Р Е Ш Е Н И Е

570/13.11.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. Апостолова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1988 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-001933/18.08.2017г. на Началник група към ОДМВР - гр. Шумен, сектор Пътна полиция с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2, предл. първо от ЗДвП на Р.Я.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателят моли наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като излага съображенията си за това. Счита, че е налице неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, като поддържа депозираната жалба.

За АНО, редовно призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 08.08.2017г., около 16.00 часа в гр.Шумен по ул. «Цар Освободител», жалбоподателят управлявал л.а. “Фолксваген Поло” с рег.№ Н 45-18 АН, собственост на М.Я.М. ЕГН **********. По време на управлението му жалбоподателят бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители на КАТ гр. Шумен. В хода на проверката било констатирано, че, М. управлява със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. За констатираното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН серия Д № 64522/08.08.2017г. като актосъставителят е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл.150 от ЗДвП. При предявяване на акта на жалбоподателят било разяснено, че формата на акта не позволява записването на възражения и че такива може да се направят в тридневен срок. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, такива не са постъпили. Въз основа на съставения акт, и съобразявайки материалите в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.1 т.2, предл. първо от ЗДвП на Р.Я.М. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. НП и е връчено лично на 21.08.2017г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – П.С.П. – актосъставител и С.К.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират изцяло с приложените към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал л.а. “Фолксваген Поло” с рег.№ Н 45-18 АН, в посочения пътен участък. Установено е също така, че срокът за ползване на шофьорската книжка на жалбоподателя е бил изтекъл на 18.05.2017г..

По отношение на наложеното на основание чл.177 ал.1 т.2, предл. първо от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП , съдът констатира следното:

Безспорно се установява от приложената по делото и приета от съда справка за нарушител от региона, че срока на валидност на последното издадено на жалбоподателя свидетелство е изтекъл на 18.05.2017г. След тази дата на М. е било издадено ново свидетелство за управление, но същото е с валидност от 11.08.2017г. Към 08.08.2017г. същата не е притежавала валидно свидетелство за управление на МПС. Съдът намира, че извършеното нарушение неправилно е квалифицирано по чл.150 ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба участващите в движението по пътищата превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи. Фактът, че към момента на констатиране на нарушението М. не е притежавала валидно свидетелство, поради изтичане на срока, не води до извода, че същата е загубила придобитата правоспособност. Ако беше така, при издаване на ново свидетелство, би следвало първо да се възстанови правоспособността, след което да бъде издадено. Съгласно чл. 50 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление, т.е. то единствено удостоверява придобито право и с изтичане срока на валидност на удостоверителният документ, придобитата правоспособност не се губи. В тези случаи лицето има правоспособност да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП, но не притежава валидно СУМПС, чрез което да удостовери по надлежен ред придобитото право. Съгласно разпоредбите на ЗДвП за да управлява МПС, водачът освен правоспособност, трябва да притежава и СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС – чл.150а от ЗДвП. Предвид изложеното съдът намира, че както актосъставителя, така и наказващият орган неправилно са квалифицирали нарушението по чл.150 от ЗДвП. Независимо от неправилното посочване на нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че допуснатото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на нарушителя. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. В конкретният случай жалбоподателя не притежава СУМПС. Посочената разпоредба не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, то настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание в минимално предвидения размер.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно – наказващия орган правилно е определил размера на наказанието, като е наложил минималния размер.

Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28 от ЗАНН, каквото се опитва да обоснове жалбоподателя. Същият е бил изпаднал в нарушение още на 18.05.2017г., а нарушението е констатирано на 08.08.2017г. т.е близо три месеца жалбоподателя е управлявал лекия си автомобил и сигурно щеше да го управлява, ако не е била извършената проверка и това не би следвало да се смесва с воденето на болното му дете до спешен кабинет, което е наистина така. Вярно, че веднага след констатиране на нарушението свидетелството е подновено, но това е така понеже в противен случай жалбоподателя не би могъл да ползва правото си да управлява МПС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановленние № 17-0869-001933/18.08.2017г. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.2, предл. Първо от ЗДвП на Р.Я.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: