Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1944
по
описа за 2017г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 27-0000261/07.08.2017г. на Директора на Дирекция “ИТ” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ
на “ДЕНС СТИЛ 96” ЕООД с ЕИК 204474930, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500лв. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно, като излага
съображенията си. Също така счита, че се касае за маловажен случай, което не
било отчетено от наказващия орган. В съдебно заседание, редовно призован, явява
се процесуален представител – адв. Сн. И. от ШАК.
В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП излагайки съображенията си
за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
„БОБО – СТИЛ“ ЕООД, гр.Шумен извършвало
дейност - шивашки
услуги и изработка на дрехи, в
стопанисван от него обект – шивашки цех,
находящ се в гр.Шумен, ул. “Индустриална” №11. В началото на 2017г. дейността
на „БОБО – СТИЛ“ ЕООД била поета от
„ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД, гр.Шумен и се извършвала в същия обект – шивашкия цех на
ул. “Индустриална” №11 в гр.Шумен. Трудовите договори на работниците с „БОБО – СТИЛ“ ЕООД, гр.Шумен били прекратени,
след отправено 30 дневно предизвестие и сключени нови трудови договори с „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД. Св. М.С.К.
работела в „БОБО – СТИЛ“ ЕООД на длъжност „шивач мъжко/дамско облекло“. Същата
отказала да подпише и получи отправеното й предизвестие за прекратяване на
трудовия й договор с „БОБО – СТИЛ“ ЕООД, както и заповед № 039/04.04.2017г. за
прекратяване на трудовия договор.
Отказала да подпише и Трудов
договор №047/03.04.2017г. с „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД, но въпреки това продължила да
полага труд в шивашкия цех до 09.06.2017г., за което от „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД й било начислявано и
изплащано трудово възнаграждение. Въпреки, че св. М.К. отказала да подпише новия трудов договор,
„ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД, гр.Шумен, в качеството си на работодател, изпратило
уведомление до ТД на НАП Варна, офис Шумен.
На 12.06.2017г. св. М.С.К.
депозирала в Дирекция „ ИТ“, гр.Шумен
жалби срещу „БОБО – СТИЛ“ ЕООД, в които посочила, че била прехвърлена в „ДЕНС
СТИЛ 96“ ЕООД без нейно знание и съгласие като моли за съдействие да получи
трудовата си книжка и неизплатено трудово възнаграждение, както и заповед за
прекратяване на трудовия й договор с „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД.
Във връзка с
депозираните жалби компетентни длъжностни лица при Дирекция “ИТ” - гр.Шумен
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „БОБО – СТИЛ“ ЕООД и „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД. Било
установено, че всички работници на „БОБО – СТИЛ“ ЕООД били прехвърлени в „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД като за целта трудовите
им договори с първото дружество били прекратени и сключени нови с „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД. С изключение на св. М.К.,
по отношение на всички останали работници не били констатирани нарушения на
трудовото законодателство. При извършената проверка на „БОБО – СТИЛ“ ЕООД по
отношение на св. М.К. били представени
на проверяващите отправеното й предизвестие за прекратяване на трудовия й
договор с „БОБО – СТИЛ“ ЕООД, както и заповед № 039/04.04.2017г. за
прекратяване на трудовия договор, на които било отразено, че са й били връчени от св. И.Т.С., но К. отказала
да ги подпише, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. От „ДЕНС
СТИЛ 96“ ЕООД били представени трудовия договор от №047/03.04.2017г., Справка
от НАП за приети и отхвърлени уведомления от 03.04.2017г.,
отчетни форми за явяване на работа за месеците април, май и юни 2017г. и
заверени копия на фишове за заплати.
На 23.06.2017г. от Д.Д.
К., в качеството й на пълномощник на „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД, били снети писмени
обяснения на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ, според които от 04.04.2017г. до
09.06.2017г. М. К. е полагала труд в дружеството, но е отказала да подпише
трудовия си договор, получила трудовото си възнаграждение за м. април 2017г. от
„ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД.
За резултатите от проверките на 06.07.2017г. бил изготвен
Протокол за извършена проверка №ПР1725053 съгласно който било констатирано
нарушение на 63 ал.2 от КТ изразяващо се в това, че дружеството „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД в
качеството на работодател е допуснало до работа св. М.К., без да й е предоставило преди
постъпването на работа екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТДНАП
гр.Варна.
Предвид направените
констатации при проверката св. С.К. съставила срещу дружеството АУАН № 27-0000261/07.07.2017г.
за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Акта
бил съставен в присъствието на упълномощено лице, на което е и връчен. При
предявяване на акта не са отразени възражения. Не са депозирани такива и в
законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият
орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На чл.414 ал.3 от КТ на “ДЕНС СТИЛ 96” ЕООД с ЕИК 204474930, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500лв, за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид.С.К. - актосъставител и участник в
проверката, свид.М.М. - свидетел по акта и участник в проверката, свид. Т.К.,
свид. И.С., както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им
са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени
доказателства..В хода на съдебното производство
в качеството на свидетел бе
разпитана и М.С.К., чийто показания съдът не кредитира по изложени по – долу
съображения.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, от правна страна следното:
Съдът не констатира
наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на
АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи,
посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление също е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от
ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. При извършената
проверка контролните органи не са
констатирали нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ изразяващо се в това, работничката М.
Д.да е била допусната до работа без
сключен писмен трудов договор и въпреки
престирането на труд за периода от 04.04.2017г. до 09.06.2017г. за „ДЕНС СТИЛ
96“ ЕООД, дружеството жалбоподател не е санкционирано за такова нарушение, от
което следва че контролните органи са приели, че е налице сключен писмен трудов
договор, въпреки липсата на положен подпис от страна на работника. Административнонаказателната
отговорност на работодателя е ангажирана за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Разпоредбата
на чл.63 ал.1 от КТ вменява в задължение
на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му
на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Работодателят не може съобразно чл.63 ал.2 от КТ да допусне до работа работник,
преди да му предостави документите по ал.1.Т.е. както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че има сключен писмен трудов договор, който обаче
не е бил предоставен на работничката М. К., преди да бъде допусната до работа.
Въз
основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че всички
работници на „БОБО – СТИЛ“ ЕООД били прехвърлени в „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД като за целта трудовите
им договори с първото дружество били прекратени и сключени нови с „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД. С изключение на св. М.К.,
по отношение на всички останали работници не били констатирани нарушения на
трудовото законодателство. Безспорно е и, че отправеното предизвестие до М.К.,
изготвената ѝ заповед за прекратяване на трудовия й договор с „БОБО –
СТИЛ“ ЕООД и новия трудов договор с
„ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД не са били подписани от К.. Дружеството не оспорва
факта, че е била допусната до работа
в „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД, без да е получила екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ.
Твърди се, че всички документи са й били предоставени, но е отказала да ги
подпише и получи. Безспорно се установи, че
през периода 04.04.2017г. – 09.06.2017г. М.К. е полага труд и ѝ е
начислявано трудово възнаграждение в „ДЕНС СТИЛ 96“ЕООД.
Разпитана
в съдебно заседание М.К. сочи, че не е била уведомена, че трудовият й договор с „БОБО – СТИЛ“ ЕООД
следва да бъде прекратен. Не й е било връчвано нито предизвестие, нито заповед
за прекратяване. Не й бил връчван и трудов договор с „ДЕНС СТИЛ 96“ЕООД и в периода
от 04.04.2017г. – 09.06.2017г. тя не знаела,
че престира труд за това дружество. Посочва също така, че не желае да е в
трудово правни отношения с това дружество като единствената причина, която
излага за това е факта, че управител на дружеството, т.е. нейн шеф, била
шивачка, поради което и след като разбрала, че има регистриран трудов договор с
„ДЕНС СТИЛ 96“ЕООД, повече не се явила
на работа. От своя страна свидетелите Т.К. и И.С. посочват, че всички работници
, вкл. и М.К. са била уведомени, че с
оглед преминаване на дейността от „БОБО – СТИЛ“ ЕООД към „ДЕНС СТИЛ 96“ЕООД ще бъдат прехвърлени към „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД,
посредством прекратяване на старите трудови договори и сключване на нови. От
всички работници единствено М.К. отказала да подпише съответните документи, тъй
като не искала шивачка да й бъде управител и въпреки това продължила да полага
труд. По отношение на тези обстоятелства, съдът кредитира показанията на свидетелите
Т.К. и И.С., тъй като намира същите за логични, съответстващи на установеното. От
страна на „ДЕНС СТИЛ 96“ ЕООД трудов договор със св. М.К. е бил изготвен на
03.04.2017г. и е бил регистриран в НАП
същия ден, което доказва, че същият не е антидатиран. След като е било
изпратено уведомление до НАП, съдът не
намира основателна причина трудовият договор да не е бил представен за подпис на лицето, в подкрепа на това е и
факта, че трудовите отношения със всички други работници /около 50/ са били
уредени съобразно трудовото законодателство и няма логика само спрямо тази работничка двете дружества да са били некоректни, т.е.
само тя да не е била уведомена за прехвърлянето, още повече , че дори е без подписан трудов договор от нейна
страна, тя не е била възпрепятствана да
полага труд и е било начислявано и платено възнаграждание. Св. М.К. също не
посочва някаква причина, поради която единствено тя да не била запозната.
Предвид така установените факта съдът намира, че по скоро поведението на М.К. е
било некоректно. Въпреки това, съдът намира, че доколкото е била допусната до
работа, без да й е предоставен преди постъпването на работа екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТДНАП гр.Варна, формално е бил осъществен от
обективна страна състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Предвидената в
чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на
задължение е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ.
За
това нарушение дружеството е санкционирано, съобразно разпоредбата на чл.414
ал.3 от КТ като е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Не става
ясно какви са били конкретните съображенията на наказващия орган да наложи
наказание над минимално предвидения размер. В НП няма твърдения дружеството да
е било санкционирано за други нарушения на трудовото законодателство. Доказателства
в тази насока също не са представени.
Настоящият съдебен
състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай,
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че
дружеството е направило необходимото, за да изпълни задълженията си на
работодател регламентирани в КТ. Въпреки
некоректното поведение на работника, действията на дружеството, макар и в
нарушение на КТ, са били изцяло в интерес на работника, тъй като трудовият
договор е бил регистриран, посочения период се зачита за трудов стаж, начислено
и платено е трудово възнаграждение, внесени са съответните осигуровки. Не са
настъпили каквито и да е вредни последици за М.К.. Поради това и обществената
опасност на неизпълнението на това задължение на работодателя не е голяма. Не
се установява до този момент дружеството да е било наказвано за идентично или подобно нарушение, поради което съдът намира, че не
е от категорията на системните нарушители на трудовото законодателство към
които чл.28 от ЗАНН не би намерил
приложение. Касае се за инцидентен случай. Предвидената имуществена санкция дори и в
минимален размер се явява прекомерно тежка, предвид конкретната ситуация.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата
хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при
хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното
и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 27-0000261/07.08.2017г. на Директора на Дирекция
“ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414
ал.3 от КТ на “ДЕНС СТИЛ 96” ЕООД с ЕИК
204474930, гр.Шумен, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: