Мотиви към присъда по НОХД №1256 по описа за 2017г. на ШРС

На 05.06.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №44/2017г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.М.С. с ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.198 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от 13.12.2016г. до 19.12.2016г. в гр.Шумен, при условието на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи : дамска чанта от изкуствена кожа /дълбока/, портмоне от изкуствена кожа /малко/, портмоне от изкуствена кожа, сумата от 35 лева, на обща стойност 85 лева, от владението на Б.М.И. ***, дамска чанта от изкуствена кожа, очила с пластмасови рамки и диоптър, портмоне от изкуствена кожа /малко/, 2бр. портмонета от изкуствена кожа, 3 бр. секретни ключове, 1 бр. обикновен ключ, калъф за очила, сумата от 16 лева, на обща стойност 129 лева, от владението на Н.Д.А. ***, дамска чанта от изкуствена кожа, мобилен телефон «Самсунг» с капаче, платнено портмоне, портмоне от изкуствена кожа, СИМ карта, 5 бр. секретни ключове, сумата от 20 лева, на обща стойност 129 лева, от владението на П.Й.П. ***, всичко на обща стойност 343 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и по време на деянието бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

С разпореждане от 05.06.2017г. обвиняемия С.С. е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение и е насрочено предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК.

В съдебно заседание подс. С. се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 04.07.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 1 година “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно.

В хода на съдебното следствие подсъдимия С.С. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимата заяви, че няма какво да каже. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения пледира също за налагане на наказание 3 месеца “лишаване от свобода”.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: На 13.12.2016 г., около 17:00 ч., подс. С.М.С. заедно с приятелката си И.В.И. се намирал до магазин „Булмаг“ /бившият РУМ/ в гр. Шумен. Подсъдимият видял св.Б.М.И. /на 76 г./, която се прибирала от магазина към дома си. Той я последвал, като казал на И.да го изчака. След като И. стигнала до къщата, в която живее, находяща се на ул. „Шести Септември“ №11 в гр. Шумен, тя отключила входната врата и влязла в двора. Тогава подс. С. я настигнал и попитал на какъв адрес се намира, тъй като искал да си повика такси. Тя му казала адреса, след което той я помолил за чаша вода. Б.И. му напълнила чаша с вода и му я дала през вратата на двора. След като я изпил, С.С. й подал чашата. И. си протегнала ръката, на която била дамската й чанта, за да вземе чашата. В този момент С. издърпал силно чантата й, след което побягнал. В чантата, която била от изкуствена кожа /дълбока/, И. държала личната си карта, клиентска карта на „Булмаг“, дебитна карта, портмоне от изкуствена кожа /малко/, портмоне от изкуствена кожа, както и сумата от общо 35 лв. Впоследствие подсъдимият изхарчил посочената парична сума като изхвърлил останалите вещи. Малкото портмоне, личната карта и дебитната карта били намерени от жена с неустановена по делото самоличност и върнати на пострадалата Б.М.И.. С дебитната карта не са били извършвани нерегламентирани транзакции.

На 17.12.2016 г. около 16:30 ч. подс. С.М.С. ***, заедно с приятелката си И.В.И.. Същите вървели по западния тротоар на ул. „Панайот Волов, в участъка между улиците „Цар Освободител“ и „Цар Иван Александър“. Тогава С. видял св.Н.Д.А. /на 79 г./, която вървяла срещу тях по тротоара. След като се разминали С. се обърнал и издърпал дамската й чанта, която А. носела на лявата си ръка, след което избягал. В чантата, която била от изкуствена кожа, А. държала личната си карта, клиентска карта на „Булмаг“, очила с пластмасови рамки и диоптър 4,5, портмоне от изкуствена кожа /малко/, 2 бр. портмонета от изкуствена кожа, 3 бр. секретни ключове, 1 бр. обикновен ключ, калъф за очила, сумата от общо 16 лв., както и други лични вещи без пазарна стойност /стари семейни снимки и медицински рецепти/. Последствие С. изхарчил посочената парична сума, като изхвърлил останалите вещи.

На 19.12.2016 г. около 18:30 ч. в близост до магазин „Булмаг“ /бившият РУМ/ в гр. Шуменподсъдимият видял св.П.Й.П. /на 67 г./, която се прибирала към дома си. Същият я последвал до ул. „Хан Аспарух“ в гр. Шумен. Там С. се приближил зад гърба й, след което дръпнал чантата й, която П. дължала на дясната си ръка. В резултат на това тя паднала на земята. Тогава С. успял да издърпа чантата й, след което избягал. В чантата, която била от изкуствена кожа, П. държала личната си карта, мобилен телефон марка „Самсунг с капаче /с IMEI № 356 402 059 670 040/ заедно със СИМ карта, платнено портмоне, портмоне от изкуствена кожа, 5 бр. секретни ключове, сумата от общо 20 лв., както и други лични вещи без пазарна стойност /бележки и медицински рецепти/. Последствие С. изхарчил посочената парична сума. С протокол за доброволно предаване от 21.02.2017 г. св. В.Х.Е. от гр. Шумен, е предала за нуждите на разследването отнетия телефон марка „Самсунг“ /с IMEI № 356 402 059 670 040/, за който заявява, че е бил оставен в магазина, в който работи, от непознато за нея лице. С постановление от 27.02.2017 г. на разследващия полицай, телефонът е върнат на пострадалата П.Й.П..

Според заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза, вещите предмет на престъплението имат следните стойности: Вещи отнети от П.Й.П. /на обща стойност 129 лв./ дамска чанта от изкуствена кожа - 25 лв., мобилен телефон марка „Самсунг с капаче - 35 лв., платнено портмоне - 10 лв., портмоне от изкуствена кожа - 12 лв., СИМ карта - 12 лв., 5 бр. секретни ключове - 15 лв.; Вещи отнети от Н.Д.А. /на обща стойност 129 лв./ - дамска чанта от изкуствена кожа - 25 лв., очила с пластмасови рамки и диоптър 4,5 - 40 лв., портмоне от изкуствена кожа /малко/ - 8 лв., 2 бр. портмонета от изкуствена кожа - 24 лв., 3 бр. секретни ключове -9 лв., обикновен ключ - 1 лв., калъф за очила - 6 лв.; Вещи отнети от Б.М.И. /на обща стойност 85 лв./ - дамска чанта от изкуствена кожа /дълбока/ - 30 ле., портмоне от изкуствена кожа /малко/ - 8 лв., портмоне от изкуствена кожа - 12 лв. Общата стойност на всички отнети вещи е 343 лв.

Видно от заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, подс. С. не страда от умствена недоразвитост и психично заболяване. Към датата на инкриминираните деяния същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не е налице лекомислие и увлечение в мотивацията и механизмът на действията му. Същият е годен да участва в наказателния процес.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.198 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на Б.М.И., Н.Д.А. и П.Й.П. като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала от посочените лица и е установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието им и в резултат на упражнена спрямо тях сила, т.е. оказал физическо въздействие пряко върху личността на владелеца на вещите;

* субект на престъплението е непълнолетно вменяемо лице,което е разбирало свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си; подсъдимиятне е имало фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.С.:

* смегчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало към момента на извършване на престъплението, прави самопризнания, осъзнава вината си, добросъвестно поведение в наказателния процес,

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:

За престъплението по 198 ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. С.С. ще бъде определяне на наказание 1 година и 6 месеца «лишаване от свобода» при отчитане от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства, а от друга липсата на отегчаващи такива. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3, поради което на подсъдимия съдът наложи наказание 1 година “лишаване от свобода”. Съдът определи това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия според данните за личността му, както прецени и факта, че следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. В същото време, съдът като прецени, че за него са налице условията за приложението на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства за него намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе поправително върху него и поради това отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 /три/ години. Така определеното наказание , съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на осъдения С. се възложиха направените разноски в досъдебното призводство за възнаграждение на вещи лица в размер на 233.70 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: