Р Е Ш Е Н И Е

№531/11.8.2017г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети юни , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2049 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от А.М.В. , ЕГН **********,***, Н.М.А. , ЕГН **********,*** А.М.Щ. , ЕГН **********,***-А, Шуменска област срещу Ф.Х.А., ЕГН: **********,***, настоящ адрес за призоваване: с. Климент, ул. *** община Каолиново, Шуменска област , в която посочва , че направеният от ответницата отказ от наследството на А. Х. Х. / починал на 27.07.1968 г./, , който отказ е вписан в специалната книга при ШРС под №81/2011г. е обявен за нищожен . Твърдят, че през есента на 2011 г., се свързали с ответницата и брат Ш. Ю. А. и уточнили как да бъдат разделени останалите от наследодателя А. Х. Х.земеделски земи, като в проведените между тях разговори, ищцата и брат й се съгласили да получат равностойността на техните дялове в пари и ищцата получила от тях срещу дела си в размер на 1/8 ид.ч. от земите, сума в размер на 2000 евро, брат й Ш. също получил от тях срещу дела си в размер на 1/8 ид.ч. определена сума. Поради горното молят съда да постанови решение , с което да осъди ответницата да им заплати общо сумата 3 911 лева или на всяка от тях по 1 303,89 лева , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба , както и направените деловодни разноски .

Ответникът оспорва иска , като възраженията му са в няколко насоки : на първо място счита , че не е допустимо със свидетели да се установява получаването на процесната сума от ответницата , т.к. е налице хипотезата на чл.164 , ал.1 , т.1 и, т.6 и чл.165 , ал.2 от ГПК. Следващото му възражение е , че дори и да се приеме , че свидетелски показания са допустими , от тях не се установява по несъмнен начин , че сумата е предадена на ответницата .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищците твърдят , че процесната сума е предадена от тях на ищцата като компенсация на дела и от наследството на А. Х. Х. / починал на 27.07.1968 г./, от което тя е направила отказ . С влязло в сила Решение по гр.д.№1152/2016г. по описа на ШРС е прогласена нищожността на визирания по-горе отказ от наследство . При това положение , ако се докаже , че действително е извършено предаване на сумата и след като никоя от страните не твърди , че е налице друга причина (основание) за същото , следва извода , че е настъпило неоснователно обогатяване . Тук е мястото съдът да коментира правната квалификация на иска , който е по чл.59 от ЗЗД . За да бъде направен отказ от наследство , останалите сънаследници не дължат суми на отказалия се , поради и което в подобна хипотеза се достига на института на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.

Ответникът твърди , че т.к. ищците се стремят да докажат симулативност на направеният отказ от наследство , свидетелски показания са недопустими , съобразно правилото на чл.165 , ал.2 от ГПК . . На първо място , съдът намира , че със свидетелските показания не се цели установяване на симулация на отказа от наследство , напротив ищците се стремят да докажат , че за ответницата е съществувала причина да го извърши , независимо от посоченото , дори и да се приеме , че се установява симулация , отказът от наследство е едностранен акт , изходящ единствено от ответницата , което означава , че трети лица не могат да се снабдят с „обратен документ“ , с което и отпада забраната по посочения нормативен текст . Пак ако се възприеме тезата на ответника , че със свидетелски показания се цели установяването на прикритата от отказа от наследство сделка , според него – делба на земеделски земи , същата не е оформена в надлежната форма , т.е. е нищожна и свидетелските показания за доказването и са без правно значение . Предаването на паричната сума , което е предмет на доказване , стои вън от горните обстоятелства и според съда няма процесуална пречка да бъде доказано със свидетелски показания . Като свидетели са разпитани И.В. , Н.Х. , които непротиворечиво и категорично заявяват , че ответницата е получила процесната парична сума . Вярно е , че свидетелят И..В. , като съпруг на ищцата А.В. е косвено заинтересован от изхода на делото , но неговите показания са подкрепени от твърденията на другия свидетел , разпитан по искане на ищците . От друга страна показанията на св.Ш.А. и Н.И. , разпитани по молба на ответницата не опровергават обстоятелството , че ответницата е получила процесната парична сума . Те единствено , без да твърдят , че са в много близки отношения с ответницата , заявяват , че не са чували и не знаят за „ получаване на пари“ , което не може да се приеме като доказателство , че този факт не се е осъществил . Поради изложеното съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло основателен .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищците направените деловодни разноски в размер на 668 , 47 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Ф.Х.А., ЕГН: **********,***, настоящ адрес за призоваване: с. Климент, ул.***, община Каолиново, Шуменска област , на основание чл.59 от ЗЗД , да заплати на всеки от ищците А.М.В. , ЕГН **********,***, Н.М.А. , ЕГН **********,*** А.М.Щ. , ЕГН **********,*** Шуменска област , по 1 303,89 (хиляда триста и три лева и осемдесет и девет ст.) лева , представляваща сумата , която неоснователно са заплатили за направения от ответницата отказ от наследството на А. Х. Х. / починал на 27.07.1968 г./, , който отказ е вписан в специалната книга при ШРС под №81/2011г.

ОСЪЖДА Ф.Х.А., ЕГН: **********, да заплати на А.М.В. , ЕГН **********, Н.М.А. , ЕГН ********** и А.М.Щ. , ЕГН **********, сумата 668,47 (шестстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и седем ст.) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: