Р Е Ш Е Н И Е

146/2.3.2017г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2067 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 224, ал.1 КТ.

Производството е образувано по искова молба от Р.В.И., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „И.-ДД***“ ООД, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“С.“ № **, ЕИК ***, представлявано от Д.Л.Р., ЕГН **********.

В хода на процеса се установи, че към настоящият момент правно организационната форма на дружеството е ЕООД „И.-ДД***“ ЕИК ***.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ***г. сключен с „И.-ДД***“ ООД работел на длъжност „крупие“ от ***г. до ***г. Със Заповед № ***г. договорът бил прекратен, поради закриване на предприятието. Заявява, че за 2016г. не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 10 дни в размер на 192,05лв. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. В съдебно заседание, ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание, съдът, с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждане № ***г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

В подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на трудов договор № ***г., Заповед № **/***г., заверено копие на трудова книжка. Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 224 ал.1 от КТ. Тоест, предявения иск е вероятно основателен и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По отношение на иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ, съдът установи от правна страна следното: Посочената разпоредба регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От приложената Заповед № ***г., издадена от ответника по делото и от приложеното копие на трудов договор № ***г., се установява по безспорен начин, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 10 работни дни неизползван платен годишен отпуск, изчислени пропорционално на времето, което се зачита на трудов стаж, като в Заповед № ***г. е посочена и конкретно сумата 192,05лв., която се явява дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавната такса за иска в общ размер 50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „И.-ДД***“ ЕООД, седалище и адрес на управление:гр. Шумен, бул.“С.“ № **, ЕИК ***, представлявано от Д.Л.Р., ЕГН **********

/ с предишно наименование „И.-ДД***“ ООД, ЕИК *** / на основание чл. 224, ал.1 от КТ ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.И., ЕГН ********** ***, сумата 192,05 лева (сто деветдесет и два лева и 5 стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. от ГПК „И.-ДД***“ ЕООД / с предишно наименование „И.-ДД***“ ООД, ЕИК ***/, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса в размер 50 лева.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: