Р Е Ш Е Н И Е

13.01.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 15 (петнадесети) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2029 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата В.С.М.-Ю. твърди, че с ответника Н.Х.Ю. са съпрузи от 14.07.2007 година. От брака си нямали родени деца. След сключването на брака страните заживели в гр. Шумен, като през 2010 г. закупили апартамент. Съвместният им живот протичал много добре, в разбирателство. Имали желание да родят деца, но направените опити чрез метода „ин витро“ били неуспешни. През 2014 г., обаче, ответникът се променил, като поведението му станало неадекватно. Оказало се, че страда от психично заболяване, което наложило и лечението му. Понастоящем двамата били разделени, като ищцата останала в семейното жилище, а Ю. – при родителите си. Съвместният им живот бил невъзможен, тъй като М.-Ю. изпитвала страх в присъствието на съпруга си. Освен това, последният не бил в състояние да изпълнява съпружеските си задължения. В.М.-Ю. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината; да бъде възстановено предбрачното ѝ фамилно име М., като ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Същият заявява, че също желае прекратяване на брака между страните. Отправя искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, след първоначалното му изявление, че желае съвместно ползване на апартамента.

Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 14.07.2007 г., когато с акт № 223/14.07.2007 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца.

Разпитаните в съдебно заседание като свидетели Н.Х. и М.М. (брат на ищцата) излагат, че след сключване на брака, съпрузите живели в гр. Шумен, като отношенията им били много добри. Съпрузите имали желание да имат дете, но направените трикратно опити по метода „ин витро“ били неуспешни. През 2014 г. в поведението на Ю. настъпила промяна – отслабнал, започнал да говори несвързани неща, заявявал, че всички ще бъдат убити. Това се отразило на отношенията между страните, като работоспособността и способността за общуване на ищцата също намалели. През пролетта на 2015 г. ответникът започнал лечение на установеното му психично заболяване, като след завършването му се прибрал при съпругата си. За кратко отношенията им се нормализирали до есента на същата година, когато поведението на Ю. станало еуфорично и превъзбудено. По това време, няколко пъти се случвало ответникът да проявява агресия спрямо съпругата си, като я обиждал. Двамата се разделили окончателно през м. април 2016 г., когато Ю. постъпил за лечение в ДПБ с. Царев брод. След провеждането му, последният се установил при своите родители, също в гр. Шумен, а ищцата останала в семейното жилище.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани и Х. М. (баща на ответника) и Е.М.-А. (сестра на ответника), които сочат, че отношенията между съпрузите се влошили след появата на заболяването у Ю.. По това време ищцата се отнасяла лошо към съпруга си, като го обиждала, пращала му обидни телефонни съобщения. Окончателната раздяла между страните настъпила през пролетта на 2016 г., когато се наложило лечение на ответника, след което той се установил при своите родители. Ищцата останала в семейното жилище, като сменила ключалките на апартамента.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, Н.Ю. страда от биполярно афективно разстройство, като състоянието му се характеризира с редуването на депресивни или манийни епизоди. Заболяването датира от края на 2014 г., като е лекуван двукратно в ДПБ с. Царев брод. Освидетелствания проявява критичност към състоянието си, мотивиран е за лечение и не съществува опасност за околните.

Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около десет месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

На ищцата В.С.М.-Ю. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – М..

Относно ползването на семейното жилище: при решаване на въпроса за мерките относно ползването на семейното жилище, съдът следва да установи на първо място собствеността и помещенията, от които се състои то. Не се спори между страните, а и от нотариален акт №***, том 1, рег. № 530, дело № 34/2010 г. на нотариус рег. № 024 на НК, се установява, че съпрузите придобили в съпружеска имуществена общност апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 35, вх. 4, ет. 8, ап. 92. Същият е със застроена площ 75,67 кв.м и се състои от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения. От показанията на разпитаните свидетели се доказа, че столовата с кухня е изградена в коридора, непосредствено след входа към жилището. Установи се по делото, че от момента на настъпилата фактическа раздяла ответникът напуснал семейното жилище, а също и че оттогава и понастоящем в него живее ищцата. Претенции за ползването на семейното жилище предявяват и двете страни. С оглед събраните доказателства, съдът намира, че липсва възможност за обособяване на самостоятелни реални части без общо ползване на помещения. Тъй като е невъзможно разпределение без общо ползване на помещенията, представляващи столова с кухня, баня и тоалетна, неотносимо е дали отношенията между съпрузите са търпими. Този въпрос, обаче, следва да бъде изследван предвид първоначалното искане на ответника за съвместно ползване на семейното жилище. Отношенията са търпими, когато основани на взаимна толерантност, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог, липсва физическа и словесна агресия. Вземайки предвид тези обстоятелства, както и наличието на психично заболяване у ответника, както и отражението на това заболяване върху психиката на ищцата /установимо от представените амбулаторни листи от 24.11.2016 г. и 12.12.2016 г., сочещи разстройство в адаптацията у В.М.-Ю. , настоящият състав прима, че отношенията между съпрузите не са търпими.

Установявайки, че процесното жилище не може да се разпредели за ползване между страните, съдът следва да извърши преценка на кого да предостави ползването му, изхождайки от установеното в разпоредбите на чл. 56, ал. 5 вр. ал. 1 от СК, предвиждащи, че когато съпрузите са съсобственици, при предоставяне на ползването на единия, съдът взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, жилищната нужда, здравословното състояние и други обстоятелства.

Видно от приложената справка по лице за лицето Н.Х.Ю. към 15.08.2016 г., изд. от АВ е, че същият не притежава друг недвижим имот. Не се спори между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ гарсониера, находящ се в гр. Шумен.

Предвид горното, съобразявайки наличието на жилищна нужда у Н.Ю., респ. липсата на такава у ищцата, данните за влошеното му здравословно състояние, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на ответника, като ищцата бъде осъдена да го напусне. Ирелевантно се явява обстоятелството, че М.-Ю. предоставила собственото си жилище на трето лице, както и състоянието на този имот.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест страните, така както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 14.07.2007 г., с акт № ***/14.07.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен между Н.Х.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адресат – адв. М.Д. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 5 и В.С.М.-Ю. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.Ш. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***” № 17, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на В.С.М.-Ю. – М..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 35, вх. 4, ет. 8, ап. 92, представляващо съпружеска имуществена общност, на Н.Х.Ю., като ОСЪЖДА В.С.М. да го напусне.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС 20,00 (двадесет) лв., представляващи държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Н.Х.Ю. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС 20,00 (двадесет) лв., представляващи държавната такса при решаване на делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: