Мотиви към Решение по НАХД № 1507/2017г.

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване на М.И.А. – обвиняем по ДП № 448/2017г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313,ал.1 от НК, предвиждащ наказание до три години “лишаване от свобода” или „глоба“ от 100 до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са били причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а НК.

В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован не се явява лично, но след проведеното съдебно заседание в ШРС е постъпила молба от същия, в която заявява, че тъй като се намира в Германия не може да се яви, моли делото да се разгледа без негово участие, както и да му бъде наложена глоба в предвидения законов минимум, тъй като поради ниска правна култура е допуснал нарушение с представянето на декларация. ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното предложение.

От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 448/2017г. по описа на РУ Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият М.И.А. ***. От 2013 г. заживял за постоянно в гр. Нюрнберг, Федерална Република Германия, където работел, а от 15.01.2013 г. имал регистрирано „обичайно пребиваване“ в посоченото населено място. От момента на установяването си във ФРГ той се прибирал в Република България веднъж годишно за около 20 дни. През 2016 г. обвиняемият А. се върнал в България, за да изкара шофьорски курсове за категория С+Е. Обвиняемият обаче от 13.08.2015 г. имал издадено немско СУМПС с № В620С30Х631, издадено от немските власти въз основа на предаденото от него предходно СУМПС, издадено от Р България. След положения успешен изпит, на 04.10.2016 г. А. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Шумен, за да подаде документи за издаване на ново СУМПС, въпреки че обичайното му пребиваване не било в Р България, а в Германия. Обвиняемият е трябвало да отговаря на условията в нормативната уредба на чл.151, ал.5 ЗДвП, за да му се издаде ново българско СУМПС. Съгласно параграф 6, т.46 от ДР на ЗДв.П „Обичайно пребиваване в Р. България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Посоченият текст е възприет напълно от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. Според изискванията на чл.159, ал.1, т.1 от ЗДв.П във връзка с чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУ МПС от органите на МВР, всички лица подават декларация по образец, в която следва да декларират истинността на следните обстоятелства: че обичайното им пребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС и не притежават валидно свидетелство, издадено от държава – членка на ЕС. На 04.10.2016г. обв. М.А. подал декларация, в която потвърдил неистина, а именно, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз и, че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава-членка на ЕС, а всъщност имал немско СУМПС.

В хода на съдебното производство, от страна обвиняемият не бяха ангажирани доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка.

Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият М.И.А. с деянието си като потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от ЗДв.П, се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, обвиняемият осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.313, ал.1 НК.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемият М.А. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода” до три години или „глоба“ от 100 до 300лева;

- деецът не са осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

- с деянието не са били причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият А., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – неосъждан, неженен, с основно образование, работещ в Германия, т.е. налице са много добри данни за личността му. За да определи наказанието, съдът отчете пълното самопризнание на обвиняемия и съдействието му за разкриване на обективната истина. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да му повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: