Р Е Ш Е Н И Е

308/22.5.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2835 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Производството е образувано по искова молба от Й.М.Й. с ЕГН **********,***, чрез адв. Р.С.със съдебен адрес *** срещу Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК 127001483 със седалище и адрес *****, представлявано от П.Г.Й..

В исковата молба се излага, че ищеца бил член-кооператор в кооперацията от нейното учредяване – 18.12.1992г., като през този период без прекъсване бил и председател на същата. На 12.05.2014г. било проведено Общо събрание, на което бил избран нов председател - П.Г.Й.. Незаконосъобразността на този избор бил предмет на образуваното гр.д. № 1303/2014г. на ШРС. В последствие на 04.11.2014г. му била връчена Заповед от 03.11.2014г., с която трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.338 от КТ. Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като вписването на новия председател на кооперацията в Търговския регистър било спряно въз основа на издадена обезпечителна заповед, а в тази връзка имало образувано т. д. № 376/2014г. на ШОС. Затова и новия председател нямал законовите правомощия да се разпорежда с вътрешните отношения в кооперацията. Отделно от това заповедта била незаконосъобразна и на друго основание, а именно, че трудовия договор с ищеца възникнал на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, а нямал за основание възникване по избор. Поради гореизложеното уволнението на основание чл.338 от КТ било незаконосъобразно и се моли неговата отмяна, както и възстановяване на ищеца на длъжността „председател-главен редактор“ с място на работа при ответника. Претендират се и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея бил изпратен на ответното дружество, като в срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозирал отговор. В него се сочи, че исковете са неоснователни, тъй като длъжността заемана от ищеца била „председател на кооперацията“, а не „председател-главен редактор“, като очевидно ищецът се самоназначил на нея. Неоснователно е твърдението също, че договора бил безсрочен, тъй като е обвързан с мандата му на председател. Не е аргументирано твърдението, че новия председател нямал правомощията да прекрати трудовите отношения със стария председател. Представя се длъжността характеристика за длъжността „председател“, която ищеца е заемал. В заключение се моли за отхвърлянето на исковете. В хода на производството е депозирана молба, с която се иска прекратяване на производството, поради недопустимост на исковете, тъй като отношенията между страните не били трудовоправни и не подлежат на разглеждане по КТ.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Р.С.от ШАК, като правят уточнения, че между ищеца и кооперацията не е възниквало трудово отношение за длъжността „председател на кооперация“, а само за длъжността „главен редактор“ . Поради това се прави искане за изменение на иска, като се моли да бъде признато за незаконно само уволнението за длъжността „главен редактор“, като ищецът бъде възстановен на същата. Прави се частичен отказ от иска по отношение длъжността „председател“. Това изявление е формулирано и поддържано в писмена молба депозирана по делото. С оглед направените искания съдът се е произнесъл с Определение № 1047 от 28.04.2017г., с което не е допуснал изменение на иска, като е счел, че се касае за уточнения по направени от ищеца по първоначално подадената от него искова молба. В следващото съдебно заседание се оттегля направеното искане за частичен отказ от иска. В представената по делото писмена защита се поддържат въведените в производството твърдения, като се моли за уважаване на иска, като се признае за незаконно уволнението на ищеца от длъжността „главен редактор“ и същия бъде възстановен на длъжността „главен редактор“ с място на работа при ответника.

В съдебно заседание за ответника се явява председателя на Кооперация „Шуменска заря“ лично, както и упълномощения им представител адв. Н.В.Н.при ШАК. В съдебно заседание се моли за прекратяване на производството поради недопустимостта на иска или отхвърлянето на същия като неоснователен. В представените по делото писмени бележки се излагат доводи идентични с писмения отговор и изложеното в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че ищецът бил председател на кооперация „Шуменска заря“ в периода от създаване на кооперацията до 12.05.2014г. По делото също така е представен Договор въз основа на избор № 1 от 17.11.1995г., в който е вписано, че ищеца бил избран на длъжността „председател“ на Кооперация „Шуменска заря“. Видно от приложеното по делото трудово досие на ищеца, в процесния период били сключвани последващи допълнителни споразумения, по които ищецът се е подписал и за двете страни по споразумението. От представеното последно Допълнително споразумение от 30.03.2011г., представляващо неразделна част към Трудов договор № 1 от 28.06.1995г. ищецът заемал длъжността „председател-главен редактор“, като споразумението било сключено за неопределено време с място на работа редакцията на вестника. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „председател“ (стр.129), в която са вписани функциите и основните задължения на длъжността.

На 12.05.2014г. било проведено Общо събрание на кооперацията, като от приетия по делото Протокол № 63 от 12.05.2014г. се установява, че за нов председател бил избран П.Г.Й.. Незаконосъобразността на този избор била предмет на гр.д. № 1303/2014г. на ШРС, като с постановеното решение бил отхвърлен предявения иск от Й.Й. за признаване за незаконосъобразно и отмяната на решението за избор на председател на П.Г.. След въззивно и касационно обжалване, съдебното решение влязло в законна сила на 16.03.2017г.

По делото е представена и Заповед от 03.11.2014г., с която новия председател прекратил трудовото правоотношение с ищеца за заеманата длъжност „председател – главен редактор“, считано от 04.11.2014г., на основание чл.338 от КТ, като текстово било изписано като основание: „Прието Решение на отчетно-изборното събрание на член-кооператорите на кооперация „Шуменска заря“ от 12.05.2014г.“.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове: Съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете са по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Цитираното Решение № 268/15.10.2013г. на ВКС по гр.д. № 1301/2012г., според настоящия съдебен състав, касае друга хипотеза, като не следва да се приложи в настоящия случай.

По отношение на основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ: За основателността на предявения иск на първо място следва да е доказано наличието на трудово правоотношение между ищеца и кооперацията. В тази връзка съдът напълно споделя становищата и на двете страни, че за длъжността „председател“ на кооперация между лицето заемащо длъжността и кооперацията не възниква трудово правоотношение. Съгласно чл.83 от КТ, длъжностите, които се заемат по избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или устав. В случая нито в Закона за кооперациите, нито в акт на Министерския съвет, нито в приложения по делото устав на кооперация „Шуменска заря“ е предвидено, че между кооперацията и нейния председател следва да възникне трудово правоотношение въз основа на избор на Общото събрание. След като в посочените актове липсва уредба избора за председател да породи възникване на трудовоправно отношение, то следва извода, че такова не е съществувало между страните по делото. В този смисъл са Определение № 601 от 07.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 1961/2014г. III г.о., Определение № 823/29.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 387/2020г. III г.о., Определение № 739 от 29.11.2010г. на ВКС по т.д. № 438/2010г. II г.о.;

Независимо от представените допълнителни споразумения, щатното разписание и справки от НОИ, че е регистриран трудов договор и последващото му прекратяване, то създаденото въз основа на избор на общото събрание на кооперацията правоотношение между ищеца и кооперацията не е трудово.

По отношение на твърденията, че между страните са съществували трудови правоотношения основани на заемана от ищеца длъжност „главен редактор“, съдът намира същото за неоснователно. Видно от трудовото досие на ищеца, последната длъжност заемана от него е длъжността „председател-главен редактор“, като по делото не е представен трудов договор сключен между ищеца и кооперацията, видно от който същия да е изпълнявал самостоятелно функциите на „главен редактор“. В тази връзка от щатното разписание на кооперацията се установява, че длъжност „главен редактор“ не съществува. Липсва и длъжностна характеристика, от която да се установяват функциите и отговорностите на главния редактор във вестника. В Решение № 826 от 13.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 1273/2010г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се сочи, че лицето, което е подписало споразумение едновременно и за двете страни по споразумението може да черпи права от него, тъй като съгласно чл.26, ал.2 от ЗК, председателят е този, който от името на кооперацията сключва трудови договори. В конкретния случай обаче допълнителното споразумение касае длъжност „председател-главен редактор“, а не длъжност „главен – редактор“. Тъй като страната не може да се позовава на факти, които не са установени с доказателства по делото, то остана недоказано изявлението, че ищецът към датата на освобождаването му от длъжност „председател“ е бил назначен на трудов договор, като „главен редактор“ в кооперацията.

Поради гореизложеното в конкретната хипотеза през процесния период няма данни между ищеца и кооперацията да е имало трудово правоотношение. Самия ищец признава факта, че през този период не е работил като „председател“ по трудово правоотношение. При това искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност е обусловен от уважаването на иска за признаване на незаконосъбразността на уволнението и предвид отрицателния изход на този иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то следва да бъде отхвърлена и тази претенция.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. В съдебно заседание е направено възражение от страна на ищеца за прекомерност на това възнаграждение, което е допустимо, но неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ (стр.96 от делото), видно от който между ответника и адв. Н. е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 800лв. Размерът на адвокатското възнаграждение на адв. Н. не надвишава размера на предвидения в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такъв за исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати възнаграждението платено от ответника в размер на 800 лв.

Водим от горното и на основание чл.316 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Й. с ЕГН **********,***, чрез адв. Р.С.със съдебен адрес *** срещу Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК 127001483 със седалище и адрес *****, представлявано от П.Г.Й., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Й. с ЕГН **********,***, чрез адв. Р.С.със съдебен адрес *** срещу Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК 127001483 със седалище и адрес *****, представлявано от П.Г.Й. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.М.Й. с ЕГН ********** да заплати на Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК 127001483 сума в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща направени от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 30.05.2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: