Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1935/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Евро Импекс” ЕООД- гр.София срещу Наказателно постановление № 43/01.08.2017г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда. Дружеството-жалбоподател счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало инсталация за сепариране на твърди битови отпадъци, намираща се на ул.“Варненско шосе“ №6 в гр.Шумен. На 01.03.2017г. до директора на РИОСВ-гр.Шумен бил подаден сигнал за нерегламентирано натрупване на подситова фракция в района на извършване на дейност от санкционираното дружество. На същата дата била извършена проверка от експерти на Регионалната инспекция, които установили, че в момента не се извършва дейност по сепариране на ТБО поради извършване на ремонтни работи, както и че образуваният от дейността на дружеството отпадък с код 19 12 09 /подситова фракция/ се събира и съхранява на открита площадка. Съгласно записите в отчетната книга към момента на проверката отпадъкът възлизал на 12 347,513т., като посоченото количество се съхранявало на площадката от 16.06.2016г. Проверяващите констатирали също, че площадката за съхранение на този вид отпадък не е с осигурена непропусклива повърхност, плътна ограда и ясни надписи за отпадъците, които се третират в нея, поради което приели, че същата не отговаря на съответните нормативни изисквания. Направените констатации били отразени в Констативен протокол №ПП-05/01.03.2017г., с който били дадени и предписания площадката за предварително съхранение на отпадък с код 19 12 09 да се приведе в съответствие с изискванията на Наредбата по чл.43, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, а също и да се уведоми писмено РИОСВ-Шумен за конкретната дата, на която се предвижда дружеството да възобнови дейността по сепариране на отпадък с код 20 03 01. Бил определен срок за изпълнение на дадените предписания до 08.03.2017г. В изпълнение на второто предписание с писмо с вх.№1303/10.03.2017г. дружеството уведомило РИОСВ, че инсталацията за сепариране на ТБО е в експлоатация от 03.03.2017г. Било изразено и становище, че Наредбата по чл.43, ал.1 от ЗУО е отменена и поради това дружеството не е обвързано от нейните разпоредби. Първото от дадените предписания обаче не било изпълнено. На 13.03.2017г. била извършена последваща проверка на посочения обект, при която това обстоятелство било установено. Бил съставен Констативен протокол № ПП-06/13.03.2017г., в отговор на който дружеството депозирало писмо, в което отново изтъквало изложените в писмото с вх.№1303/10.03.2017г. възражения, като се сочело и че изпълненията на даденото предписание ще затрудни съществено изпълнението на заявено инвестиционно намерение. Във връзка с тези констатации на 03.04.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е изпълнило в срок дадено на основание чл.155, ал.2 от ЗООС предписание с Констативен протокол № ПП-05/01.03.2017г. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 01.08.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което “Евро Импекс” ЕООД- гр.София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите Е.Я. В.А., З.П.В., П.И.С., П.Д.П. и П.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите В.А., В. и П., които са участвали в извършването на отделните проверки и лично са установили изложените по-горе обстоятелства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото и не извличат полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в дадените от тях показания. Св. Д. работи за санкционираното дружество, като в показанията му се съдържа допълнителна информация за организацията на дейностите по площадката. С особено значение за установяването на фактите по делото са и приложените констативни протоколи, изготвени от проверяващите, в които същите са обективирали резултатите от проверките. По делото са приложени и фотоснимки, които не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗООС оправомощава Министерството на околната среда и водите да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. По силата на третата алинея на цитираната норма на регионално равнище контролът се осъществява от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. От своя страна чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС задължава упълномощените длъжностни лица, по време на извършване на текущия контрол, да съставят констативни протоколи, в които да се отразяват констатираните факти и обстоятелства, като лицата се овластяват и да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В случая с Констативен протокол № ПП-05/01.03.2017г. на дружеството са били дадени предписания площадката за предварително съхранение на отпадък с код 19 12 09 да се приведе в съответствие с изискванията на Наредбата по чл.43, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, със срок за изпълнение- 08.03.2017г. От показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от приложените снимки, се установява, че посоченото предписание не е било изпълнено- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на санкционираното лице. Като не е изпълнило дадените му задължителни предписания, дружеството е осъществило състава на чл.166, т.3 от ЗООС, предвиждащ специална санкция за лице, което не изпълнява предписанията, дадени в констативните протоколи по чл.155 от с.з., за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за липса на нарушение, тъй като процесният констативен протокол, с който са дадени предписанията, е бил получен едва след изтичане на срока за изпълнението им. От показанията на св.П. се установява, че при проверката, завършила с издаването на Констативен протокол № ПП-05/01.03.2017., е присъствал служител на дружеството- лицето К.К.И., на длъжност организатор, което е отразено и в посочения протокол. Същият обаче отказал да го подпише, тъй като получил такива указания от горестоящ служител по време на телефонен разговор. Да се приемат за основателни възраженията за несвоевременно узнаване за дадените предписания при това положение би означавало да се даде възможност на дружеството да черпи благоприятни последици от неправомерните действия на негови служители, насочени към затрудняване на проверката. От показанията на св.П., както и от тези на св.В. се установява също, че началникът на базата е бил запознат по телефона с дадените предписания и с констатациите в констативния протокол, като последният е бил изпратен също и по електронна поща и по факс. Не могат да бъдат споделени доводите, че разпоредбите на ЗАНН не предвиждат връчване на констативни протоколи по интернет, доколкото цитираният нормативен акт изобщо не предвижда съставянето на констативен протокол като задължителен елемент от административнонаказателното производство и съответно не установява изисквания към реда на връчване на издаден такъв. Следва да се отбележи, че показанията на св.Д.- управител на процесния обект, не опровергават твърденията на свидетелите В. и П., а напротив- същият потвърждава, че е разговарял с проверяващите на 01.03.2017г. по телефона. При положение, че при проверката е присъствал служител на дружеството, че управителят на обекта е бил уведомен за констатациите и за дадените предписания по телефона още на 01.03.2017., както и че констативният протокол е бил изпратен също и по електронна поща и по факс, възраженията за несвоевременно връчване на дадените предписания се явяват напълно неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и възраженията за липса на нарушение поради неизпълнимост на даденото предписание. В жалбата се твърди, че е било обективно невъзможно да се приведе площадката в съответствие с „наредба по чл.43, ал.1 от ЗУО“, тъй като визираната в констативния протокол Наредба №7/24.08.2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци не е действащо право. Действително, посочената наредба е била издадена при действието на ЗУО, който е бил отменен с приемането на нов закон със същото наименование, публикуван в ДВ бр.53/13.07.2012г. Разпоредбата на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия ЗУО предвижда в срок до шест месеца от влизането на закона в сила да бъдат приети подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Посоченият срок обаче не е бил спазен и такива подзаконови нормативни актове все още не са приети. Втората алинея на цитираната преходна разпоредба обаче посочва изрично, че подзаконовите нормативни актове, издадени/приети на основание отменения Закон за управление на отпадъците, се прилагат до издаването на актовете по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон. Доколкото действието на посочените подзаконови нормативни актове е продължено до издаването на нови такива, а не до изтичане на предвидения в първата алинея срок, не съществува никакво съмнение, че Наредба №7/24.08.2004г. в действителност не е отменена и продължава действието си и към настоящия момент, като неспазването на посочения шестмесечен срок, само по себе си, не рефлектира върху действието ѝ. Не обуславят отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и доводите за обективна неизпълнимост на дадените предписания поради големият обем на отпадъците и предоставеният за преместването им твърде кратък срок. По силата на чл.145, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. В случай, че санкционираното дружество е считало дадените му предписания за обективно неизпълними и незаконосъобразни, същото е имало възможност да атакува същите по реда на АПК пред ШАС. Такива действия обаче не са били предприети, поради което предписанията, дадени в процесния констативен протокол, са били задължителни за дружеството, като неизпълнението на едното от предписанията законосъобразно е обусловило образуването на настоящото административнонаказателно производство.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено и да организира съответно защитата си. Не е допуснато процесуално нарушение с посочването и на двете дадени предписания в наказателното постановление. По този начин само е постигнато по-пълно описание на фактическата обстановка, но правото на защита на санкционираното лице не е накърнено по никакъв начин, тъй като в наказателното постановление изрично е посочено, че не е било изпълнено първото предписание, а по изпълнение на второто е било входирано съответното уведомително писмо. От приложената по делото Заповед №133/18.05.2917г. се установява, че лицата, издали процесния констативен протокол и направили съответните предписания са били надлежно упълномощени и определени като длъжностни лица по смисъла на чл.148, ал.3 от ЗООС, като са овластени и да съставят актове за нарушения по ЗООС. Непосочването на заповедта в акта не представлява процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не поставя такива изисквания към съдържанието му. Не съществуват подобни нормативни изисквания и към съдържанието на констативните протоколи, при което твърденията, че поради това предписанията не са имали задължителен характер, се явяват несъстоятелни. Не е допуснато процесуално нарушение и при връчването на съставения АУАН. Същият е бил предявен и връчен на лице, изрично упълномощено да представлява дружеството-жалбоподател пред РИОСВ, да подава, подписва и получава всякакви документи, включително и при оформяне на административнонаказателни нарушения. Пълномощното, приложено на л.38 от делото, е подписано от управителя на дружеството, като изрично е посочено, че същият действа в това качество. В практиката на съдилищата от този съдебен район също така не съществува съмнение, че АУАН може да бъде връчен и на упълномощен представител, като правилата на НПК за процесуалното представителство намират приложение едва в съдебното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

За констатираното неизпълнение на административно задължение на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е наложено наказание в размер малко над минималния, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая и обстоятелството, че на същото са били давани аналогични предписания и в предходен период, но те не са били изпълнени. Следва да се отбележи също, че липсата на мотиви относно размера на наложената санкция, макар и укорима, не представлява процесуално нарушение и не обуславя отмяната на наказателното постановление. Не представлява такова нарушение и липсата на съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдебната практика приема последователно, че с издаването на наказателно постановление наказващият орган мълчаливо изразява становище за липса на условия за приложение на цитираната норма. Съдът също намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив- касае се за огромно количество отпадък, съхранявано продължително време на площадка, неотговаряща на нормативните изисквания, при което неизпълнението на даденото предписание би могло да създаде сериозна опасност от увреждане на околната среда.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 43/01.08.2017г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на “Евро Импекс” ЕООД- гр.София, ЕИК:130002410, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: