Р Е Ш Е Н И Е
758/18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2155 по описа на ШРС за 2013 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно
съединени иска с правно основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, бул.“***“ №15,
сграда на ***, представлявано от В. М., съдебен адрес:***,
чрез адв.Е. И. Т.от САК срещу „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №63, представлявано от Ю. Д. И.имаща за предмет осъдителен
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, представляващ претенция за обезщетение за
забавено изпълнение: 1. В размер на 4368.55 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава върху сумите по осъществени доставки по договор от 22.12.2008 год. между страните
за доставка на медикаменти за периода от 19.07.2010 год. или от падежа на всяка
издадена фактура до датата на заплащането на дължимата продажна цена и 2. В
размер на 888,63 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава върху сумите
по осъществени доставки по договор от 19.01.2010 год. между страните за
доставка на медикаменти за периода от 19.07.2010 год. или от падежа на всяка
издадена фактура до датата на заплащането на дължимата продажна цена, както и
законната лихва върху лихвите от датата на подаване на ИМ до окончателното й
заплащане и деловодните разноски по настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител, който поддържа изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негова страна е депозиран писмен отговор,
към който са представени писмени доказателства. В отговора ответното дружество излага
становище по недопустимостта на иска и неговата неоснователност. Възразява по
изложените в исковата молба факти и се позовава на направено възражение за
прихващане за претендираните суми по друго гражданско дело между страните – ТД
№ 652/2013 год.
В съдебно заседание за
ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.С. П.от ШАК, който
поддържа отговора, но заявява, че след извършена справка в счетоводството на
ответника са установили, че посочените суми по различните доставки са заплатени
на твърдените от ищцовото дружество дати, поради което не оспорват това
обстоятелство. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
„***“ ЕАД, гр.Варна и „***“ АД, гр.Шумен били в
договорни отношения по силата на сключени на 22.12.2008 год. и на 19.01.2010 год.
Договори за възлагане на обществена поръчка за Периодична доставка на лекарствени
продукти за нуждите на „***“ АД. В раздели III и IV
от договорите бил договорен реда за доставка на медикаментите и начина на
плащане от страна на ответника, като същото следвало да бъде извършвано
разсрочено в срок 367 календарни дни /по първия договор/ и 366 календарни дни /по
втория договор/ след представяне на изрично посочени в чл.4, ал.2 документи,
между които фактура – оригинал, документ за качество, издаден от компетентен
орган, приемно-предавателен протокол с краен получател и копие на заявка.
Във връзка с изпълнение на посочените договори от страна
на ищцовото дружество били извършени множество доставки. Видно от приложеното
като писмено доказателство по делото №2 във връзка с първия договор били
доставени медикаменти на обща стойност 236445.58 лева, които били заплатени
след датата на падежа на изрично посочените от страната дати. Видно от
приложеното като писмено доказателство по делото №5 във връзка с втория договор
били доставени медикаменти на обща стойност 155093.25 лева, които също били заплатени след датата
на падежа на изрично посочените от страната дати.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от: приетите
като писмени доказателства по делото: 313 бр. фактури, 8 бр. кредитни известия,
оригинал на пощенски плик, вносна бележка за заплатена държавна такса, протокол
от 01.10.2013 год. по т.д. №652/2013 год. по описа на Окръжен съд Варна,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, 2 бр.
Договор за възлагане на обществена поръчка за периодична доставка на
лекарствени продукти за нуждите на „***“ АД от 22.12.2008 год. и от 19.01.2010
год., Пълномощни.
Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че счетоводството
на „***“ ЕАД е водено редовно по отношение на сделките по процесните фактури,
представените като доказателства №2 и №5 към исковата молба фактури са
осчетоводени при ищеца и ответника, фактурите, представени като доказателства
№2 и №5 са заплатени на датите, посочени от ищцовото дружество, че общият
размер на законната лихва върху сумите по фактурите, описани в доказателство №2
по договор от 22.12.2008 год., за периода от датата, следваща датата на падежа
на всяка една от фактурите до датата на плащане е в размер на 4368.55 лева, а
общият размер на законната лихва върху сумите по фактурите, описани в
доказателство №5 по договор от 19.01.2010 год., за периода от датата, следваща датата
на падежа на всяка една от фактурите до датата на плащане е в размер на 888.63
лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство е
договорно облигационно отношение между страните, забава от страна на
длъжника, началния момент на забавата,
както и размера на неизпълненото главно и акцесорно задължение. От материалите по делото се установява по
безпорен начин, че страните са били в договорни отношения, като след проведена
процедура по Закона за обществените поръчки, между двете дружества били
сключени на 22.12.2008 год. и на 19.01.2010 год. Договори за възлагане на
обществена поръчка за Периодична доставка на лекарствени продукти за нуждите на
„***“ АД. По силата на тези договори ищцовото дружество извършило множество
доставки на медикаменти, за което ответникът следвало да заплати цена, посочена
в договора, съгласно договорените между страните срокове. От събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства, се установява по безспорен
начин, че „***“ ЕАД е изпълнило договорените си задължения и доставило на „***“
АД посочените медикаменти, като за всяка доставка били издавани надлежно и
своевременно необходимите документи. Това обстоятелство не се оспорва и от
страните по делото. Отново от
материалите по делото се установява по категоричен начин, че ответното дружество не е изпълнило в
договорените и посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от договорите срокове
плащания на получените доставки. От представените от страна на ищцовото
дружество писмени доказателства и от заключението на изготвената в хода на
съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка
с доставките по първия договор за доставка на медикаменти фактури на обща стойност 236445.58
лева са заплатени след датата на падежа на изрично посочените от страната дати,
а по втория договор заплатените след датата на падежа фактури са на обща стойност
155093.25 лева.
Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ищцовата
страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. При
преценка на началния момент на забавата съдът взе в предвид разпоредбата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Доколкото в
договорите по категоричен начин е определен срока за плащане на всяка една от
доставките, то ищецът е изпаднал в забава от момента на изтичане на този срок, който
за фактурите, обективиращи доставките по първия договор е 376 календарни дни
след представяне на документите, а по втория договор – 366 календарни дни след
представяне на документите. Датата на всяка една от доставките, респективно на
съставяне и представяне на фактурите и останалите документи е ясно посочена от
страна на ищцовото дружество. Същите не са оспорени от страна на ответника,
поради което съдът намира, че между страните не съществува спор относно момента
на възникване на задължението за плащане, респективно на изтичане на срока, в
който същото е следвало да бъде извършено.
При преценка на предявения иск съдът взе предвид
обстоятелството, че задължението за лихва, макар и акцесорно, се ползва с
известна самостоятелност по отношение на главното задължение, поради което иска
за лихвата може да се предяви отделно от иска за вземането, от което произтича
тази лихва, дори и когато главницата е погасена чрез плащане. В този смисъл е
константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №334 от
07.02.1970 год. по гр.дело №2304/69 год., І г.о. и др.
При преценка размера на дължимото обезщетение за
забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съобразявайки посочения по-горе размер на
законната лихва, деня на изпадане на ответника в забава и датите на всяко едно
от плащанията, дава заключение, че общия размер на законната лихва за забава в
настоящия случай е 5257.18 лева, от които 4368.55 лева – по първия договор и
888.63 лева – по втория договор.
При преценка на иска съдът съобрази
обстоятелството, че посочените суми са били предмет на предявено в
производството по ТД №652/2013 год. по описа на Окръжен съд Варна възражение за
прихващане, но видно от приложените по делото съдебни решения същото, въпреки,
че е било прието за съвместно разглеждане, не е било разгледано, като решението
в този смисъл е влязло в сила.
Поради изложеното, съдът намира, че от събраните и
обсъдени по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че страните по
делото са били в облигационни отношения, както и че ответникът е изпълнил със
закъснение дължимата от негова страна престация, поради което искът на ищцовото
дружество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претенцията на ищцовото дружество да
бъде осъдено ответното да им заплати и
законната лихва върху претентираното и посочено по-горе обезщетение за забава
плащането на главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2017
год. до датата на изплащане на сумата, съдът намира същото за недопустимо с
оглед забраната, визирана в разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ. Посочената
разпоредба предвижда, че между търговци
лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена. Видно от текста на
представените като писмени доказателства по делото Договори, същите не съдържат
подобна уговорка, а липсват подобни твърдения и от страна на ищцовото
дружество. А с оглед на изложеното и доколкото страните не са уговорили плащане
на лихва върху лихва то такава не се дължи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
производството.
При преценка на направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на посоченото от процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение съдът намира същото за основателно. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна
писмени доказателства във връзка с обективно съединените искове е било
определено възнаграждение в общ размер на 1080 лева. Имайки предвид естеството
на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално
възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1
и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението по обективно
съединените искове е определено в размер над минималните размери, посочени в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от същата наредба, поради което са налице
условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на
страната. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че общият размер на дължимото възнаграждение за двата
обективно съединени иска, изчислено по реда, указан в разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да
бъде в размер на 835.80 лева /без ДДС/
или 1002.96 лева /с ДДС/. Доколкото
заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в общ размер на 1080
лева /с включен ДДС/ се налага извода, че същото се явява прекомерно, доколкото
делото не е с фактическа и правна сложност, които да налагат увеличаване на
същото. С оглед на изложеното съдът намира, че определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера, определен по правилото на
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
на 1002.96 лева /с включен ДДС/.
По отношение претенцията за заплащане на пътни
разноски за явяване в съдебни заседания на упълномощения от ищцовата страна
адвокат съдът намира същата за неоснователна. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че в тази връзка са представени единствено касови бонове за
заредено гориво на две от датите, на които са били провеждани открити съдебни
заседания по делото, като липсват данни за ползвано моторно превозно средство,
неговите характеристики и разходна норма. В същото време претенцията за присъждане
на пътни разходи не е съдебно - деловоден разход, а се прави по преценка на
страната, която сама избира дали да изпрати процесуален представител, респ.
вида на транспорта и неговата цена. Пътните разходи за придвижване на адвокат
до сградата на съда и обратно не са разноски по производството по смисъла на
чл.78, ал.1 ГПК, а и когато е упълномощен такъв, разходите на същия във връзка
с поръчката следва да се считат включени в уговореното възнаграждение. С оглед
на изложеното претенцията за заплащане на разноски в размер на 120 лева,
представляваща транспортни разходи за участия в трите съдебни заседания се
явява неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважавана.
С оглед на изложеното на основание разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовата сумата от 1387.17 лева, включваща направени в производството разноски
за държавна такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение и
др., съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №63, представлявано от А. Г. А. ДА ЗАПЛАТИ „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район Младост, бул.“***“ №15, сграда на ***, представлявано от
В. М., съдебен адрес:***, чрез адв.Е. И. Т.от САК сумата от 5257.18 лева /пет хиляди двеста петдесет и седем лева и
осемнадесет стотинки/, от която 4368.55 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на дължими суми по извършени доставки по Договор за възлагане на обществена
поръчка за Периодична доставка на лекарствени продукти за нуждите на „***“ АД от
22.12.2008 год. за периода от 19.07.2010 год., съответно от датата на падежа на
всяка една от фактурите до деня на плащане на всяка една от тях и 888.63 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на дължими суми по извършени доставки по Договор за
възлагане на обществена поръчка за Периодична доставка на лекарствени продукти
за нуждите на „***“ АД от 19.01.2010 год. за периода от 19.07.2010 год.,
съответно от датата на падежа на всяка една от фактурите до деня на плащане на
всяка една от тях, като отхвърля
иска за заплащане на законна лихва върху дължимите суми, считано от датата на
предявяване на иска – 22.07.2013 год. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ответника ***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №63, представлявано от А. Г. А. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Младост, бул.“***“ №15, сграда на ***,
представлявано от В. М., съдебен адрес:***, чрез адв.Е.
И. Т.от САК сумата от 1387.17 лева
/хиляда триста осемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, включваща
направени в производството разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице, адвокатско възнаграждение и др., съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: