на територията“ при Общинска администрация гр.Шумен, преминали покрай заведението и забелязали, че дърветата са отрязани. Бил изготвен констативен протокол, в който били отразени установените обстоятелства, като жалбоподателят бил поканен да се яви в Община Шумен на следващия ден и да представи документ, разрешаващ отсичането на дърветата, издаден от Общината. Такъв документ не бил представен поради което на 05.04.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на търговеца, за това, че в качеството си на стопанисващ търговски обект -Бюфет „Тополите“ е наредил да бъдат отсечени дълготрайни декоративни дървета в общински недвижим имот, без да притежава разрешение от Общинска администрация-гр.Шумен. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на търговеца; бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.06.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на едноличния търговец било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300лв., за извършено нарушение на чл.32 от Наредба №1 на ОбС Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите Л.Л.К., Н.И.Г., С.Ж.С., Д.Ж.Д., П.С.П., Р. П.Р. и Г.Е.М., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите К., Г. и Р.. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Тримата също така не са заинтересувани от изхода на делото и не извличат полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в техните показания. Посочените свидетели лично са възприели обстоятелствата около извършването на нарушението. К. и Г. първи са забелязали стъблата на отрязаните дървета, като са категорични, че дърветата са били налични 3-4 дни по-рано. Заявяват и че са забелязали стърготини около отрязаните стволове, както и че отрезите са били свежи. От особено съществено значение са и показанията на св.Р., който е ландшафтен инженер по образование, поради което възприятията му се явяват с висока степен на достоверност. Същият е установил, че отрезите са пресни и проводящата тъкан все още сълзи, от което е формирал извод, че дърветата са отрязани преди не повече от пет дни. При това положение съдът приема за безспорно установено, че процесните дървета са били отрязани не повече от пет дни преди датата на съставяне на приложения по делото констативен протокол и при всички случаи- след сключването на договора за наем на заведението. Твърденията на свидетеля Д.Д. са в обратна насока, като същият заявява, че служители на жалбоподателя не са рязали дървета, а отрязани такива са били налични още при наемането на имота. Показанията на свидетеля в тази им част не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите К., Г. и Р.. Д.също така е пълномощник на търговеца, ангажиран с дейността на последния, поради което по начало не може да се счете за непредубеден и обективен свидетел. Показанията на свидетелите П.П. и Г.М. не допринасят за изясняването на делото, тъй като са твърде неконкретни и макар и двамата да заявяват, че са виждали много отрязани дървета, не посочват нито определени дати, нито конкретни дървета. Поради това твърденията им не се явяват нито убедителни, нито достоверни в достатъчна степен, за да опровергаят изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.32 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен забранява отсичането на дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение в недвижими имоти на държавата, общината, организации, кооперации и селскостопански земи в селищата извън тях, освен с разрешение на общинската администрация. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че след сключването на договора за наем на процесното заведение са били отрязани три дълготрайни декоративни дървета, намиращи се в недвижим имот, собственост на Общината. Процесуалният представител на жалбоподателя възразява, че стопанисваният от търговеца имот се намира в съседство с имота-общинска собственост, в който са отрязани дърветата, като твърди, че стопанисването на Бюфет „Тополите“ няма връзка с ползването на общинския терен. От показанията на свидетелите К. и Г. обаче се установява, че се касае за незастроен терен, който се използва от стопанисващия заведението за поставяне на летни маси. От самия Договор за наем на недвижим имот и движими вещи /т.20/ е видно, че жалбоподателят се е задължил да заплаща дължимото тротоарно право /летни маси/ на наетия имот към Община Шумен. При така установеното следва да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на наказващия орган, че процесният общински имот е формиран като прилежаща част към заведението и се ползва от лицето, стопанисващо и Бюфета. При положение, че дърветата са били отрязани след наемането на заведението от жалбоподателя, като същите са се намирали в терен, представляващ прилежаща част към последното, съдът намира, че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към търговеца, който е стопанисвал както Бюфета, така и общинския терен, предназначен за разполагане на летни маси. Като лице, ползващо общинския имот и заплащащо съответните такси, едноличният търговец е носел отговорност за законосъобразното стопанисване на обекта /видно и от т.10 от Договора за наемна недвижим имот и движими вещи/, включително и за спазване на забраната по чл.32 от Наредба №1. Доколкото посочената забрана е била нарушена и то безспорно по времето, когато общинският имот е бил ползван от търговеца, правилно и законосъобразно последният е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Следва да се отбележи, че отговорността на едноличните търговци е обективна /безвиновна/. В случая търговецът –жалбоподател носи отговорност за обективно причинения резултат, а именно- отрязването на три дървета в имот, ползван от него, като поведението на конкретни физически лица, довели до възникването на резултата, е без правно значение за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и е въпрос на вътрешни отношения.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Не представлява съществено процесуално нарушение посочването в наказателното постановление, че търговецът е „наредил“ отсичането на дърветата. Действително, конкретни доказателства в тази насока не са налице. Както беше посочено по-горе обаче, отговорността на едноличния търговец е обективна такава за причинен резултат, при което е без правно значение дали жалбоподателят е наредил извършването на такива действия или не е осъществил достатъчен контрол върху служителите си. От особено съществено значение в тази връзка са показанията на св.Данчев, който заявява, че за ремонта не са ангажирани работници, а е извършван „с техни сили и средства“. При това положение несъмнено не би могло да се предприеме дейност като рязане на дървета, без знание и съгласие на търговеца или от трети лица, извън контрола на последния. Поради това формулировката „наредил“, макар и непрецизна предвид доказателствата по делото, не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият носи отговорност за нарушаването на нормативно установената забрана, независимо дали е наредил или допуснал извършването на съответните действия. Неоснователни са и доводите за нарушаване на процесуалните правила поради несвоевременно връчване на АУАН и НП, доколкото сроковете по чл.34 безспорно са били спазени. Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.49, ал.7 от Наредбата, предвиждащ наказание за нарушения, за които не е предвидена специална разпоредба, какъвто е и процесният случай. Размерът на наказанието също е определен правилно, над минималния допустим размер, като са отчетени тежестта на извършеното нарушение и настъпилите вредни последици, а именно- унищожаване на три отделни дървета.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съдът споделя изложените в наказателното постановление съображения в тази връзка. По делото също така не са констатирани някакви особени извинителни обстоятелства за нарушаването на забраната, което потвърждава извода за немаловажност на случая.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № И-2221/19.06.2017г. на кмета на Община Шумен, с което на ЕТ „Я.Ж.”–гр.Шумен, ЕИК:203353655, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.49, ал.7 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: