Мотиви към решение по АНД № 1184 по описа за 2017г. на ШРС

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на М.В.К.- обвиняем по Досъдебно производство №1063/2016г. по описа на РУ -гр.Шумен с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК; извършителят, макар и осъждан за престъпление от общ характер, е реабилитиран и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени имуществени щети.

Поради отсъствието на обвиняемия от страната и невъзможността той да бъде призован, тъй като местоживеенето му не е известно, съдът служебно назначи на същия защитник и разгледа делото по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.А от НПК, тъй като установи, че това няма да попречи за разкриването на обективната истина. По този начин не е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като ВКС изрично посочва, че след като досъдебното производство е започнало с негово участие и той е знаел, че срещу него се води такова, като е напуснал адреса си, без да уведоми за това, подсъдимият сам е станал причина да бъдат ограничени правата му, тъй като не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение (Решение №549/02г. на ІІ н.о.).

В съдебно заседание процесуалният представител на обвиняемия изразява съгласие с предложението на прокуратурата. Представител на ШРП поддържа предложението и моли съда да наложи на обвиняемия административно наказание в минималния размер, предвиден в закона.

От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно производство №1063/2016г. по описа на РУ -гр.Шумен), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

На 25.01.2012г. от ОД на МВР-Шумен на обвиняемия К. било издадено свидетелство за управление на МПС с № 281448441. На 13.07.2014г. обвиняемият управлявал моторно превозно средство в района на гр.Калугерени, Република Румъния. Поради движение с превишена скорост същият бил спрян от компетентни румънски служители; бил му съставен акт за установяване на административно нарушение и било отнето свидетелството му за управление на МПС. На 14.07.2014г. обвиняемият се завърнал в Република България и на същата дата посетил сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Шумен, където попълнил декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност и чл.160 от ЗДП, в която декларирал, че е изгубил свидетелството си за правоуправление, без да му е известно кога и къде. Впоследствие румънските власти изпратили до компетентните български такива отнетото СУМПС, като по този начин деянието било разкрито и било образувано досъдебно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, като в хода на съдебното производство не бяха представени доказателства, оборващи същата.

Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1, тъй като съзнателно е потвърдил неистина (че издаденото от ОД на МВР-Шумен СУМПС е изгубено) в писмена декларация, която по силата на ЗДП (чл.160) се дава пред орган на властта (ОДМВР-гр.Шумен) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-за престъпление по чл.313, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева

-обвиняемият, макар и осъждан за престъпление от общ характер, е бил реабилитиран към момента на извършване на деянието, а и понастоящем и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

- от престъплението не са причинени имуществени вреди

При определяне на наказанието като смекчаващи обстоятелства съдът отчете направените на досъдебното производство самопризнания и липсата на настъпили вредни последици. Като отчете и обстоятелството, че обвиняемият е безработен, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в размер на законоустановения минимум, а именно –1000 лева. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. За процесното престъпление обаче е предвидено наказание не само глоба от сто до триста лева, но и лишаване от свобода. Поради това административното наказание не би могло да бъде определено при условията на чл.78а, ал.5 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия да заплати в полза на държавата сумата от 28.61 лева, представляваща направени деловодни разноски, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист

Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :