Р Е Ш Е Н И Е

464/28.9.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: В.С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1952 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 46-0000195 от 11.08.2017 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с което на „Хиоси груп“ ЕООД, Булстат 202334520, представлявано от Х.Ф.Х., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Хиоси груп“ ЕООД е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Петър Парчевич“ № 44, ет. 3, ап. 3 и се представлява Х.Ф.Х., ЕГН **********. Основния предмет на дейност на дружеството – жалбоподател е извършване на всякакъв вид транспортна дейност - вътрешен и международен транспорт на товари и пътници, превозни сделки и услуги, като във връзка с транспотната дейност дружеството притежава лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България № 03410.

На дружеството – жалбоподател „Хиоси груп“ ЕООД била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания за извършване на международни превози на товари от длъжностни лица към Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен, по повод постъпило писмо с Изх. № 17227499/28.06.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен. На 10.06.2015 г. било изпратено Известие с Рег. № 81 - 00 - 33 – 1006/29.06.2017 г. до управителя на търговското дружество „Хиоси груп“ ЕООД, съдържащо писмено разпореждане в 7-дневен срок да представи в офиса на Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен документи във връзка с проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.08.2016 г. до 31.05.2017 г. В цитираното известие подробно е изложен списък с исканите документи, както е и упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите документи съгласно чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТ, във вр. чл. 91б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Посочено известие било получено от Ю.Х. - упълномощено лице от дружеството – жалбоподател на 09.07.2017 г., което обстоятелство Ю.Х. лично удостоверил с полагане на личен подпис срещу получил в известието за доставка. Тъй като в указания 7-дневен срок от страна на дружеството не били представени исканите писмени документи въпреки изричната покана, с покана с Рег. № 81-00-33-1006+1/17.07.2017 г. е дадено указание за явяване на управителя или упълномощено лице на „Хиоси груп“ ЕООД в 3-дневен срок от получаване на същата, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с тези констатации на 27.07.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да представи за проверка документите, свързани с транспортната дейност на фирмата, посочени с Известието за проверка на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен с Рег. № 81 - 00 - 33 – 1006/29.06.2017 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 46-0000195 от 11.08.2017 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с което на „Хиоси груп“ ЕООД, Булстат 202334520, представлявано от Х.Ф.Х., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвтП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Х.С. и на свидетеля И.Д.И. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.Х.С. и И.Д.И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установената фактическа обстановка съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на дружество - жалбоподател нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Императивната разпоредба на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ предвижда, че превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена на основание чл. 91а, ал.1 от ЗАвт.П и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на изискванията на Закона за автомобилните превози, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти – (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) 165/2014. Съгласно ал. 1 на чл. 12 от цитираната наредба се извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на селектиране на предприятията за извършване на проверка. Определеният в ал. 5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТ срок за представяне на документите за проверката е 7-дневен.

От събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния случай това задължение не е било изпълнено от дружеството - жалбоподател, което не само до 24.00 часа на 16.07.2017 г. включително не е предало изисканите му с нарочно известие документи, свързани с транспортната дейност на фирмата, но и в един продължителен период след това също не е изпълнило своето задължение, макар и със забава, поради което и съдът приема, че в случая се касае за пълно неизпълнение на задължението да се предаде изисканите документи, поради което и съдът приема, че със своето бездействие, дружеството е извършило административно нарушение на разпоредбата чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и правилно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност.

За неизпълнение на разпоредбите на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ санкционната разпоредба на чл. 97, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ /обн. ДВ бр. 9/26.01.2017 г./ предвижда „глоба“ или „имуществена санкция“ за лице, което откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи в размер от 5 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 97, ал. 1 от ЗАвт.П. настоящият съдебен състав счита, че административно - наказващия орган изцяло се е съобразил с този фиксиран размер, поради което и обсъждането на въпроса за неговата справедливост е безпредметно.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството - жалбоподател, изложени в съдебно заседание от страна на процесуалния му представител за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в неточно посочена дата на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Макар и датата на нарушението да не е посочена точно както в акта за установяване на административно нарушение, така в наказателното постановление, същата е определяема по силата на закона, а именно - 17.07.2017 г., датата следваща датата на изтичане на 7-дневния срок за представяне на документите за проверката, визиран в чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТ и Известие с Рег. № 81 - 00 - 33 – 1006/29.06.2017 г. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение № 363/05.11.2014 г. по КАНД № 332/2014 г. по описа на ШАС и др. В случая извършването на нарушението е безспорно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно -наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин и при това положение известните непрецизности в акта и в наказателното постановление не представляват основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл е и установената съдебна практика, а именно: Решение от 01.04.2009 г., постановено по КАНД № 52/2009 г. на ШАС и др.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 97, ал. 1 от ЗАвт.П, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46-0000195 от 11.08.2017 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с което на „Хиоси груп“ ЕООД, Булстат 202334520, представлявано от Х.Ф.Х., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: