Р Е Ш Е Н И Е

231/13.4.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2099 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.357, ал.1 от КТ, във връзка с чл.188, т.2 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от М.В.Ж. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.И.К. от ШАК, съдебен адрес ***, ***** иск с правна квалификация чл.357, ал.1 от КТ, във връзка с чл.188, т.2 от КТ, във връзка с чл.187, т. 3, т.7 и т.10 от КТ, във връзка с чл.195, ал.1 от КТ срещу Регионален инспекторат по образование - Шумен.

Съдът с Определение № 2241/31.08.2016г. е обездвижил производството и е дал конкретни и точни указания на ищеца да насочи иска си срещу надлежния ответник. Указанията са изпълнени с депозиране на искова молба срещу Основно училище „Васил Левски“ с ЕИК 000922284, с адрес с. *****, представлявано от М.В.Ж.

В исковата молба се излага, че страните се намирали в трудовоправни отношения, на основание Трудов договор № РД – 07-7/02.09.2011г., като ищцата заемала длъжността „Директор“ с място на работа ОУ „Васил Левски“ – с. ***. Със Заповед № РД08-477/23.06.2016г., връчена лично на ищцата на 24.06.2016г. й било наложено наказание „Предупреждение за уволнение“. Твърди се, че заповедта е изцяло незаконосъобразна и неправилна. Проверките, за които са издадени констативни протоколи били извършени на 12.04.2016г. и 10.05.2016г. Съгласно чл.194 от КТ срокът за налагане на дисциплинарни наказания е двумесечен от откриване на нарушението. В случая наказанието е наложено на 23.06.2016г., т.е след изтичане на двумесечния срок за това. Същевременно в заповедта липсват съществени реквизити, като не е посочена датата на извършване на нарушението и законовите текстове, които са нарушени, както и формата на вината. Твърди се и неспазване на процедурата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като дадените писмени обяснения не били взети предвид при налагане на наказанието. Поради гореизложеното за нея възниквал правен интерес от водене на настоящото производство, като в заключение моли съда да постанови решение, с което да признае Заповед № РД08-477/23.06.2016г., издадена от Началник на регионалния инспектор по образованието – Шумен за незаконосъобразна и да я отмени. Моли се за присъждане и на разноските, сторени от ищцата в производството.

Съдът с Определение № 3012 от 29.11.2016г. е назначил особен представител на ответника на основание чл.29, ал.4 от ГПК, поради противоречие в интересите на ищеца (който е представляващ ответника) и ОУ „Васил Левски“ – с. *** – ответник в производството. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на училището - ответник, чрез назначения особен представител – адв. Д.Б. от ШАК, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В него се излагат доводи за недопустимост на иска, поради това, че е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като Заповедта е издадена от РИО Шумен, а не от ответника. Така също правото на иск било погасено по давност, тъй като двумесечния давностен срок започвал да тече от 25.06.2016г. а исковата молба била депозирана по-късно. Твърди се, че иска е и неоснователен, тъй като били спазени всички законови изисквания в процедурата по издаването на заповедта, както и че същата съдържала всички законови реквизити. Прави се искане и за привличане на трето лице помагач на страната на ответника – Регионален инспекторат по образованието. В заключение се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските в производството.

Съдът е счел искането за конституиране на трето лице – помагач за основателно и е конституирал в качеството му на такова в производството Регионално управление на образованието Шумен.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява адв. Н.К. от ШАК, който моли за уважаване на иска и отмяната на Заповедта, с която е наложено наказанието, като незаконосъобразна. В представените по делото писмени бележки се излагат подробни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява назначения от съда особен представител, който поддържа писмения отговор и моли съда да остави иска без уважение. Претендират се разноски. В писмената защита се доразвиват доводите на страната.

В съдебно заседание за третото лице не се явява представляващия, не изпращат представител и не депозират становище по иска.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че между тях имало сключен Трудов договор № РД 07-7/02.09.2011г., по силата на който Ж. заемала длъжността “Директор” с място на работа ОУ „Васил Левски“ – с. *****.

На 12.04.2016г. била извършена проверка от служители на Регионален инспекторат по образованието – Шумен (РИО-Шумен), възложена със Заповед № РД 06-299/12.04.2016г.(папка Приложение № 1), която имала задача да извърши контрол относно осъществяване на управленската дейност на Директора на училището по ППЗНП, Инструкция № 1 за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета и Наредба № 4 от 16.04.2003г., както и изпълнение на дадени предписания с две заповеди на Началника на РИО № РД 06-170/26.02.2016г. и № РД 06-193/09.03.2016г. В хода на проверката били проучени представени документи, както и били проведени разговори със служители. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № КМД 04-97/19.04.2016г., като били изложени обстоятелствени констатации относно изпълнението на предписанията, дадени с цитираните по-горе заповеди. С Протокола се установявало, че по т. 1 и т.3 от Заповед № 06-170/26.02.2016г. на Началника на РИО ищцата изпълнила частично дадените предписания, тъй като не бил проведен контрол относно присъствието на учениците в учебните часове и отразяването на отсъствията в съответната документация, както и не бил осъществен пълен контрол за водене на дневниците на класовете, уреждащи отсъствията на учениците. В представените извинителни бележки от родителите липсвала дата, на която били представяни, както и дните на отсъствието. Така също не бил осъществен контрол относно заявленията на родителите им за отсъствие на децата по семейни причини да се регистрират в дневника за входяща кореспонденция и да се поставя резолюция от директора. Установено било, че при допускане на повече от 5 неизвинени отсъствия за месец март 2016г. от детето Т.С. не била изпратена справка до Дирекция „Социално подпомагане“. При допуснати неизвинени отсъствия на учениците не се изпращали писма до Кмета на *****, каквото било изискването. При изпращане на уведомителни писма до родителите на отсъстващите ученици липсвали поставени подписи от родителите, с което не можело да се удостовери получаването. При произволна проверка на ученическите книжки на ученици от различни класове се установило несъответствие на броя на оценките вписани в книжката и тези вписани в дневника, като на А.Х. били вписани 36 оценки за втория срок, а в дневника били 37; на Н.Х. били нанесени 34 оценки, а в дневника били 38; на С. били нанесени 36 оценки, а в дневника регистрирани 37 текущи оценки. С горното не били изпълнени предписанията по т. 7 от заповедта от 26.02.2016г. Било констатирано и неизпълнение на предписанията дадени в т.3 от Заповед № РД 06-193/09.03.2016г. на Началника на РИО Шумен. Дадените предписания били годишните оценки на ученичката Р.А., която била със самостоятелна форма на обучение от учебната 2014/2015г. по общо 10 предмета да бъдат коректно вписани за годината, за която се отнасят, тъй като били вписани за 2015/2016г. Проверката установила, че корекцията не била извършена. Протокола бил връчен на ищцата на 19.04.2016г. Бил изготвен и доклад, с който се предлагало за констатирани нарушения и неизпълнените предписания да бъде потърсена дисциплинарната отговорност на директора на училището.

На 10.05.2016г. била извършена проверка от служители на Регионален инспекторат по образованието – Шумен (РИО-Шумен), възложена със Заповед РД № 06-367/09.05.2016г. ( папка Приложение № 2), която имала задача да извърши проверка относно организирането и провеждането на националното външно оценяване по математика на учениците от IV клас през учебната 2015/2016г. съгласно изискванията утвърдени в Заповед № РД-09-91/29.01.2016г. на Министъра на образованието и науката. За резултатите от проверката бил изготвен Констативен протокол № КМД 04-130/14.05.2016г., с който било установено, че в деня на проверката било провеждано национално външно оценяване на учениците от IV клас. За квестори били определени Н.Ф. Т., която преподавала на учениците от този клас по предмета – „Здравно образование и екология“ СИП и Н.К. Н., която преподавала на децата по предметите „Физическо възпитание и спорт“ и „Фолклор на етносите в България“ СИП. Горното било нарушение на чл.147, ал.1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗНП, както и на заповедта на Министъра, които предвиждали, че по време на изпитванията не се допуска присъствие на учителите, които преподават на учениците от класа. В доклада до Началника на РИО се предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание на директора.

Във връзка с констатираните нарушения били представени писмени обяснения от ищцата с Изх. № 351/06.09.2016г. (стр.31 от делото)

Видно от представената по делото Заповед № РД 08-477/23.06.2016г. за констатираните нарушения на ищцата било наложено наказание „Предупреждение за уволнение“, като заповедта била връчена на 24.06.2016г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. К.М.С. – учител в ОУ „Васил Левски“, свид. Н.Ф. Т. – учител в ОУ „Васил Левски“, свид. Т.А.Б. и С.С. Ж. - участници в проверката. По отношение на част от показанията на свид. С., съдът не ги кредитира, доколкото касаят проверки, стоящи извън предмета на делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите в останалата им част, тъй като същите се подкрепят от останалите събрани доказателства и са вътрешно безпротиворечиви.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск: Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието ѝ, съдът следи служебно. В Определение № 2241/31.08.2016г. съдията-докладчик, освен, че е дал указания на ищеца да насочи исковете си срещу надлежния по делото ответник, а именно ОУ „Васил Левски“ – с. ***, е изложил подробно мотивите си за това, приемайки, че разрешението дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. на ОСГК по т.д.№ 1/2010г. на ВКС е приложимо и при трудов спор относно законността на дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ наложени от Началника на Регионалния инспекторат по образованието. Поради гореизложеното възражението на ответника за недопустимостта на иска е неоснователно и съдът не го възприема. В подкрепа на горното са Определение № 61 от 16.01.2014г. на ВКС по гр. д. № 5489/2013г. IV г.о., Определение № 95 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2014 г., IV г. о., ГК. Предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По отношение на основателността на иска: Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, съобразяване със сроковете по чл.194 от КТ и с оглед възможността наказания работник или служител да се защити ефективно. В производствата по трудови спорове съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на налагане на дисциплинарното наказание или надлежното му упражняване, като се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на заповедта.

Предвид, че с исковата молба изрично е въведено твърдението за неспазването на законоустановения двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание, предвиден в чл.194, ал.1 от КТ, то съдът следва да се произнесе по този въпрос. Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е такова, че ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок. „Откриване на нарушението“ по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. В този смисъл са Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о. и Решение № 231 от 13.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 858/2010г. IV г.о., Решение № 367 от 06.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 108/2011г. IV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК.

В настоящия случай за част от описаните в Заповед № РД 08-477/23.06.2016г. на Началника на РИО Шумен, а именно тези по т.1, т.2, т.3, и т.4 - че ищцата, като Директор на ОУ“Васил Левски“ – с. *** не е осъществила контрол при воденето на дневника за входяща кореспонденция на училището, при воденето на училищната документация, съгласно чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от Правилника за прилагане на Закона на народната просвета, не е изпълнила предписания по т. 5 и т.6 от Заповед № РД 06-170/26.02.2016г., не е изпълнила т. 3 от Заповед № РД 06-193/09.03.2016г., срокът по чл.194, ал.1 от КТ е изтекъл. Това е така, тъй като горепосочените нарушения са установени при извършена проверка на 12.04.2016г., за резултатите на която са съставени Констативен протокол № КМД 04-97/19.04.2016г. и Доклад вх. № КМД № 17-4173/22.04.2016г. Същевременно Заповедта е издадена на 23.06.2016г., т.е. след изтичане на двумесечния срок. С изтичането на срока не се погасява отговорността за нарушението, а възможността тя да бъде реализирана. Предвид това и заповедта в тази си част се явява незаконосъобразна и тези нарушения следва да бъдат изключени от предмета на делото и да не се разглеждат по същество.

По отношение на нарушението, установено с Констативен протокол № КМД 04-130/14.05.2016г. и Доклад № КМД 17-4779 от 14.05.2016г., съдът намира следното: Съдът приема за установено, че ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина – нарушение по чл.187, т.3 от КТ (неизпълнение на възложената работа), във връзка с чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП, по силата на който директорът, като орган за управление на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, за което и е поискано обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ. В оспорената заповед има позоваване на нормата на чл.187, т. 7 от КТ (неизпълнение на нареждания на работодателя) и на т. 10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение), но липсва конкретизация за какво неизпълнение става въпрос. Безспорно се установи, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 10.05.2016г. във връзка с провеждано същия ден национално външно оценяване по математика на ученици IV клас. В хода на проверката са представени писмени доказателства – заповед № 153/25.04.2016г. , издадена от М.Ж., видно от която за квестори при оценяването са определени лицата Н.К. Н. и Н.Ф. Т.. Видно от дневник на четвърти клас за 2015/2016г. Н. Н. е преподавател на децата от този клас по дисциплините „Физическо възпитание и спорт“ и СИП „Фолклор на етносите в България“, а Н. Т. преподава по СИП „Здравно образование и екология“. От свид. Т. се установи, че действително са участвали в изпита като квестори, като не са знаели, че това противоречи на заповед на министъра, а и имало недостиг на учителски кадри при провеждането на оценяването. Съдът намира, че по отношение на това нарушение е спазен срока по чл.194 от КТ, както и изискванията на чл.195 от КТ. Посочен е нарушителя, датата на извършване на нарушението, като е описано обстойно и самото нарушение. С мотивирането по този начин на заповедта на ищцата е станало достатъчно ясно за какво нарушение е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

В настоящия случай за част от нарушенията отговорността на ищцата е погасена, като остава едно извършено нарушение. В този случай заповедта следва да се приеме за законосъобразно издадена, само ако при налагане на наказанието е съобразена тежестта на извършеното нарушение. Още повече, че при оспорването на наложеното наказание съобразяването му с обстоятелствата изброени в чл.189 от КТ са предмет на съдебен контрол. Така съдът прави следните изводи: Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, с оглед възложените трудови функции и доколкото те сочат на оказано по-високо доверие и са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколкото тези последици могат да повлияят върху дейността на работодателя. Трудовите функции свързани със задължения по осъществяване на учебния процес и неговия контрол и изобщо с образованието на децата сочат на по-висока степен на отговорност. Съдът намира, че неизпълнението на задълженията на директора, свързани с организацията и правилното провеждане на национално външно оценяване съставлява дисциплинарно нарушение обуславящо наложеното наказание. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението са и поведението на служителя и субективното му отношение към извършеното нарушение. В тази връзка съдът не възприема неглижирането на тези задължения от страна на ищцата, предвид дадените от нея писмени обяснения. В тях е вписано, че е налице допусната грешка, която се дължала на неправилно тълкуване на текста на приложението към заповедта. Тълкуването дадено от ищцата било, че класни ръководители или учителят, преподаващ по съответния предмет не трябва да присъстват на оценяването. Сочи се, че грешката е оправена своевременно. Съдът намира, че текста на т. 27 от Приложение № 1 на Заповедта на министъра е достатъчно ясен и категоричен, за да възникне някакво съмнение относно приложението му. Още повече, че заповедта е издадена през месец януари 2016г., като оценяването е проверено няколко месеца по-късно. Дори и да възникне някакво съмнение у ищцата за реда при провеждането на изпитите, то е могло да бъде отстранено с отправено от нея на своевременно запитване към РИО или МОН. От друга страна, съдът констатира, че ищцата не осъзнава степента на вредоносните последици, до които е могло да доведе неизпълнението на вменените й като директор задължения. С така формираното си субективно отношение същата проявява безкритичност към поведението си, обосновавайки го с допусната „грешка“ или още повече със незнание. Друг аргумент в подкрепа на изпълнените изисквания на чл.189, ал.1 от КТ е обстоятелството, че по делото има данни ищцата да е наказвана дисциплинарно за други нарушения на трудовата дисциплина. Видно от представеното й трудово досие (папка Приложение 3) със Заповед № РД 08-290/05.04.2016г. на ищцата е наложено наказание „забележка“ във връзка с констатирани нарушения, като заповедта е връчена на 12.04.2016г. При това положение съдът намира, че тежестта на извършеното обосновава наложеното наказание, тъй като при неговото налагане следва да се отчете и дисциплинарното минало на работника или служителя.

В исковата молба се въвежда твърдение за нарушение на нормата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят формално поискал обяснения и не ги взел предвид при налагане на наказанието. Тези възражения са неоснователни. Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не. Така също не съществува законово задължение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да сочи, че е разгледал и взел предвид дадените от ищцата обяснения.

Тезата за неволно допускане на грешка при провеждането на изпита се доразвива в писмените бележки с аргумента, че М.Ж. не е знаела за съществуването на Заповед на Министъра, което съдът не възприема. Видно от издадената от самата М.Ж. - Заповед № 153/25.04.2016г. (папка Приложение 2), то като основание за издаването й е именно Заповедта на министъра, цитирана като номер и дата.

Ответникът от своя страна прави възражение за изтекла давност за предявяване на процесния иск. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете за трудови спорове се предявяват в двумесечен срок, когато се касае за спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като този срок започва да тече от деня, в който на работникът или служителят е връчена съответната заповед. В настоящия случай заповедта е връчена на 24.06.2016г., като оспорването й е станало на 22.08.2016г. с депозиране на исковата молба пред ШРС, или срокът е спазен.

В заключение съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, поради което иска следва да бъде отхвърлен.

Тъй като настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по тях, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени, не дължи държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от назначен особен представител, какъвто е настоящия случай. По делото е изплатено възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв., който е изплатен от внесен от ответника депозит. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати възнаграждението платено от ответника в горния размер.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Ж. с ЕГН **********, чрез адв. Н.И.К. от ШАК съдебен адрес ***, ***** срещу Основно училище „Васил Левски“ – с. ***, ***** с ЕИК 000922284, с адрес с. ***, *****, представлявано от М.В.Ж., иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на наказание „Предупреждение за уволнение“ наложено на основание чл.188, т.2 от КТ със Заповед № РД 08-477 от 23.06.2016г. на Началника на Регионалния инспекторат по образованието – Шумен.

ОСЪЖДА М.В.Ж. с ЕГН ********** да заплати на Основно училище „Васил Левски“ – с. ***, ***** с ЕИК 00092284 направените разноски по делото в размер на 200 лв. (двеста лева) за заплатено възнаграждение за особен представител.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Регионално управление на образованието Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: