Р Е Ш Е Н И Е
481/9.10.2017г., Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На пети
октомври, през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1904 по описа на ШРС за 2017г.
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 46-0000108 от 06.06.2017г. на Началника на Областен отдел
“Автомобилна администрация” гр.Шумен, с което на Г.Д.Г. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди /лева, на основание
чл.93, ал.1, т.1от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на
чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание не се явява лично, като изпраща
упълномощен представител.
За Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира,
че жалбата е неоснователна. ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и на 05.05.2017.
управлявал товарен автомобил от категория N3 “Волво Ф12”, с ДК № ОВ 2662 АР,
собственост на ЕТ „Д.Д.“, с ЕИК 040222005, с прикачено полуремарке от категория
04 ШМИТЦ С01, с рег. № ОВ 1427 ЕА, собственост на ЕТ „Д.Д.- М.Д.“, с ЕИК 040222005,
притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността № 2382 в момента със заверено
копие № 123820601, извършващ в момента обществен превоз на товари от гр. Шумен
за гр. Плевен, превозва фаянсови плочки, видно от пътен лист № 593575 от
03.05.2017г. и товарителница сер. V-3 №023806/05.05.2017г.
В хода на извършената проверка, проверяващите
установили, че в момента на проверката водачът е без удостоверение за
психологическа годност, предоставя удостоверение със срок на валидност 16.02.2016г.,
с № 159448.
За
констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2016, № 235116 от 05.05.2017г., в който актосъставителят е
посочил, че с горното деяние –извършва
превоз ,като в момента на проверката е без удостоверение за психологическа
годност, предоставя удостоверение със срок на валидност 16.02.2016г., № 159448,
е нарушена разпоредбата на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, след като е изложил,
че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, е издадено наказателно постановление № 46-0000108 от 06.06.2017. на
Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Шумен, с което на Г.Д.Г.
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди /
лева, на основание чл.93, ал.1,т.1от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/,
за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и
от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Производството е от административно- наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките
са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно -наказващия
орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът
установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно,
както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита,
че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.
- при първо нарушение.
Съгласно
чл. 89 от Наредба № 33 /1999г. на МТ, по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл.
100, ал. 1, т. 1 – 3
от Закона за движението по пътищата и следните документи:
1. Удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните
средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се
изисква заверено копие от лиценза).
2. Попълнен пътен лист по образец
(приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство
без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от
международен превоз.
3. Товарителница (приложение № 15).
4. Карта за квалификация на водача,
издадена по реда на Наредбата по чл.
7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
5. Свидетелство за водач, извършващ превоз
на опасни товари – когато се извършва превоз на опасни товари.
6. Удостоверение за психологическа
годност.
От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката от
органите на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Шумен, жалбоподателят,
като водач на товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари между два
пункта на територията на Република България, видно от пътен лист за извършване на обществен
превоз № 593575 от 03.05.2017г., в момента на проверката е без удостоверение за
психологическа годност, като представя удостоверение с изтекъл срок на валидност-
16.02.2016г., с № 159448.
Отразената в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава
по безспорен начин от разпита на свидетелите.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя,
в съдебно заседание се представи Удостоверение за психологическа годност №
412869 от 11.05.2017г., издадено след проверката, което доказателство
потвърждава констатациите в АУАН и в НП.
Съдът намира за неоснователно възражението в съдебно заседание
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице
разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП, което е довело до
прилагане от страна на АНО на норма, регламентираща по-висок размер на
санкцията. В НП е посочено, че водачът,
в момента на проверката е без удостоверение за психологическа годност,
предоставя удостоверение със срок на валидност 16.02.2016г., с № 159448. В
АУАН е посочено че, при проверката се установило, че водачът извършва следното
нарушение - извършва превоз, като в
момента на проверката е без удостоверение за психологическа
годност,предоставя удостоверение със срок на валидност 16.02.2016г., № 159448.
Разпоредбата
на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАП предвижда , че водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
Нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАП регламентира, че водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
От анализа
на описаните норми следва извод, че чл.
93, ал.2 от ЗАП се прилага в случай, че водачът има валиден и действащ към
момента на проверката документ, но не го
представя в момента на проверката. В конкретния казус не сме изправени пред
такава ситуация, доколкото , валиден към
момента на проверката документ, а именно удостоверение за психологическа
годност, жалбоподателят няма и съдът
намира, че санкционната норма по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП, е относимата и
правилно приложена за извършеното.
Горният извод
се потвърждава и от представеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, издадено след проверката, Удостоверение от 11.05.2017г., № 412869, за психологическа
годност.
Съобразен,
горният факт, с иззетото, невалидно към проверката удостоверение за
психологическа годност /№ 159448/
води до извод, че водачът е извършвал
транспортна дейност без валидно Удостоверение, в продължение на година и три
месеца.
Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба и го е
санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил,
че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващия
орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения и фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно становището
за прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния казус, на представителя на
жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не
е маловажен. Съобразно Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007г. на ОСНК на
ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на
съда е относно материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че не е налице
хипотезата на чл. 28, б."а" от ЗАНН, касаеща
маловажност на деянието. Преценката за маловажност следва да се прави на базата
на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на
извършване и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от същия вид. В случая не са налице обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. С деянието, обявено
за наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания
ред за извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари и конкретно документите, които водачите, извършващи такъв превоз
следва да представят на контролните органи , който ред, предвид завишените
изисквания при осъществяването му и предвидените високи санкции за нарушаването
му, се ползва с висока степен на защита. Освен това, деянието не е резултатно -
не е свързано с настъпване на вреди, за да е възможно тяхната липса или
незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, актът за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите, съобразно разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление –
тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова-
следва да бъде потвърдено, а жалбата- като неоснователна и недоказана, следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 46-0000108 от 06.06.2017. на Началника на
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Шумен, с което на Г.Д.Г., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди /
лева, на основание чл.93, ал.1,т.1от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/,
за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: