Мотиви към присъда по НОХД № 1296 по описа за 2017г. на ШРС

На 08.06.2017г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС – гр. Шумен обвинителен акт по ПД №46/2017г., по който на 08.06.2017г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.В.Р. ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено: че през периода от 01.01.2016г. до 01.03.2017г. в гр. Шумен, след като е бил осъден с Решение № 1534/14.08.2015г., влязло в законна сила на 29.08.2015г., постановено по гр. дело № 1476/2015г. по описа на ШРС да издържа свой низходящ – сина си З.Р.Р. с ЕГН ********** съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно – 9 /девет/ месечни вноски, всяка по 150.00 лева, на обща стойност 1350 лв.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание “пробация“ с първа и втора пробационна мярка за срок от шест месеца.

Подсъдимия не се признава за виновен, като подробно развива мотивите си защо не изпълнява съдебното решение. В последната си дума също така заявява, че е невинен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия Р.В.Р. и свидетелката С.З.К. са бивши съпрузи. Двамата сключили граждански брак през 1988г. На 12.06.2002г. се родил синът им З.Р.Р.. В последствие двамата решили да се разведат и с Решение по гр.дело № 1378/2004г. по описа на ШРС, съдът прекратил гражданския им брак, като предоставил упражняването на родителските права на майката и осъдил подсъдимия Р. да изплаща месечна издръжка на детето си З.Р. в размер на 40 /четиридесет/ лева месечно. Макар и разведени двамата родители продължили да живеят в едно домакинство, като подсъдимият продължавал да се грижи за семейството с осигуряване на финансови средства. Това продължило до месец юни 2014г. когато подсъдимият се изнесъл от жилището където живеел с бившата си съпруга и заживял на семейни начала със свидетелката В.Е.К., от която на 17.10.2016г. им се родило дете – Б.Р.Р.. Подсъдимия продължил да се грижи за сина си З., като към това привлякъл и свид. К.. Понеже З. бил закъсал с успеха в училището, преобладавали слабите оценки, двамата го прибрали в жилището си за около 3 месеца през зимата на 2015г. – 2016г. и му помагали с уроци да навакса пропуснатото, като се грижели и за неговото хранене спане и всичко необходимо.

След като подсъдимия напуснал семейното жилище, свид. К. депозирала молба в ШРС с искане за увеличаване издръжката на сина и З.. С Решение № 1534/14.08.2015г., влязло в законна сила на 29.08.2015г., постановено по гр.д. № 1476/2015г. ШРС определил месечната издръжка на детето З. да бъде от 150 лева, считано от 11.06.2015г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи същата.

След влизането на решението в сила подсъдимият Р.Р. започнал да заплаща на свид. С.К., която продължила да живее в гр. Шумен, чрез пощенски запис част от дължимата от него издръжка, като през месец август 2015г. платил сумата от 100 лева., през месец октомври 2015г. – 120 лева, месец декември 2015г. – 110 лева, м. януари 2016г. – 110 лева, м. февруари 2016г. – 100 лева, м. април 2016г. – 150 лева, м. май 2016г.-100 лева, м. юли 2016г. – 100 лева, м. август 2016г. – 100 лева и м. септември 2016г. – 150 лева, общо в размер на 1090 лева. Тъй като плащанията на подсъдимия били нередовни и в непълен размер, свид. К. депозирала пред районен съд – Шумен, съдебно-изпълнителна служба молба за образуване на изпълнително дело. По същото като удръжки от пенсията на подсъдимия постъпили следните суми: на 25.07.2017г. – 150 лв., на 16.08.2016г. – 150 лв. и на 16.09.2016г. – 150 лв., общо в размер на 450 лв., които били изплатени на свид. К..

За нередовно изпълнение по алиментното си задължение на 15.09.2016г. срещу подсъдимия било образувано досъдебно производство. След неговото образуване, на 24.02.2017г. свид. К. получила чрез държавния съдебен изпълнител още една сума в размер на 150 лв.

Изплатените на свид. К. чрез пощенски запис суми и тези получени от същата чрез държавния съдебен изпълнител, общо в размер на 1690 лв. представлявали дължимата от подс. Р. издръжка за единадесет месеца. След 29.08.2015г. – датата на влизане в сила на решение № 1534/16.08.2015г. постановено по гр. дело № 1476/2015г. по описа на ШРС, подсъдимия освен увеличения размер на издръжката, дължал и такава за минало време в размер на две месечни вноски, а именно за месеците юли и август 2015г. в общ размер на 300 лв. Подсъдимият започнал да ги изплаща, но в непълен размер, като в периода от 01.01.2016г. до 01.03.2017г. неизплатените от него суми вече надхвърляли този на повече от две месечни вноски, а именно- девет месечни вноски по 150 лв., общо в размер на 1350 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите С.З.К., З.Р.Р., С.Г.И. и В.Е.К., както и от приетите в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, като всички доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решения, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящи;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски, след като е бил в състояние да я изплаща и пряко я е целял.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като родител, вменени му със съдебно решение.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед незначителния срок и размер на неиздължението; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му не може да се направи извод, че той е личност с висока степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Р.:

* смекчаващите вината обстоятелства - тежкото му семейно положение;

* отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като то бъде определено при наличие на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една години или "пробация”. Въз основа на гореизложеното, както и предвид факта, че подсъдимият има малко дете, което има здравословни проблеми и тези проблеми трябва да се решават в переспектива, съдът намира, че е справедливо да определи наказанието „пробация“ с първа и втора пробационна мярка за минималния предвиден от закона срок, а именно шест месеца. Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: