В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. Апостолова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1945 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-001787/08.08.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 /дванадесет/ точки. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП като изтъква доводи, че написаното не отговаря на действителността В съдебно заседание, редовно призован, се явява, за него се явява и редовно упълномощен представител, който също така пледира за отмяна на НП. Моли да им се присъдят направените съдебни разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 17.07.2017 г. около 01.0 часа в гр. Шумен в заведение „Червения рак“ находящо се в кв. „Тракия“ на града четирима човека между които жалбоподателя и свидетелката П.И. се веселели, като вдигали прекомерен шум. На този сигнал за прекомерен шум през нощта бил изпратен патрулен екип на РУ – Шумен, които при пристигането си се наложило да отведът мъжа от компанията за справка в полицейското управление. Преди да отидат в полицейското управление, те преминали през ОРБК - Шумен за да прегледат и освидетелстват мъжа. През това време останалата част на компанията се изнесла пред управлението за да видят какво става с техния познат. През полицейското управление пристигат с лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № Н 17 38 ВВ, управляван от свидетеля К.Р. – брат на жалбоподателя. При пристигането си пред управлението свид. Р. паркира на неразрешено за паркиране място, непосредствено до входа на управлението, там където спира служебния автомобил на началника на управлението. Двамата полицейски служители – свидетелите Г.А. и В.В. след като преминават през ОРБК пристигат пред управлението заедно със задържаното от тях лице и заварват компанията от заведението пред управлението, както и паркиралия неправилно автомобил. При придвижването на задържаното лице към управлението свид. В. забелязал, че жалбоподателя е седнал в неправилно паркиралия автомобил и прави маневри на заден ход. Обажда се на колегата си А., който също така вижда движението на автомобила с единствен в него жалбоподателя и понеже знаят от заведението „Червения рак“, че са употребили алкохол в това число и жалбоподателя. Свид. В. му поисква документи за самоличност и се обажда на колега от КАТ за съдействие при установяване употребата на алкохол от страна на жалбоподателя, пред вид извършваните от него маневри пред управлението. На място се явява свид. П.П., който приканва жалбоподателя да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARDN -0034. Жалбоподателя М. отказва да извърши исканата проба. След отказа му свид. П. издава талон за медицинско изследване № 0046547, който талон жалбоподателя отказва да получи и не се е явил в посочения в талона час за даване на кръв за химическо изследване.

За така констатираното нарушение жалбоподателя бил отведен в РУ – Шумен, където му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1787 от 17.07.2017г., като актосъставителят счел, че с деянията си жалбоподателят е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал и получил съставения му акт, като в графата възражения отбелязал „Не съм управлявал автомобила“. Възползвал се е от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок по чл. 44 а.1 от ЗАНН и е депозирал такива. Така депозираните писмени възражения били разгледани от АНО и с УРИ 869р-4101/04.08.2017г. под формата на докладна записка изготвена от инсп. М.М. същите не били уважени. Въз основа на така съставения акт и материалите по преписката е издадено НП № 17-0869-001787/08.08.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 /дванадесет/ точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни доказателства от свидетелите П.П., Г.А. и В.В., като и от останалите събрани по делото доказателства. По делото са разпитани като свидетели и К.Р. – брат на жалбоподателя, както и П.И. близка позната на жалбоподателя. Свидетеля Р. не е пряк свидетел на извършваните от брат му маневри с неправилно паркирания от него автомобил. Неговите показания са в насока, че след като е паркирал автомобила на неправилно място пред полицейското управление той е взел ключовете от автомобила, оставил е компанията пред управлението и се е отдалечил, понеже му било нервно. Заявява също така, че брат му го извикал и му казал, че са му взели книжката понеже бил карал. Жалбоподателя е санкциониран за извършване на маневра пред полицейското управление. Съдът не споделя тези негови показания, тъй като той е бил наясно с неправилното паркиране пред управлението и при възникване на някаква ситуация автомобила му би бил пречка за овладяването и без наличието на ключовете за стартирането му, като той през цялото време не е бил при останалите, а се е разхождал. Свидетелката И. твърди, че през цялото време жалбоподателя е стоял прав пред управлението и не се отделял за миг от мястото си и не е вършил никакви маневри с процесния автомобил. Съдът не споделя тези нейни показания, тъй като тя е заинтересована от случая и е близка позната на жалбоподателя. Освен това в техните показания има съществени противоречия относно мястото където е бил поканен жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, така и за мястото където се е намирал брат му в момента на пристигането на полицейския патрул, както и за начина по който е бил извикан или разбрал за извършването на проверката. Тези показания съдът не може да приеме като последователни и логични. Също така и двамата свидетели очевидно са заинтересовани от случая и желаят да помогнат с показанията си на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал лек автомобил “Мерцедес Ц 220”, управлението му се състои в извършването на маневри пред полицейското управление в гр. Шумен, бил е приканен от полицейски служител да преустанови движението на автомобила и след установяване на самоличността му е бил проверен от управомощен контролен орган, като при извършената проверка е отказал да бъде пробван с техническо средство за употреба на алкохол, а също така е отказал и да даде кръвна проба. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 174 ал.3 от ЗДвП: водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието на за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Участието на жалбоподателя в извършването на маневри с автомобил пред полицейското управление е установено по категоричен начин. Съдът не възприема неговата защитна версия, че след паркирането на автомобила от страна на брат му, той не е го е управлявал повече, както бе посочено по горе съдът не споделя показанията на свид. И., която заявява, че няма спомен Р. да е вършил някакви маневри с автомобила, но не заявява категорично, че не е извършвал такива. Отказът за проверка за употреба на алкохол с техническо средство е установен по категоричен начин, както със събраните гласни доказателства, а също така и с приложеното по делото писмено доказателство. Разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв., водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието на за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в съответния размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г., а именно в константния размер.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени разноски, съдът в съответствие с ТР №3/08.04.85г. по н.д. №98/84г. на ОСНК, счита, че същата като недопустима, не следва да бъде разглеждана, тъй като производството по обжалване на наказателни постановления е особен вид наказателно производство и за разглеждането на това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-001787/08.08.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 /дванадесет/ точки.

Решението подлежи обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: