№446/12.7.2017г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на шести април , през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
при секретаря
А.Пушевска , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д. №2825 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.288
ал.12 от КЗ (отм.).
Депозирана
е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул. ***, представляван от
Б.И.М., съдебен адрес:***, срещу
Р.А.К. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , в която посочва ,
че на осн. чл. 288а, ал.1 т.1 от КЗ
възстановил по щета № 120137/19.10.2010 г. изплатено от Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи на Холандското Национално бюро обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7 838.38 лв. за увредения при ПТП, настъпило
на 30.01.2010 г. л.а. „Фолксваген“ рег. № ***, собственост на Р. Л. , гр. Ротердам Холандия. Виновен за катастрофата
бил Р.А.К., който управлявайки л.т.а. „Фолксваген Транспортер“
с ДК № *** причинил процесното ПТП. Ищецът твърди, че с регресна покана № 610
от 09.06.2015 г. поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но
същият не би погасил задължението си, поради което претендира заплащане от
страна на ответника на претендираната сума ведно с лихвите от завеждане на иска
до окончателно изплащане на сумата, както и направените поделото разноски.
В
срока по чл .131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че
исковите претенции са недопустими, неоснователни по основание и размер и ги оспорва. Заявява, че исковата претенция
е депозирана в съда на 04.11.2015 г., а претендираната от ищеца сума
е заплатена на 03.11.2010 г., т.е. изминали са повече от 5 години и е
изтекъл предвидения в закона давностен
срок и прави възражение, че иска е недопустим поради наличието на проц. пречка
за неговото разглеждане – изтекла давност. Ответникът твърди, че не е уведомяван за вида на щетите, за
стойността на същите и за претендираните суми по тези щети. Оспорва автентичността на подписите на представения превод на двустранен констативен
протокол за ПТП и копие от обратна разписка. Оспорва претендираните щети,
техния вид и стойност по отстраняването им. Заявява, че няма документи
установяващи стойността на отделните видове щети, а е посочена обща сума.
Съдът като се запозна с представените по
делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и
правна страна следното :
На
първо място ответникът оспорва основателността на претенцията поради изтекла
погасителна давност за процесното вземане . Съгласно т.
14 от Постановление на Пленума на ВС № 7/77г. от 04.10.1978 г., по
отношение на регресните искове на застрахователя, респективно на Гаранционния
фонд, се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент
е плащането на застрахователно обезщетение на правоимащите лица ( Решение № 178/21.10.2009г., ТД № 192/2009г. на ВКС и Решение № 15/04. 02.2011г., ТД № 326/2010г. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК ) . В разглеждания случай не е спорно
и се доказва от представеното Платежно нареждане (стр.6 от делото) , че ищецът е възстановил на НББАЗ
процесната сума на 03.11.2010г.
От друга страна пощенското клеймо на документа удостоверяващ изпращането
исковата молба по пощата е 03.11.2015г. , ето защо следва да се приеме , че не
е изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД. Неоснователно е и
възражението на ответника за наличие на предпоставки за приложението на чл. 11 , б.“б“ от ЗЗД , т.к. по делото не са налице данни , че
процесното вземане включва и лихви .
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд
изплаща обезщетение имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите . В тази
хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от
КЗ /отм/ ищецът Гаранционен фонд, който е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае
за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до
размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната
претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно
правоотношение –чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да
възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени
вреди.
От изложеното могат да се изведат и всички елементи на фактическия състав , уреждащ задължението на ищеца по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ , а именно направено искане , настъпило ПТП , по вина на водача , който няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ , настъпили вреди .
От
представения с исковата молба Двустранен констативен в протокол , съставен на 30.01.2010г. се доказва , че посочената дата е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген“ рег. № ***, управляван от Б.Ч. , собственост на Р. Л.
, Ротердам Холандия и л.т.а.
„Фолксваген Транспортер“ с ДК № *** , собственост
на ответника и управляван от него .
Ответникът е оспорил автентичността на подписа обозначен в протокола
като положен от него , поради което с оглед становището на ищеца , че ще се
ползва от документа , съдът е открил производство по чл.194 , ал.1 от ГПК . На
основание чл.193 , ал.3 от ГПК на ответника е указана тежестта на доказване , а
именно , че доколкото се касае за оспорване на подписа на частен документ ,
който носи и негов подпис , негова е и тежестта на доказване на твърдяната
неавтентичност. От негова страна не са представени доказателства , обосноваващи основателност на направеното
оспорване , поради което същото се явява недоказано . При това положение , въпреки , че документът
е частен , съдът го възприема като доказателства за начина и механизма на
настъпване на ПТП , т.к. удостоверява неизгодни за ответника последици , чието осъществяване не
се опровергава от други доказателства по делото .В същия протокол е посочено,
че ответникът е станал причина за ПТП.
Установи
се от приетото като доказателство писмо от трето неучастващо
в производството лице- ЗАД „Армеец“ , че към процесната дата , сключеният договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ е прекратен , поради неизплащане от застрахованото лице на
дължимите застрахователни премии .
Възникналото
спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ
/отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на
международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между
националните бюра на застрахователите на страните-членки
на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ , основано на Директива
2000/28 / ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки
във връзка със застраховките "ГО".
В
случая по административната преписка на Национално експертно Бюро Ротердам
Холандия е извършен доклад и калкулация по щетата въз основа на извършена експертиза , като
сумата възлиза на 3 642,89 евро .
Въз основа на посочените документи , Нидерландско бюро на автомобилните
застрахователи е отправило искане до Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи, за възстановяване на изплатената на
собственика на увреденото МПС , сума от 3 366,26 евро . Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи е изпратило
на Гаранционен фонд претенция за възстановяване на изплатено обезщетение по
щета, причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация в размер на сумата 4 007,70 евро евро. От ГФ е изготвен доклад по щета по щета и е определена сумата за регреса .
Съгласно
чл. 288а от КЗ /отм./, Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно
се намира на територията на РБългария. Сумите се
възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния
компенсационен орган. Функциите на ГФ в случая, действащ като компенсационен
орган, регламентирани от чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./ се състоят в уреждане на
редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на
негова територия събития, без да се прави преценка по същество.
Задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили . Компенсационият орган
на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е
самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага
правните норми на страната, на територията на която е възникнало
застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на
компенсациите.
На
компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за
външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в
компенсацията страни.
В настоящия казус е налице фактическият състав
на чл. 288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./ ,
тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС – Холандия виновният водач на МПС в случая ответника не е разполагал с валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е
обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез
НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице,
на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
Безспорно
е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника.
Размерът
на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между
компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в
компетентността на страната, където е настъпило ПТП /в случая на КХоландия/.
В
решенията си, касаещи определяне на застрахователни обезщетения за материални
щети ВКС приема, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и
поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и увреден,
свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите,
затова не може размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени
в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетяване на вредите, а
следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цени в случая на
КХоландия. Дължи се стойността на възстановителния ремонт, която в процесния случай е определена от компенсационния орган на КХоландия
в съответствие с прието експертно
заключение / Решение № 1/02.02.2011 г. на ВКС по т.д.№ 263/10 г., II т.о., ТК,
определение № 232/08.04.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1072/12 г., II т.о./.
Ответникът
не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП
действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за
управляваното от него МПС. С факта на плащането
на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал
по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по
отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за
търсене от ответника на регресна отговорност и
осъждането му да възстанови на ищеца претендираната
сума.
След като
ответникът е бил надлежно поканен да преведе по сметка на ГФ изплатената от
фонда по щетата сума в размер на 7 838.38
лв. , но погасяване на това парично
задължение не е извършено, то и исковата претенция се явява изцяло основателна.
Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД направените разноски, в размер на 408,34
лева .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл.194 , ал.2 от ГПК , ПРИЗНАВА , че направеното от Р.А.К. , ЕГН ********** ,
адрес *** , съдебен адрес *** оспорване
на автентичността на подпис положен в Двустранен
констативен в протокол , съставен на
30.01.2010г. в Ротердам , Холандия , на мястото „Подпис на водачите В“ , за
недоказано .
ОСЪЖДА
Р.А.К.
, ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул.
***, представляван от Б.И.М.,
съдебен адрес:***, сумата 7 838.38 ( седем хиляди
осемстотин тридесет и осем лева и тридесет и осем ст.)
лева , изплатено от ищеца обезщетение за
имуществени вреди на МПС „Фолксваген“ рег. № ***, собственост
на Р. Л.
от гр. Ротердам Холандия , причинени в резултат на ПТП , настъпило на 30.01.2010
г. и причинено от ответника при управление на л.т.а. „Фолксваген Транспортер“ с
ДК № *** , без наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност „
, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба -04.11.2015г.,
до окончателно и изплащане .
ОСЪЖДА Р.А.К. , ЕГН ********** , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул. ***, сумата 408,34 ( четиристотин и осем лева и тридесет и четири ст.) лева, представляваща деловодни разноски .
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните , пред ШОС.
СЪДИЯ: